Вълчо Химирски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вълчо Химирски
деец на БРП (к) и партизанин
Роден: 15 февруари 1907 г.
Починал: 27 ноември 1984 г. (77 г.)
Народен представител в:
V НС   VI НС   

Вълчо Петков Химирски е деец на БРП (к). Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война, командир на Партизански отряд „Дядо Вълко“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Вълчо Химирски е роден на 15 февруари 1907 г. в с. Върбица, Белослатинско. Завършва Средното механотехническо училище в гр. Бяла Слатина (1927). Още като ученик е активен член на БКМС.

Работи като машинист на вършачка в с. Галиче и с. Липница. Учредява организация на Работническата партия в с. Върбица. Машинист на мелнична воденица, машинен техник в дърводелната фабрика „Вита“ и фабрика „Сила“ в гр. Тетевен (1928 – 1932). Арестуван за политическа дейност и интерниран в гр. Петрич. Успява да избяга и води полулегален живот. Избран е за член на Червенобрежкото ръководство на БРП (к).

Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Преминава в нелегалност, става партизанин от 25 август 1941 г. Организатор на Върбишката и Сухашката партизанска чета. Командир на Партизански отряд „Дядо Вълко“. Осъден задочно на смърт по ЗЗД (1944). [1]

След 9 септември 1944 г. участва във войната срещу Германия. Командир на гвардейска дружина в състава XXXV-ти врачански пехотен полк.

След войната работи в Окръжния комитет на БКП във Враца. Стопански ръководител в Червен бряг и София. От 1951 г. е офицер в БНА. Военно звание полковник. Служи в Политическия отдел на Генералния щаб. От 1960 до 1966 г. е председател на Общинския народен съвет в с. Габаре. Избиран е за окръжен съветник. Член е на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП. Автор е на издадената посмъртно мемоарна книга „Веслецът бунтовно запя“, С., 2007.[2]

Награждаван е със званието „Герой на социалистическия труд“ (1982), 2 пъти с орден „Георги Димитров“, с орден „Народна република България“ I ст. и орден „9 септември 1944 г.“ I ст.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Има 2 синове:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. История на антифашиктката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 124
  2. www.archives.government.bg