Красин Химирски

Красин Химирски
български дипломат и поет
Красин Химирски през 2011 г.
Роден	8 октомври 1938 г. село Върбица, Врачанско, Царство България
Починал	19 април 2022 г. Тбилиси, Грузия
Учил в	Московски държавен институт по международни отношения
Работил в	Софийски университет
Литература
Жанрове	стихотворение, разказ, есе

Красин Вълчев Химирски е български дипломат, писател (поет, есеист, разказвач), преводач и университетски преподавател.

Семейство, образование

Роден е в с. Върбица, Врачанско на 8 октомври 1938 г. Син е на командира (1941 – 1944) Вълчо Химирски на Червенобрежкия партизански отряд „Дядо Вълко“. По-малкият му брат Емил Химирски е доцент в УНСС.

Учи в Суворовското училище в София. След закриването му продължава в 34 ССУ „Иван Пашов” (днес „Алekсандър Пушkин“) в София и го завършва през 1956 г. Приет е и само месец следва по специалност "Философия" в Софийския университет през 1956 г.

Заминава за Москва (1956), следва 6 години и завършва специалност „Международни отношения“ с индонезийски и английски в МГИМО през 1962 г. След завръщането си от Москва отбива военната си служба.

Следва в редовна аспирантура (1971 – 1974) в Академията за обществени науки (днес Академия за държавна служба при президента на Русия) в Москва и защитава (1974) дисертация на тема „Развитие на демократичните традиции в съвременната американска поезия“, като придобива научна степен „кандидат на филологическите науки“ (в България преименувана на „доктор по филология“).

Успоредно посещава висшите литературни курсове в Литературния институт „Максим Горки“.

Владее руски, английски, френски, испански, индонезийски, сърбо-хърватски, малайски, сръбски, хърватски, босненски и др. езици.

Женен е 2 пъти. Има син от първия си брак. Последните години живее в Москва и Тбилиси. Умира в Тбилиси на 19 април 2022 г.

Дипломатическа кариера

Постъпва на дипломатическа служба в Министерството на външните работи през януари 1963 г., където работи до края на 1999 г. На задгранична работа в посолствата на България заема следните дипломатически длъжности:

• Джакарта, Индонезия (1964 – 1968) – аташе по културата и шарже д'афер (управляващ посолството);
• Вашингтон, САЩ (1976 – 1981) – първи секретар, аташе по културата и шарже д'афер;
• Москва, Русия (1987 – 1990) – пълномощен министър, завеждащ отдел „Култура“.

В Босна и Херцеговина (Сараево, Горажде и Бръчко, 2000 – 2002) е международен служител по демократизация и избори в мисията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Работи след завръщането си като завеждащ отдел „Наука и образование“ в Руския културно-информационен център в София.

Обществена дейност

Член е на Съюза на българските писатели, Съюза на преводачите в България, Съюза на българските журналисти, Българския ПЕН център, Международния фонд за славянски култури в Москва, Американо-българската фондация за изкуство и Българското дипломатическо дружество.

Председател е на Управителния съвет на Асоциацията на завършилите МГИМО (1995 – 2017) и на Дружеството на приятелите на Индонезия „Нусантара“.

Творчество, преводи, лекции

Негови стихове са преведени на 28 чужди езика: руски, английски, френски, испански, немски, норвежки, гръцки, турски, японски, хинди, персийски, индонезийски, украински, арменски, латишки, румънски, сръбски, хърватски, босненски, чувашки, монголски, киргизки, азербайджански, украински, грузински, унгарски, есперанто, бенгалски език.

Преподава в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, както и в други университети: Нов български университет и Университет за национално и световно стопанство в София, Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ и Американски университет в България (Благоевград). Той е единственият български преподавател по индонезийски език.

Превежда проза и поезия от английски, индонезийски, руски, сръбски, хърватски и др. езици. Сред превежданите от него автори са Дениз Левертов (американска поетеса от руско-английски произход), Джейсън Милър (американски поет), Ърскин Колдуел (американски поет), Виктория Холт (британска белетристка), Прамудиа Ананта Тур (индонезийски поет) и Утуй Татанг Сонтани (индонезийски поет).

Библиография

Издадени са неговите книги:

• „Камбоджа се бори“ (1971), есеистична книга, съвместно с Димитър Станишев
• „Вярвам“ (1980), стихосбирка
• „Отворете, Сър“ (1986), сборник с разкази
• „Звезден хляб“ (1987), стихосбирка
• „Търся Атлантида“ (1987), стихосбирка
• „Марсианци“ (1996), стихосбирка
• „Бомба със закъснител“ / „Time bomb“ (1998), стихосбирка, двуезична (на български и английски)
• „Корзина со сверчками“ (2005), стихосбирка, на руски (в превод: „Кошница с щурци“)
• „Вашингтонски рецитал“ (2005), стихосбирка (печатно, на компактдиск и аудио-касета с аудиозапис в Библиотеката на Конгреса на САЩ)
• „С Крымского моста на крыльях двух веков“ (2006), проза, на руски (в превод: „От Кримския мост на крилата на 2 мека“), в Москва
• „Червената птица“ (2006), поетична книга, на монголски
• „Крепостта на нашата съвест“, поетична книга, в Армения

Преводач и съставител е на:

• „Антология на новата индонезийска поезия“
• „Антология на чувашките поети от ХХ век“

Външни препратки

• Красин Химирски в „Литературен свят“
• Persona Grata. Красин Химирски (МО 62), интервю, alumni-mgimo.ru