Винценти Закшевски
| Винценти Закшевски Wincenty Zakrzewski | |
| полски историк | |
 | |
| Роден | Wincenty Walenty Ignacy Zakrzewski
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Краков, Полша |
| Учил в | Санктпетербургски държавен университет |
| Работил | историк, университетски преподавател |
| Научна дейност | |
| Област | ново време, реформация в Полша |
| Работил в | Лвовски университет, Ягелонски университет |
| Видни студенти | Станислав Закшевски |
| Титла | професор |
| Членува в | Академия на знанията |
| Семейство | |
| Баща | Валенти Закшевски |
| Майка | Марианна Писчинска |
| Съпруга | Анна Ружа Ожеховска |
| Деца | 5 |
| Винценти Закшевски в Общомедия | |
Винцѐнти Валѐнти Игна̀ци Закшѐвски (на полски: Wincenty Walenty Ignacy Zakrzewski) е полски историк, професор и ректор на Ягелонския университет, изследовател на политическата история на Полша през XVI век, издател на исторически извори, участник в Януарското въстание.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Винценти Закшевски е роден на 11 юли 1844 година в село Добжиков, близо до Плоцк, в семейството на Марианна (с родово име Писчинска) и Валенти Закшевски, герб Помян.[1] Започва да учи в Петербург но избухването на Януарското въстание (1863) го кара да прекъсне и да се включи във въстаническите действия. Впоследствие продължава обучението си в Бреслау и Хайделберг. През 1973 година защитава докторска дисертация в Лайпцигския университет.
Започва работа като гост-лектор в Лвовския университет. През 1872 година се премества в Ягелонския университет. Там в периода 1890 – 1891 заема длъжността ректор. През 1881 година става член на Академията на знанията в Краков. Ръководи заедно със Станислав Смолка т.нар. „римска експедиция“, която има за цел да издирва извори за полската история в архивите на Ватикана.[2]
Винценти Закшевски умира на 12 април 1918 година в Краков. Погребан е на Раковицкото гробище.[3]
Научни трудове[редактиране | редактиране на кода]
- Wladislaw III. Königs von Polen Erhebung auf den ungarischen Thron (1867)
- Powstanie i wzrost reformacji w Polsce, 1520 – 1572 (1870)
- Po ucieczce Henryka. Dzieje bezkrólewia 1574 – 1575 (1878)
- Historya wieków średnich w zarysie (1897)
- Historya starożytna w zarysie (1898)
- Historya nowożytna w zarysie (1899)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Minakowski, Marek. Wielka genealogia Minakowskiego. Sejm-wielki.pl. Посетен на 8 декември 2020 г. (на полски)
- ↑ Bajer, Magdalena. Zakrzewscy. Forumakademickie.pl. Посетен на 8 декември 2020 г. (на полски)
- ↑ Zakrzewski Wincenty. Encyklopedia.pwn.pl. Посетен на 8 декември 2020 г. (на полски)
|
