Владимир Квачков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Владимир Квачков
Vladimir Kvachkov.jpg
Информация
Звание Полковник
Служил на Флаг на СССР СССР
Флаг на Русия Русия
Командвания 15-та отделна бригада на специалните сили на Главно разузнавателно управление към Въоръжените сили на СССР /
ВС на Русия в Туркестански военен округ
Войни Война в Афганистан (1979-1989)
Военна операция в Баку (1990)
Гражданска война в Таджикистан

Живял 5 август 1948 г. (1948-08-05) (70 г.)
Роден
5 август 1948 г. (70 г.)
Владимир Квачков в Общомедия

Владимир Василевич Квачков (на руски: Владимир Васильевич Квачков) е съветски и руски военен и обществен деец. Полковник от ГРУ към Генералния щаб на руската армия.

През 2005 година е арестуван по обвинение за покушение на бившия ръководител на енергийното дружество „ЕЕС Росия“ - Анатолий Чубайс. На 22 декември 2010 година Върховния съд на Руската федерация потвърждава оправдателната присъда.[1] Ден по-късно, на 23 декември, Квачков е арестуван отново, този път по обвинение за опит да организира въоръжено въстание и за вербуване на участници в него. На 8 февруари 2013 година Московския градски съд признава Квачков за виновен и го осъжда на 13 години затвор.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Владимир Квачков е роден на 5 август 1948 година в Краскино, Хасански район, Приморски край.

Военна кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 1959 година Квачков постъпва в Далекоизточното суворовско училище, където завършва със златен медал. След завършването си постъпва в Разузнавателния факултет на Киевското висше общовойсково командно училище и завършва със златен медал. От 1969 година служи във във 2-ра бригада със специално предназначение на ГРУ в град Псков. В периода от 1978 до 1981 година следва във Военна академия „Михаил Фрунзе“. През 1981 година постъпва в разузнавателния отдел на Ленинградски военен окръг. Служи в групата на съветските войски в Германия (GSVG) и Забайкалски военен окръг. Участва във военните конфликти в Афганистан (1983), Азербайджан (1990) и Таджикистан (1992). В периода от 1986 до 1989 година е началник на щаба на бригадата в ГСВГ, от 1989 година е командир на 15-та отделна бригада със специално предназначение на ГРУ в Туркестански военен окръг. През март 1992 година предприема специалната задача за премахване от Казахстан на руските тактически ядрени оръжия.[3]

През 1992 година участва във филма Черна акула, в ролята – командир на бригада в ГРУ.

От 1994 година работи в Главната дирекция по разузнаване. От 1999 година е научен сътрудник към Центъра за военни и стратегически изследвания на Генералния щаб. Участва в работна група на Министерството на отбраната на Беларус и Русия относно хармонизирането на законодателството в областта на отбраната.

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Шествие на руските националисти - Руски марш, през 2008 година. Владимир Квачков е на първия ред с военна униформа

Като обществен деец, Владимир Квачков определя себе си като националист:[4]

„Да, аз съм руски, християнски националист. Аз съм привърженик на Руската православна държава.“

През 2005 година Квачков се кандидатира за депутат в Държавната дума, но не успява да влезе.[5]

През февруари 2009 година създава организация - Народно опълчение „Минин и Пожарски“, която не получава регистрация.[6]

Квачков прави опит да се кандидатира за изборите на 11 октомври 2009 година от 6-ти Източен административен окръг на град Москва, но получава отказ за регистрация.[7]

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • В. В. Квачков, Опасен верностью России, М: Алгоритм, 2006. – 64 с. ISBN 5-9265-0231-4.
  • В. В. Квачков, Спецназ России, М.: Русская Панорама, 2007. ISBN 978-5-93165-186-6.
  • В. В. Квачков, О военной доктрине и Русской армии, Народный протест, 2008. ISBN 5-9265-0231-4.
  • В. В. Квачков, Главная специальная операция впереди, Челябинск: Танкоград, 2010. ISBN 978-5-85070-161-0.

Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]

СССР[редактиране | редактиране на кода]

  • Орден Червена звезда
  • Медал „Ветеран от въоръжените сили на СССР“
  • Юбилеен медал „50 години Въоръжени сили на СССР“
  • Юбилеен медал „60 години Въоръжени сили на СССР“
  • Юбилеен медал „70 години Въоръжени сили на СССР“
  • Медал „За безупречна служба“

Русия[редактиране | редактиране на кода]

  • Орден за Мъжество
  • Юбилеен медал „300 години руски флот“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Верховный суд окончательно оправдал полковника Квачкова“, 22 декември 2010 // Газета.Ru ((ru))
  2. „Осъдиха бивш полковник от руското разузнаване за опит за въстание“, 8 февруари 2013 // Novini.bg ((bg))
  3. „Как российский спецназ выкрал у Казахстана ядерное оружие“, 19 април 2012 // Комсомолска правда ((ru))
  4. „Избранное: Христианский националист Квачков собирается вернуться в Генштаб (Фото)“, 6 юни 2008 // Izbrannoe.ru ((ru))
  5. Повторные дополнительные выборы депутата Государственной Думы Федерального Собрания РФ IV созыва по Преображенскому одномандатному избирательному округу №199, город Москва. // Централна избирателна комисия на Руската федерация ((ru))
  6. „План Квачкова. Слив“, 9 март 2011 // Информационна агенция Стрингер ((ru))
  7. Сведения о проводящихся выборах и референдумах. // Московская городская избирательная комиссия. Посетен на 21 август 2010.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Открийте още информация за Владимир Квачков в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)