Воден орех

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Воден орех
Water-caltrops.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
EN
Застрашен[2]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
разред:Миртоцветни (Myrtales)
семейство:Блатиеви (Lythraceae)
род:Trapa
вид:Воден орех (T. natans)
Научно наименование
Linnaeus, 1753 г.
Синоними
  • Trapa acicularis V.N.Vassil.
  • Trapa arcuata
  • Trapa astrachanica N.A.Winter, 1931 г.
  • Trapa europaea Flerow, 1925 г.
  • Trapa flerovii Dobrocz., 1955 г.
  • Trapa maleevii V.N.Vassil., 1949 г.
  • Trapa manshurica Flerow, 1925 г.
  • Trapa maximowiczii Korsh., 1892 г.
  • Trapa quadrispinosa Wall., 1832 г.
  • Trapa rossica V.N.Vassil., 1949 г.
Воден орех в Общомедия
[ редактиране ]

Водният орех (на латински: Trápa nátans), известен още като дяволски орех, джулюн, рогатка е едногодишно влаголюбиво тревисто растение от семейство Нарови (Lythraceae). Видът се среща и в България. Плодовете му се използват за храна на хора и животни.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Естествените находища на водния орех са в Африка, голяма част от Азия и Южна и Източна Европа. Видът е пренесен от човека в Северна Америка, където се приема за инвазивен. Находищата му в България са по Черноморското крайбрежие, североизточните части на страната, Дунавската равнина, Предбалкана, Източна Стара Планина, Източните Родопи и Тракийската низина. Среща се на надморска височина от 0 до 500 метра. Расте в заблатени местности, бавнотечащи реки и разливи на реки със сладка и полусолена вода.

Особености на вида[редактиране | редактиране на кода]

Видът е едногодишен или многогодишен, тревист. Стъблото израства до 2 и повече метра дължина. Листата му биват два вида. Първите са подводни, наделени на нишковидни дялове, подобни на пера. Вторите са надводни, като имат мехуресто подути дръжки, изпълнени с въздухоносна тъкан. Имат листна петура с ромбична форма и назъбен външен ръб. Надводните листа образуват видимата част на растението над водната повърхност. То наподобява на розетка. Растението цъфти през юни – юли. Цветовете са дребни, с бели венчелистчета. Плодът е орех. Изграден и от дебела, черна и твърда обвивка. Обвивката притежава четири роговидни, разположени на кръст израстъци.

Плодовете на джулюна са с високо ниво на скорбяла. Имат приятен вкус. Наподобяват на сладък варен картоф или кестен. Поради тази причина още от древността се използват за храна от човека. В България също има традиции на консумация на плодовете от хора. Консумират се след сваряване и обелване на твърдата обвивка. В миналото са изхранвани и пасищно отглеждани стада от свине.

Природозащитен статус и опазване[редактиране | редактиране на кода]

В миналото в България видът е образувал плътни популации, особено в заблатени местности покрай река Дунав. Днес много от старите находища са пресушени и не съществуват. Среща се единично или на малки групи. Съгласно Закона за биологичното разнообразие видът е защитен. Част от известните находища се намират в природен парк Персина, защитена местност Джолюнгьол[3] край село Драганово, природна забележителност Блатото Алепу, както и в защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000[4].

Интересни факти[редактиране | редактиране на кода]

В България две села носят името Джулюница – в областите Велико Търново и Русе. Смята се, че и двете са наречени на растението джулюн, в чиито околности в миналото са се намирали естествени находища от него.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Trapa natans (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 11 юли 2020 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Воден орех. Посетен на 6 октомври 2013
  3. ИАОС, Джолюнгьол
  4. bgflora.net, Джулюн