Владимир Бут

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Владимир Бут
Лична информация
ПрякорВлади
Роден
Владимир Владимирович Бут
7 септември 1977 г.  (на 45 г.)
Второ гражданствоFlag of Germany.svgГермания
Ръст178 см
Постполузащитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1992-1994
1995-2000
2000-2003
2003-2005
2005
2008
2009
Flag of Russia.svgЧерноморец
Flag of Germany.svgБорусия Дортмунд
Flag of Germany.svgФрайбург
Flag of Germany.svgХановер 96
Flag of Russia.svgШинник Ярославъл
Flag of Russia.svgЧерноморец
Flag of Greece.svgОФИ Крит
41
76
67
4
7
37
3
(5)
(8)
(7)
(0)
(0)
(5)
(0)
Национален отбор
1999-2000Flag of Russia.svgРусия2(0)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Владимир Бут е бивш руски футболист, полузащитник. Най-известен като футболист на Борусия Дортмунд. Той е един от тримата руски футболисти, печелили Шампионската лига. Има брат Витали, също футболист. От 2004 г. Владимир Бут притежава и немско гражданство.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Започва кариерата си в Черноморец Новороссийск, дебютирайки за първия тим на 15 години. През лятото на 1994 г. е повикан в младежкия отбор на Русия за европейското първенство за юноши в Ирландия. Там Владимир записва 2 асистенции срещу Германия и хеттрик срещу Швейцария. Благодарение на бляскавото му представяне, към футболист валят оферти. За подписа му се борят Фиорентина, Аякс, московските Спартак и Динамо. В края на годината Бут преминава в Борусия Дортмунд за 250 000 марки.

Първите 2 сезона Владимир играе за дублиращия тим на „жълто-черните“ и става шампион в два поредни сезона. Печели и наградата на „Кикер“ за футболист на сезона в младежката Бундеслига. За мъжкия тим дебютира в среща за Купата на Германия срещу Ватенщайн 04. През сезон 1996/97 изиграва 11 срещи за Борусия и два мача в Шампионската лига, която Борусия печелят същия сезон. На следващата година отборът изпада в криза и новият треньор Невио Скала решава да даде път на местни възпитаници. Той е първият треньор, който дава шанс на Владимир в стартовия състав.

През 1999 е повикан в националния отбор на Русия, но поради чести травми не успява да се закрепи в състава на Олег Романцев и записва едва 2 срещи. Макар да е считан за един от най-големите таланти на 90-те, Бут не се реализира напълно в Борусия Дортмунд, като причина са честите посещения на нощни клубове. През 2000 г. е поставен в трансферната листа поради разногласия с треньора Матиас Замер. Интерес към Бут проявяват Вердер (Бремен), но сделката пропада, тъй като двата клуба не успяват да се договорят за трансферната сума.

В последния ден на трансферния прозорец Бут е продаден на Фрайбург за 800 000 марки. Помага на отбора да се класира за Купата на УЕФА, а в един от първите си мачове за клуба отбелязва 2 попадения срещу Байерн Мюнхен. В следващия сезон обаче Фрайбург изпадат, неуспявайки да се справят с натоварването от европейските клубни турнири. След като поиграва известно време във Втора Бундеслига, Бут напуска Фрайбург, след като клубът орязва заплатите на играчите. Халфът е привлечен в Хановер 96 от треньора Ралф Рагник. Записва мачове в първите няколко кръга, но след уволнението на Рагник не получава шанс за изява. За 2 сезона изиграва само 4 срещи.

През лятото на 2005 г. изкарва проби в Болтън, но англичаните блокират трансфера, тъй като бащата на Владимир е бил свързан с мафията. Бут доиграва годината в Шинник Ярославъл.

След двугодишна пауза халфът се завръща във футбола, обличайки екипа на родния си Черноморец Новороссийск в Руска Първа Дивизия. След сезон в Черноморец подписва договор с гръцкия Левадикос, но броени дни след това преминава в ОФИ Крит. Записва 3 мача за ОФИ, след което разтрогва по взаимно съгласие.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]