Вълко Димитров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вълко Димитров
деец на БЗНС, ятак
Роден
Починал
Сухаче, България

Вълко Димитров Михайлов (Дядо Вълко) е деец на БЗНС, ятак на Сухашката партизанска чета, впоследствие отряд, носещ неговото име, и на Партизански отряд „Георги Бенковски“ (Червен бряг).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Вълко Димитров е роден на 6 април 1885 година в средно селско семейство. През 1911 година става член на БЗНС. През 1921 – 1922 година е кмет на родното си село и председател на земеделската дружба. Участва в Юнското въстание (1923). Приема идеята за общи действия с БКП и участва в подготовката на Септемврийското въстание (1923).

Участва в партизанското движение по време на Втората световна война. Ятак е на партизаните от Партизански отряд „Георги Бенковски“ (Червен бряг). Присъединява се към тях и ги укрива през зимата на 1943/1944 година. Разкрит от полицията, жестоко изтезаван и убит заедно със съпругата си Мария Михайлова.[1] След смъртта му, на негово име е наречен партизански отряд „Дядо Вълко“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пътят на суровата борба, Сборник документи, Пл., 1968, с. 431 – 432
  • Кратка Българска Енциклопедия – Том 2, стр. 172
  • Георги Стойков, „Там, дето ечаха суровите битки“, Плевен 2009 г. стр. 128