Красин Химирски
Красин Химирски | |
български дипломат и поет | |
Красин Химирски през 2011 г. | |
Роден |
8 октомври 1938 г.
|
---|---|
Учил в | Московски държавен институт по международни отношения |
Литература | |
Жанрове | стихотворение, разказ, есе |
Красин Вълчев Химирски е български дипломат и поет.
Семейство, образование
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 8 октомври 1938 г. в с. Върбица, Врачанско. Син е на командира (1941 – 1944) Вълчо Химирски на Червенобрежкия партизански отряд „Дядо Вълко“.
Учи в Суворовското училище в София. Завършва специалност „Международни отношения“ с индонезийски и английски в МГИМО, Москва през 1962 г. През 1974 г. защитава докторска дисертация на тема „Развитие на демократичните традиции в съвременната американска поезия“ в Академията за обществени науки в Москва (днес: Академия за държавна служба при президента на Руската федерация) и придобива научна степен „кандидат на филологическите науки“ (в България преименувана на доктор).
Дипломатическа кариера
[редактиране | редактиране на кода]Постъпва на дипломатическа служба в Министерството на външните работи през 1963 г., където работи до края на 1999 г. На задгранична работа в посолствата на България заема следните дипломатически длъжности:
- Джакарта, Индонезия (1964 – 1968) – аташе по културата и шарже д'афер (управляващ посолството);
- Вашингтон, САЩ (1976 – 1981) – аташе по културата и шарже д'афер;
- Москва, Русия (1987 – 1990) – пълномощен министър, завеждащ отдел „Култура“.
В Босна и Херцеговина (2000 – 2002) е международен служител по демократизация и избори в мисията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Работил е също като завеждащ отдел „Наука“ в Руския културно-информационен център в София.
Обществена дейност
[редактиране | редактиране на кода]Член е на Съюза на българските писатели, Съюза на преводачите в България, Съюза на българските журналисти, Българския ПЕН център, Международния фонд за славянски култури в Москва, Американо-българската фондация за изкуство.
Председател е на Управителния съвет на Асоциацията на завършилите МГИМО[1] (1995 – 2017) и на Дружеството на приятелите на Индонезия „Нусантара“.
Творчество, преводи, лекции
[редактиране | редактиране на кода]Негови стихове са преведени на 23 чужди езика: руски, английски, френски, испански, немски, норвежки, гръцки, турски, японски, хинди, персийски, индонезийски, украински, арменски, латишки, румънски, сръбски, хърватски, босненски, чувашки, монголски, киргизки, азербайджански език.
Преподава в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, както и в Нов български университет, Университета за национално и световно стопанство, Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, Американския университет в България, Благоевград. Той е единственият български преподавател по индонезийски език.
Превежда проза и поезия от английски, индонезийски и руски език. Сред превежданите от него автори са Дениз Левертов (американска поетеса от руско-английски произход), Джейсън Милър (американски поет), Ърскин Колдуел (американски поет), Виктория Холт (британска белетристка), Прамудиа Ананта Тур (индонезийски поет) и Утуй Татанг Сонтани (индонезийски поет).
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- „Камбоджа се бори“ (1971), есеистична книга, съвместно с Димитър Станишев
- „Вярвам“ (1980), стихосбирка
- „Отворете, Сър“ (1986), сборник с разкази
- „Звезден хляб“ (1987), стихосбирка
- „Търся Атлантида“ (1987), стихосбирка
- „Марсианци“ (1996), стихосбирка
- „Бомба със закъснител“ / „Time bomb“ (1998), стихосбирка, двуезична (и на английски)
- „Корзина со сверчками“ (2005), стихосбирка, на руски (в превод: „Кошница с щурци“)
- „Вашингтонски рецитал“ (2005), стихосбирка (печатно и на компактдиск и аудио-касета с аудиозапис в Библиотеката на Конгреса на САЩ)
Преводач и съставител е на:
- „Антология на новата индонезийска поезия“
- „Чувашки поети от ХХ век“
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Красин Химирски в „Литературен свят“
- Биография на Красин Химирски в Events.bg
- „Красин Химирски чества 70 години“, LudiMladi.bg, 26 май 2009
|
- Посланици на България
- Посланици в Индонезия
- Български поети
- Български есеисти
- Български автори на разкази
- Български преводачи
- Български ориенталисти
- Индонезийски език
- Възпитаници на МГИМО
- Възпитаници на Академията за обществени науки при ЦК на КПСС
- Преподаватели в Софийския университет
- Преподаватели в Шуменския университет
- Преподаватели в УНСС
- Преподаватели в Американския университет в България
- Родени в област Враца