Направо към съдържанието

Вук Гъргуревич Бранкович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вук Гъргуревич Бранкович
Илюстрация на Вук Гъргуревич Бранкович от около 1880 г.
Лични данни
Роден
ок. 1440
Починал
Подпис
Семейство
ДинастияБранковичи
БащаГъргур Бранкович
Вук Гъргуревич Бранкович в Общомедия

Вук Гъргуревич Бранкович (на сръбски: Вук Гргуревич Бранковић) е деспот на Срем. Той е син на Гъргур Бранкович и внук на деспот Георги Бранкович.

След като баща му Гъргур бил ослепен по заповед на султан Мурад II, той се оттеглил от политическия живот и се замонашил в Хилендарския манастир, където и починал. След завладяването на Сръбското деспотство от османците през 1459 г. при последния деспот Стефан Томашевич Котроманич, Вук Бранкович като наследник емигрирал в Унгария и продължил да претендира за титлата. Той преминал на служба при унгарския крал Матяш Корвин, който го назначил за командир на сръбските отряди в Срем в състава на унгарската армия.

През 1471 г. крал Матяш възродил Сръбското деспотство на територията на Срем като васално на Унгария и титлата „деспот“ получил Вук Бранкович срещу задължението да изплаща данък на Унгария, както и да изпраща войски в нейна подкрепа. Също така получил и обширни владения във Войводина, където се били изселили много бежанци сърби след разгрома на Сърбия.

През 1479 г. Вук Бранкович участвал със сръбската конница в битката при Хлебово поле в Трансилвания, в която унгарците и сърбите разгромили турската войска.

Имал брак с Барбара Франкопан. Починал на 16 април 1485 г.