Направо към съдържанието

Ганчо Василев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ганчо Василев
Лична информация
Роден11 октомври 1920 г.
Починал20 февруари 2022 г. (101 г.)
Постатакуващ полузащитник / нападател
Юношески отбори
? – 1938 Напредък (Русе)
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1938 – 1941
1941 – 1945
1945 – 1949
1949 – 1951
1951 – 1955
1955 – ?
Напредък (Русе)
Мюнхен 1860
Бржевнов (Прага)
ЦСКА
ВВС (София)
Локомотив (Русе)
 87
?
?
39
?
?
 (?)
(?)
(?)
(7)
(?)
(?)
Треньор
1955 – ? Локомотив (Русе) (игр. треньор)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
* Играе под наем в посочения отбор.

Ганчо Василев е български футболист и треньор.

Започва кариерата си в отбора на Напредък (Русе) през 1938 г.[1] За този период има изиграни 87 мача.[2] През 1941 г. заминава за Германия като студент и играе два сезона за тима на Мюнхен 1860 заедно с Никола Николов и Райчо Богословов. Носител на Купата на Германия през 1942 г. През сезон 1942/43 печели южната дивизия на Гаулига Бавария и достига 1/4-финалите в първенството на Германия. От 1943 до 1949 г. играе в чехословашкия Бржевнов (Прага).[3] Тимът играе във второто ниво на чехословашкия футбол.

През 1949 г. е депортиран от Чехословакия и в продължение на три месеца лежи в ареста.[4] Скоро след това брат му му урежда проби в ЦСКА. Василев бива картотекиран и играе два сезона за „червените“. Става шампион на България и носител на Купата на Съветската армия през 1951 г. След това играе за ВВС (София), но треньорът Лозан Коцев не го пуска често в игра. Към края на кариерата си е капитан и играещ треньор на Локомотив (Русе).[5][6]

През 2018 г. получава почетен медал от ръководството на ЦСКА по повод 70-годишнината на клуба.[7]

Почива на 20 февруари 2022 г. на 101 г. от старост.

След 1989 г. е член на СДС. Към 2020 г. е най-възрастният член на партията и получава поздравителен адрес от ръководството по повод 100-годишния си юбилей.[8]

Умира на 20 февруари 2022 г.[9]