Воден орех

	Воден орех
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Червена книга на България
	; Застрашен
	Класификация
царство:	Растения (Plantae)
отдел:	Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):	Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):	Еудикоти (eudicots)
(без ранг):	Същински еудикоти (c. eudicots)
(без ранг):	Суперрозиди (Superrosids)
(без ранг):	Розиди (rosids)
(без ранг):	Малвиди (malvids)
разред:	Миртоцветни (Myrtales)
семейство:	Блатиеви (Lythraceae)
род:	Trapa
вид:	Воден орех (T. natans)
	Научно наименование
	Trapa natans Linnaeus, 1753
	Синоними
	Trapa acicularis V.N.Vassil.; Trapa arcuata ; Trapa astrachanica N.A.Winter, 1931; Trapa europaea Flerow, 1925; Trapa flerovii Dobrocz., 1955; Trapa maleevii V.N.Vassil., 1949; Trapa manshurica Flerow, 1925; Trapa maximowiczii Korsh., 1892; Trapa quadrispinosa Wall., 1832; Trapa rossica V.N.Vassil., 1949;
	Воден орех в Общомедия
	[ редактиране ]

Водният орех (на латински: Trápa nátans), известен още като дяволски орех, джулюн, рогатка е едногодишно водно растение от семейство Lythraceae. Видът се среща и в България.

Разпространение

Естествените находища на водния орех са в Африка, голяма част от Азия и Южна и Източна Европа. Видът е пренесен от човека в Северна Америка, където се приема за инвазивен. Находищата му в България са по Черноморското крайбрежие, североизточните части на страната, Дунавската равнина, Предбалкана, Източна Стара Планина, Източните Родопи и Тракийската низина. Среща се на надморска височина от 0 до 500 метра. Расте в заблатени местности, бавнотечащи реки и разливи на реки със сладка и полусолена вода.

Особености на вида

Видът е едногодишен или многогодишен, тревист. Стъблото израства до 2 и повече метра дължина. Листата му биват два вида. Първите са подводни, наделени на нишковидни дялове, подобни на пера. Вторите са надводни, като имат мехуресто подути дръжки, изпълнени с въздухоносна тъкан. Имат листна петура с ромбична форма и назъбен външен ръб. Надводните листа образуват видимата част на растението над водната повърхност. То наподобява на розетка. Растението цъфти през юни – юли. Цветовете са дребни, с бели венчелистчета. Плодът е орех. Изграден и от дебела, черна и твърда обвивка. Обвивката притежава четири роговидни, разположени на кръст израстъци.

Плодовете на джулюна са с високо ниво на скорбяла. Имат приятен вкус. Наподобяват на сладък варен картоф или кестен. Поради тази причина още от древността се използват за храна от човека. В България също има традиции на консумация на плодовете от хора. В миналото са изхранвани и пасищно отглеждани стада от свине. Понастоящем видът е застрашен от изчезване и консумацията на плодовете му е забранена.

Природозащитен статус и опазване

Видът е включен в Червената книга на България с категория „застрашен“^[3]. В миналото е образувал плътни популации, особено в заблатени местности покрай река Дунав. Днес много от старите находища са пресушени и не съществуват. Среща се единично или на малки групи.

Съгласно Закона за биологичното разнообразие видът е защитен. Част от известните находища се намират в природен парк Персина, защитена местност Джолюнгьол^[4] край село Драганово, природна забележителност Блатото Алепу, както и в защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000.^[5]

Интересни факти

В България две села носят името Джулюница – в областите Велико Търново и Русе. Смята се, че и двете са наречени на растението джулюн, в чиито околности в миналото са се намирали естествени находища от него.
Херменегилд Шкорпил през 1897 г. във "Върху пловдивската флора" дава следното описание за разпространението и използването му:

„

Въ p. Рибница, притокъ на р. Марица (въ Каршиака) срѣща се любопитно растение дяволче или джулунъ (Trapa natans L.) съ рогчести ѣдливи плодове. Това растение открихме на нѣколко мѣста въ Тракия, а именно въ Каябашското блато (между Котелъ и Карнабадъ) и въ р. Улудере (Харманлийско). Спорѣдъ свѣденията на Плиний и Диоскоридъ старитѣ Тракийци приготовлявали хлѣбъ отъ плодоветѣ му. Распространението на това растение е доста голѣмо; въ сѣверна България се срѣща въ край дунавскитѣ блата и въ Търновско (г. Джулуница и др.). Освѣнь въ Европа, срѣща се въ Азия и въ сѣверна и срѣдня Африка. Въ Китай расте другъ видъ, на който плодоветѣ съставляватъ важна храна („ling“) на Китайцитѣ. Любопитно е, че днеска въ България, напр. въ Горня-Орѣховица, ядкитѣ на джулуна се употрѣбляватъ печени за ядение.

“

Галерия

Джулюн
Общ вид на растението
Плод на воден орех
Езеро с воден орех в САЩ, където видът е инвазивен
Хербаризиран образец

Източници

↑ Trapa natans (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
↑ Червена книга на Република България. Воден орех. Посетен на 6 октомври 2013
↑ Trapa natans в Червена книга на България
↑ ИАОС, Джолюнгьол
↑ bgflora.net, Джулюн

[1] Trapa natans (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)

[2] Червена книга на Република България. Воден орех. Посетен на 6 октомври 2013

[3] Trapa natans в Червена книга на България

[4] ИАОС, Джолюнгьол

[5] ra.net, Джулюн

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]