Владимир Квачков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Владимир Квачков
съветски и руски офицер
Владимир Квачков.png

Звание Полковник
Служил на Флаг на СССР СССР
Флаг на Русия Русия
Командвания 15-та отделна бригада на специалните сили на Главно разузнавателно управление към Въоръжените сили на СССР /
ВС на Русия в Туркестански военен округ
Битки/войни Война в Афганистан (1979-1989)
Военна операция в Баку (1990)
Гражданска война в Таджикистан
Награди Червена звезда

Роден
Владимир Квачков в Общомедия

Владимир Василевич Квачков (на руски: Владимир Васильевич Квачков) е съветски и руски военен и обществен деец. Полковник от ГРУ към Генералния щаб на руската армия.

През 2005 година е арестуван по обвинение за покушение на бившия ръководител на енергийното дружество „ЕЕС Росия“ - Анатолий Чубайс. На 22 декември 2010 година Върховния съд на Руската федерация потвърждава оправдателната присъда.[1] Ден по-късно, на 23 декември, Квачков е арестуван отново, този път по обвинение за опит да организира въоръжено въстание и за вербуване на участници в него. На 8 февруари 2013 година Московския градски съд признава Квачков за виновен и го осъжда на 13 години затвор.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Владимир Квачков е роден на 5 август 1948 година в Краскино, Хасански район, Приморски край.

Военна кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 1959 година Квачков постъпва в Далекоизточното суворовско училище, където завършва със златен медал. След завършването си постъпва в Разузнавателния факултет на Киевското висше общовойсково командно училище и завършва със златен медал. От 1969 година служи във във 2-ра бригада със специално предназначение на ГРУ в град Псков. В периода от 1978 до 1981 година следва във Военна академия „Михаил Фрунзе“. През 1981 година постъпва в разузнавателния отдел на Ленинградски военен окръг. Служи в групата на съветските войски в Германия (GSVG) и Забайкалски военен окръг. Участва във военните конфликти в Афганистан (1983), Азербайджан (1990) и Таджикистан (1992). В периода от 1986 до 1989 година е началник на щаба на бригадата в ГСВГ, от 1989 година е командир на 15-та отделна бригада със специално предназначение на ГРУ в Туркестански военен окръг. През март 1992 година предприема специалната задача за премахване от Казахстан на руските тактически ядрени оръжия.[3]

През 1992 година участва във филма Черна акула, в ролята – командир на бригада в ГРУ.

От 1994 година работи в Главната дирекция по разузнаване. От 1999 година е научен сътрудник към Центъра за военни и стратегически изследвания на Генералния щаб. Участва в работна група на Министерството на отбраната на Беларус и Русия относно хармонизирането на законодателството в областта на отбраната.

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Шествие на руските националисти - Руски марш, през 2008 година. Владимир Квачков е на първия ред с военна униформа

Като обществен деец, Владимир Квачков определя себе си като националист:[4]

„Да, аз съм руски, християнски националист. Аз съм привърженик на Руската православна държава.“

През 2005 година Квачков се кандидатира за депутат в Държавната дума, но не успява да влезе.[5]

През февруари 2009 година създава организация - Народно опълчение „Минин и Пожарски“, която не получава регистрация.[6]

Квачков прави опит да се кандидатира за изборите на 11 октомври 2009 година от 6-ти Източен административен окръг на град Москва, но получава отказ за регистрация.[7]

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • В. В. Квачков, Опасен верностью России, М: Алгоритм, 2006. – 64 с. ISBN 5-9265-0231-4.
  • В. В. Квачков, Спецназ России, М.: Русская Панорама, 2007. ISBN 978-5-93165-186-6.
  • В. В. Квачков, О военной доктрине и Русской армии, Народный протест, 2008. ISBN 5-9265-0231-4.
  • В. В. Квачков, Главная специальная операция впереди, Челябинск: Танкоград, 2010. ISBN 978-5-85070-161-0.

Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]

СССР[редактиране | редактиране на кода]

  • Орден Червена звезда
  • Медал „Ветеран от въоръжените сили на СССР“
  • Юбилеен медал „50 години Въоръжени сили на СССР“
  • Юбилеен медал „60 години Въоръжени сили на СССР“
  • Юбилеен медал „70 години Въоръжени сили на СССР“
  • Медал „За безупречна служба“

Русия[редактиране | редактиране на кода]

  • Орден за Мъжество
  • Юбилеен медал „300 години руски флот“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Верховный суд окончательно оправдал полковника Квачкова“, 22 декември 2010 // Газета.Ru ((ru))
  2. „Осъдиха бивш полковник от руското разузнаване за опит за въстание“, 8 февруари 2013 // Novini.bg ((bg))
  3. „Как российский спецназ выкрал у Казахстана ядерное оружие“, 19 април 2012 // Комсомолска правда ((ru))
  4. „Избранное: Христианский националист Квачков собирается вернуться в Генштаб (Фото)“, 6 юни 2008 // Izbrannoe.ru ((ru))
  5. Повторные дополнительные выборы депутата Государственной Думы Федерального Собрания РФ IV созыва по Преображенскому одномандатному избирательному округу №199, город Москва. // Централна избирателна комисия на Руската федерация ((ru))
  6. „План Квачкова. Слив“, 9 март 2011 // Информационна агенция Стрингер ((ru))
  7. Сведения о проводящихся выборах и референдумах. // Московская городская избирательная комиссия. Посетен на 21 август 2010.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Открийте още информация за Владимир Квачков в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)