Партизански отряд „Дядо Вълко“
Партизански отряд „Дядо Вълко“ е подразделение на Единадесета Плевенска въстаническа оперативна зона на НОВА по време на партизанското движение в България (1941 – 1944). Действа в околностите на Червен бряг.
През август 1943 г. партизаните от белослатинските села се обособяват в Сухашка чета. През август-ноември 1943 г. четата неколкократно прекъсва железопътната линия Червен бряг – ж. п. спирка „Хумата“ и Карлуково – Роман.
Зимата на 1943 – 1944 г. четата прекарва в кошарата на ятака Вълко Димитров от село Сухаче. След неговата гибел приема името „Дядо Вълко“. През май 1944 г. се разраства и се обособява като Партизански отряд „Дядо Вълко“. Командир на отряда е Вълчо Химирски, политкомисар Мишо Коцев. Партизани Дако Дашков.[1]
След голямо сражение с полиция и жандармерия на 12 май 1944 г. успява за кратко да завземе с. Реселец, с. Драшан, с. Сухаче и с. Лепица. В резултат от последвало сражение, провело се ден по-късно, на 13 май 1944 г. край местността Мариновец в землището на село Лепица загиват Лазар Митов и Димитър Цонов от с. Струпен, а Иван Христов от с. Реселец е заловен и разсрелян на следващия – 14 май.[2][3]
На 9 септември 1944 установява властта на ОФ в Червен бряг, Луковит и Плевен.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 124
- ↑ Заповед № 356 // Комитет по горите и горската промишленост – Заповед № 356 София, 5 февруари 1966 г.. Комитет по горите и горската промишленост при Министерския съвет на Народна република България. с. 1.
- ↑ Списък на убити партизани и ятаци 1941-1944 г. // Omda.bg, 28 юли 2014. Посетен на 2025-06-2025 г.
