Направо към съдържанието

Красин Химирски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Красин Химирски
български дипломат и поет
Красин Химирски през 2011 г.
Красин Химирски през 2011 г.

Роден
Починал
19 април 2022 г. (83 г.)

Учил вМосковски държавен институт по международни отношения
Работил вСофийски университет
Литература
Жанровестихотворение, разказ, есе

Красин Вълчев Химирски е български дипломат, писател[1] (поет, есеист, разказвач), преводач и университетски преподавател.

Семейство, образование

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в с. Върбица, Врачанско на 8 октомври 1938 г.[2] Син е на командира (1941 – 1944) Вълчо Химирски на Червенобрежкия партизански отряд „Дядо Вълко“.[3] По-малкият му брат Емил Химирски е доцент в УНСС.

Учи в Суворовското училище в София. След закриването му продължава в 34 ССУ „Иван Пашов” (днес „Алekсандър Пушkин“) в София и го завършва през 1956 г. Приет е и само месец следва по специалност "Философия" в Софийския университет през 1956 г.[4]

Заминава за Москва (1956), следва 6 години и завършва специалност „Международни отношения“ с индонезийски и английски в МГИМО[3] през 1962 г. След завръщането си от Москва отбива военната си служба.[4]

Следва в редовна аспирантура (1971 – 1974) в Академията за обществени науки (днес Академия за държавна служба при президента на Русия) в Москва и защитава (1974) дисертация[2] на тема „Развитие на демократичните традиции в съвременната американска поезия“, като придобива научна степен „кандидат на филологическите науки“ (в България преименувана на „доктор по филология“).

Успоредно посещава висшите литературни курсове в Литературния институт „Максим Горки“.[4]

Владее руски, английски, френски, испански, индонезийски, сърбо-хърватски,[2] малайски, сръбски, хърватски, босненски и др. езици.[4]

Женен е 2 пъти. Има син от първия си брак. Последните години живее в Москва и Тбилиси. Умира в Тбилиси на 19 април 2022 г.

Дипломатическа кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Постъпва на дипломатическа служба в Министерството на външните работи през януари 1963 г., където работи до края на 1999 г. На задгранична работа в посолствата на България заема следните дипломатически длъжности:

В Босна и Херцеговина (Сараево, Горажде и Бръчко, 2000 – 2002) е международен служител по демократизация и избори в мисията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Работи след завръщането си като завеждащ отдел „Наука и образование“ в Руския културно-информационен център в София.[2]

Обществена дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Член е на Съюза на българските писатели, Съюза на преводачите в България, Съюза на българските журналисти, Българския ПЕН център, Международния фонд за славянски култури в Москва, Американо-българската фондация за изкуство[3] и Българското дипломатическо дружество.

Председател е на Управителния съвет на Асоциацията на завършилите МГИМО[3][6] (1995 – 2017) и на Дружеството на приятелите на Индонезия „Нусантара“.

Творчество, преводи, лекции

[редактиране | редактиране на кода]

Негови стихове са преведени на 28 чужди езика: руски, английски, френски, испански, немски, норвежки, гръцки, турски, японски, хинди, персийски, индонезийски, украински, арменски, латишки, румънски, сръбски, хърватски, босненски, чувашки, монголски, киргизки, азербайджански,[3] украински, грузински, унгарски, есперанто, бенгалски език.[4]

Преподава в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, както и в други университети: Нов български университет и Университет за национално и световно стопанство в София, Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ и Американски университет в България (Благоевград).[3][2] Той е единственият български преподавател по индонезийски език.

Превежда проза и поезия от английски, индонезийски, руски,[3] сръбски, хърватски и др. езици.[4] Сред превежданите от него автори са Дениз Левертов (американска поетеса от руско-английски произход), Джейсън Милър (американски поет), Ърскин Колдуел (американски поет), Виктория Холт (британска белетристка), Прамудиа Ананта Тур (индонезийски поет) и Утуй Татанг Сонтани (индонезийски поет).

Издадени са неговите книги:

  • „Камбоджа се бори“ (1971), есеистична книга, съвместно с Димитър Станишев
  • „Вярвам“ (1980), стихосбирка
  • „Отворете, Сър“ (1986), сборник с разкази
  • „Звезден хляб“ (1987), стихосбирка
  • „Търся Атлантида“ (1987), стихосбирка
  • „Марсианци“ (1996), стихосбирка
  • „Бомба със закъснител“ / „Time bomb“[7] (1998), стихосбирка, двуезична (на български и английски)
  • „Корзина со сверчками“ (2005), стихосбирка, на руски (в превод: „Кошница с щурци“)
  • „Вашингтонски рецитал“ (2005), стихосбирка (печатно, на компактдиск и аудио-касета с аудиозапис в Библиотеката на Конгреса на САЩ)
  • „С Крымского моста на крыльях двух веков“ (2006), проза, на руски (в превод: „От Кримския мост на крилата на 2 мека“), в Москва
  • „Червената птица“ (2006), поетична книга, на монголски
  • „Крепостта на нашата съвест“, поетична книга, в Армения[4]

Преводач и съставител е на:

  • „Антология на новата индонезийска поезия“
  • „Антология на чувашките поети от ХХ век“[3][4]
  1. Иностранная литература 1974 - Page 288 "КРАСИН ВЪЛЧЕВ ХИМИРСКИ (род. в 1938 г.). Болгарский литературовед, публицист, поэт. В ряде болгарских и зарубежных журналов и газет, в том числе советских, печатались его статьи, стихи, переводы. В 1971 г. была издана..."
  2. а б в г д „Красин Химирски чества 70 години“, LudiMladi.bg, 26.05.2009 г.
  3. а б в г д е ж з и „Красин Химирски - дипломат, поет, преводач“, биография в Events.bg
  4. а б в г д е ж з „Акад. д-р Красин Химирски и съпругата му не получават пенсиите си, остават без храна и лекарства“, alternativavestnik.home.blog, 13.02.2022 г.
  5. September 14, 1977 - February 8, 1978: in Diplomatic Representation for Republic of Bulgaria // state.gov. Посетен на 30 май 2013.
  6. Сайт на Асоциацията на завършилите МГИМО
  7. Time Bomb (Carnegie Mellon Poetry), isbndb.com