Владимир Квачков
| Владимир Квачков | |
| съветски и руски офицер | |
 | |
| Звание | Полковник |
|---|---|
| Служи на |  СССР Русия |
| Род войски | |
| Командвания | 15-а отделна бригада на специалните сили на Главно разузнавателно управление към Въоръжените сили на СССР / ВС на Русия в Туркестански военен округ |
| Битки/войни | Война в Афганистан (1979-1989) Военна операция в Баку (1990) Гражданска война в Таджикистан |
| Награди | Червена звезда орден „За Храброст“ |
| Образование | Военна академия „Фрунзе“ |
| Дата и място на раждане | |
| Подпис |  |
| Владимир Квачков в Общомедия | |
Владимир Василевич Квачков (на руски: Владимир Васильевич Квачков) е съветски и руски военен и обществен деец. Полковник от ГРУ към Генералния щаб на руската армия.
През 2005 година е арестуван по обвинение за покушение на бившия ръководител на енергийното дружество „ЕЕС Росия“ - Анатолий Чубайс. На 22 декември 2010 година Върховния съд на Руската федерация потвърждава оправдателната присъда.[1] Ден по-късно, на 23 декември, Квачков е арестуван отново, този път по обвинение за опит да организира въоръжено въстание и за вербуване на участници в него. На 8 февруари 2013 година Московския градски съд признава Квачков за виновен и го осъжда на 13 години затвор.[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Владимир Квачков е роден на 5 август 1948 година в Краскино, Хасански район, Приморски край.
Военна кариера
[редактиране | редактиране на кода]През 1959 година Квачков постъпва в Далекоизточното Суворовско училище, което завършва със златен медал. След завършването си постъпва в Разузнавателния факултет на Киевското висше общовойсково командно училище и завършва със златен медал. От 1969 година служи във във 2-ра бригада със специално предназначение на ГРУ в град Псков. В периода от 1978 до 1981 година следва във Военна академия „Михаил Фрунзе“. През 1981 година постъпва в разузнавателния отдел на Ленинградски военен окръг. Служи в групата на съветските войски в Германия (GSVG) и Забайкалски военен окръг. Участва във военните конфликти в Афганистан (1983), Азербайджан (1990) и Таджикистан (1992). В периода от 1986 до 1989 година е началник на щаба на бригадата в ГСВГ, от 1989 година е командир на 15-а отделна бригада със специално предназначение на ГРУ в Туркестански военен окръг. През март 1992 година предприема специалната задача за премахване от Казахстан на руските тактически ядрени оръжия.[3]
През 1992 година участва във филма Черна акула, в ролята на командир на бригада в ГРУ.
От 1994 година работи в Главната дирекция по разузнаване. От 1999 година е научен сътрудник към Центъра за военни и стратегически изследвания на Генералния щаб. Участва в работна група на Министерството на отбраната на Беларус и Русия относно хармонизирането на законодателството в областта на отбраната.
Политическа дейност
[редактиране | редактиране на кода]
Като обществен деец, Владимир Квачков определя себе си като националист:[4]
| „ | „Да, аз съм руски, християнски националист. Аз съм привърженик на Руската православна държава.“ | “ |
През 2005 година Квачков се кандидатира за депутат в Държавната дума, но не успява да влезе.[5]
През февруари 2009 година създава организация - Народно опълчение „Минин и Пожарски“, която не получава регистрация.[6]
Квачков прави опит да се кандидатира за изборите на 11 октомври 2009 година от 6-и Източен административен окръг на град Москва, но получава отказ за регистрация.[7]
Публикации
[редактиране | редактиране на кода]- В. В. Квачков, Опасен верностью России, М: Алгоритм, 2006. – 64 с. ISBN 5-9265-0231-4.
- В. В. Квачков, Спецназ России, М.: Русская Панорама, 2007. ISBN 978-5-93165-186-6.
- В. В. Квачков, О военной доктрине и Русской армии, Народный протест, 2008. ISBN 5-9265-0231-4.
- В. В. Квачков, Главная специальная операция впереди, Челябинск: Танкоград, 2010. ISBN 978-5-85070-161-0.
Отличия и награди
[редактиране | редактиране на кода]СССР
[редактиране | редактиране на кода]- Орден Червена звезда
- Медал „Ветеран от въоръжените сили на СССР“
- Юбилеен медал „50 години Въоръжени сили на СССР“
- Юбилеен медал „60 години Въоръжени сили на СССР“
- Юбилеен медал „70 години Въоръжени сили на СССР“
- Медал „За безупречна служба“
Русия
[редактиране | редактиране на кода]- Орден за Мъжество
- Юбилеен медал „300 години руски флот“
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Верховный суд окончательно оправдал полковника Квачкова“, 22 декември 2010 // Газета.Ru ((ru))
- ↑ „Осъдиха бивш полковник от руското разузнаване за опит за въстание“, 8 февруари 2013 // Novini.bg
- ↑ „Как российский спецназ выкрал у Казахстана ядерное оружие“, 19 април 2012 // Комсомолска правда ((ru))
- ↑ „Избранное: Христианский националист Квачков собирается вернуться в Генштаб (Фото)“, 6 юни 2008 Архив на оригинала от 2008-06-20 в Wayback Machine. // Izbrannoe.ru ((ru))
- ↑ Повторные дополнительные выборы депутата Государственной Думы Федерального Собрания РФ IV созыва по Преображенскому одномандатному избирательному округу №199, город Москва. // Централна избирателна комисия на Руската федерация ((ru))
- ↑ „План Квачкова. Слив“, 9 март 2011 // Информационна агенция Стрингер ((ru))
- ↑ Сведения о проводящихся выборах и референдумах // Московская городская избирательная комиссия. Архивиран от оригинала на 2009-12-27. Посетен на 21 август 2010.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- Блог на Владимир Квачков в LiveJournal ((ru))