Партизански отряд „Дядо Вълко“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Партизански отряд „Дядо Вълко“ е подразделение на Единадесета Плевенска въстаническа оперативна зона на НОВА по време на партизанското движение в България (1941-1944). Действа в околностите на Червен бряг.

През август 1943 г. партизаните от белослатинските села се обособяват в Сухашка чета. През август-ноември 1943 г. четата неколкократно прекъсва железопътната линия Червен бряг - ж. п. спирка Хумата и Карлуково - Роман.

Зимата на 1943-1944 г. четата прекарва в кошарата на ятака Вълко Димитров от село Сухаче. След неговата гибел приема името „Дядо Вълко“. През май 1944 г. се разраства и се обособява като Партизански отряд „Дядо Вълко“. Командир на отряда е Вълчо Химирски, политкомисар Мишо Коцев. Партизани Дако Дашков. [1]

След голямо сражение с полиция и жандармерия на 12 май 1944 г. успява за кратко да завземе с. Реселец, с. Драшан, с. Сухаче и с. Лепица.

На 9 септември 1944 установява властта на ОФ в Червен бряг, Луковит и Плевен.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 124