Волга Ипатава

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Волга Ипатава
Вольга Іпатава
Волга Ипатава, 2017 г.
Волга Ипатава, 2017 г.
Родена1 януари 1945 г. (79 г.)
Професияписател, поет, драматург, журналист, преводач
Националност СССР
 Беларус
Жанрлирика, драма, исторически роман, детска литература, документалистика
НаградиОрден на честта, СССР Медал Франциск Скорина, Беларуска ССР Медал 100 години Беларуска народна република
“Златен апостроф“ (2006) за проза

Волга Михайловна Ипатава (на беларуски: Вольга Міхайлаўна Іпатава) е беларуска общественичка, журналистка, драматург, преводачка, поетеса и писателка на произведения в жанра лирика, драма, детска литература и исторически роман.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Волга Ипатава е родена на 1 януари 1945 г. в село Мир (сега в Гродненска област), БССР, СССР, в семейство на служители. След смъртта на майка си е отгледана в сиропиталище в периода 1956 – 1961 г. През 1961 г. завършва средно училище в Гродно. Постъпва през 1961 г. във филологическия факултет на Беларуския държавен университет, като през 1963 г. се премества в кореспондентския отдел, който завършва през 1967 г. Едновременно работи като учител в село Руба във Витебска област, стоков експерт в регионалната търговия с книги във Витебск през 1964 г., после като инструктор и ръководител на сектор в Гродненския градски комитет на комсомола в периода 1965 – 1968 г.

След дипломирането си от университета, в периода 1968 – 1970 г. работи като редактор в регионалното телевизионно студио в град Гродно, в периода 1970 – 1973 г. е литературен работник на вестник „Литература и изкуство“, а в периода 1973 – 1975 г. е литературен консултант на вестник „Червена смяна“. В периода 1975 – 1978 г. е аспирант на Литературния институт в Москва. След завършването му, в периода 1978 – 1979 г. отново е литературен консултант на вестник „Червена смяна“. В периода 1985 – 1989 г. е главен редактор на литературни и драматични програми на беларуската телевизия. В периода 1989 – 1990 г. е ръководител на отдел и заместник главен редактор на списание „Наследство“. В периода 1991 – 1995 г. е главен редактор на вестник „Култура“.

От 1970 г. е член на Съюза на беларуските писатели. В периода 1998 – 2001 г. е негов заместник-председател, а в периода 2001 – 2002 г. е негов председател.

Дебютира в литературата през 1959 г. Първият ѝ поетичен сборник „Раніца“ (Сутрин) е издаден през 1969 г., последван от много поетични сборници – „Юлски бури“ (1973), „Фиданки“ (1976), които представят нейната пейзажна и любовна лирика, отличаваща се с искрена и непосредствена изява на чувствата.

Значително място в творчеството ѝ заема историческата и морално-етическата тематика, представяща човешката психология в критичните моменти на живота. Издадени са сборниците с разкази и повести „Вятър над стръмнината“ (1977), „Двадесет минути с Немезида“ (1981), „Перакат“ (1984) и „Отвъд морето Хвалински“ (1989). Повестта ѝ „Предислава“, преведена и на български език, е посветена на беларуската просветителка Ефросиния Полоцка. Пише и литература за деца.

Тя е носител на литературни награди, ордени и медали. Удостоена е с ордена „Почетен знак“, медалте „Франциск Скарина“ и 100 години Беларуска народна република на Съвета на Беларус. Тя е почетен академик на Международната академия на науките „Евразия“.

Превежда на беларуски език руски, литовски, украински, узбекски, арменски поети. Стиховете ѝ са преведени на руски, английски, узбекски, български, полски, словашки, чешки и др. езици.

Волга Ипатава живее със семейството си в Минск.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Раніца (1969) – сборник стихове
  • Ліпеньскія навальніцы (1973) – сборник стихове
  • Снягурка (1974) – детска литература
  • Парасткі (1976) – сборник стихове
  • Вецер над стромай (1977) – сборник разкази
  • Дваццаць хвілін з Немезідай (1981) – сборник разкази
  • Казка пра Паўліна (1983) – детска литература
  • Перакат (1984) – сборник разкази
  • Давыд Гарадзенскі (1988) – пиеса
  • За морам Хвалынскім (1989) – сборник разкази
  • Паміж Масквой і Варшавай (1996)
Трилогия „Копието на Алгерд“ (Альгердава дзіда)
  1. Залатая жрыца Ашвінаў (2002)
  2. Вяшчун Гедыміна (2002)
  3. Альгердава дзіда (2002)
на български език
  • Петнайсет стихотворения и една повест, изд. „Илинда-Евтимов“, София (2002), прев. Найден Вълчев

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Вольга Міхайлаўна Іпатава“ в Уикипедия на белоруски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​