Вук Гъргуревич Бранкович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вук Гъргуревич Бранкович
Змај Вук Бранковић, деспот српски.jpg
Илюстрация на Вук Гъргуревич Бранкович от около 1880 г.
Лични данни
Роден
ок. 1440
Починал
Подпис Vuk Grgurevic Brankovic.png
Семейство
Династия Бранковичи
Баща Гъргур Бранкович
Вук Гъргуревич Бранкович в Общомедия

Вук Гъргуревич Бранкович (на сръбски: Вук Гргуревич Бранковић) е деспот на Срем. Той е син на Гъргур Бранкович и внук на деспот Георги Бранкович.

След като баща му Гъргур бил ослепен по заповед на султан Мурад II, той се оттеглил от политическия живот и се замонашил в Хилендарския манастир, където и починал. След завладяването на Сръбското деспотство от османците през 1459 г. при последния деспот Стефан Томашевич Котроманич, Вук Бранкович като наследник емигрирал в Унгария и продължил да претендира за титлата. Той преминал на служба при унгарския крал Матяш Корвин, който го назначил за командир на сръбските отряди в Срем в състава на унгарската армия.

През 1471 г. крал Матяш възродил Сръбското деспотство на територията на Срем като васално на Унгария и титлата „деспот“ получил Вук Бранкович срещу задължението да изплаща данък на Унгария, както и да изпраща войски в нейна подкрепа. Също така получил и обширни владения във Войводина, където се били изселили много бежанци сърби след разгрома на Сърбия.

През 1479 г. Вук Бранкович участвал със сръбската конница в битката при Хлебово поле в Трансилвания, в която унгарците и сърбите разгромили турската войска.

Имал брак с Барбара Франкопан. Починал на 16 април 1485 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]