ФК Локомотив (Русе)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Локомотив (Русе)
Прозвище „Железничарите“ или „Червено-черните“
Основан 4 декември 1930 – 2002
2016 -
Стадион Локомотив
Капацитет 10 000
Старши треньор Ивайло Кирилов
Първенство Трета лига
(Североизточна група)
Екипи и цветове
Домакин
Гост

Локомотив е български футболен клуб от Русе. Предишни названия: ЖСК (1930 – 1945), Корабостроител (1992 – 1995). Участва в Трета аматьорска футболна лига.

Локомотив е основан на 4 декември 1930 г. През 2002 г. клубът прекратява своето съществуване. На 23 юни 2016 г. на практика е възстановен, след като обединява спортно-техническите ръководства и състезателите на ФК Марисан (Русе) и ФК Русе.

История[редактиране | редактиране на кода]

Локомотив Русе е един от първите железничарски клубове в България. Клубът е формиран под името Железничарски спортен клуб (ЖСК) през 1928 – 1929 г. и след двегодишни спорове с ръководството на Русенска спортна област получава своята регистрация на 4 декември 1930 – тази дата се приема за рождена на ФК Локомотив Русе.

Отборът е включен в градското първенство и в периода около Втората световна война достига до първите си големи успехи. Пет поредни пъти е шампион на Русенска спортна област (1942, 1943, 1946, 1947, 1948). В тези години Локомотив Русе записва и единствените си участия на най-високото ниво на българския футбол – Държавното първенство. Най-доброто класиране е четвъртфинал през 1943 г. В турнира за Купата на България (тогава Купа на Съветската армия) Локомотив (Русе) е полуфиналист през 1946) г.

След промените в българския футбол през 1948 г. Локомотив е разтурен, въпреки че е бил най-силния отбор в Русе по това време. На 16 февруари 1949 г. е взето решението за създаване на градско дружество за физическа култура и спорт „Дунав“, в което влизат три дотогавашни футболни клуба – Динамо (основан през 1944 г.), Локомотив (основан като ЖСК през 1930 г.) и Русенец (основан през 1947 г.). Традицията е съхранена във футболния отбор на Спортния клуб при ЖП възел Русе, на чиято основа по-късно е формиран Локомотив (Русе).

През 1952 г. „железничарите“ записват първо участие в „Б“ група, когато второто ниво на българския футбол е разделено на пет подгрупи – 6-о място в Североизточната „Б“ група. Локомотив Русе се утвърждава като втори отбор на крайдунавския град и записва участия в първенствата на „Б“ и „В“ група, като най-големите постижения са 6-място в Северната „Б“ група през 1969/70 и 1971/72 г.

През 80-те години се ражда нова силна генерация футболисти на „железничарите“, които донасят на клуба успехи в турнира за Купата на България – четвъртфинал през 1985/86 и Купата на Съветската армия – четвъртфинали през 1984/85 и полуфинал през 1988/89.

През сезон 1991/92 „железничарите“ печелят поредната си промоция в „Б“ група. Финансовата криза и оттеглянето на местното ръководство на БДЖ от клуба довеждат на стадион „Локомотив“ нови хора. За президент на клуба е избран директорът на „Русенска корабостроителницаПенко Димитров.

Сериозни промени има в началото на сезона 1992/93 в „Б“ група. Клубът е преименуван на „Корабостроител“, а традиционните червено-черни цветове са заменени с бяло-сини. Въпреки това сезонът е повече от разочароващ – „Корабостроител“ завършва на предпоследното 19-то място и поради факта, че „Б“ група е разделена на две дивизии запазва професионалния си статут и за следващия сезон. В отбора е привлечен голмайсторът Стефан Юруков, направил по-късно кариера в Литекс (Ловеч). Юруков оправдава високата сума, платена за него, като бележи няколко гола за 5 мача. Тогава той счупва крак и отбора отново поема към дъното на класирането.

На полусезона „Корабостроител“ е на предпоследното място, но са привлечени опитният русенски треньор Никола Христов и няколко качествени футболисти – Иво Георгиев, Симеон Кръстев, Михаил Христов и Христофор Цочев. Пролетния полусезон е направо впечатляващ. Изгрява звездата на Иво Георгиев, вкарвайки много голове, включително и няколко хет-трика. „Корабостроител“ се измъква от зоната на изпадащите и финишира по средата на таблицата за класиране. Следващия сезон 1994/95 е най-успешния. „Корабостроител“ е с най-силното нападение в групата – 67 гола, но шансът за влизане в „А“ група е пропуснат. Няколко кръга преди края на сезона „Русенска корабостроителница“ е обявена в несъстоятелност, а президентът Пенко Димитров е под арест. Ерата „Корабостроител“ приключва с извоюваното 5-то място в „Б“ група. Треньорът Никола Христов напуска, а с него и част от звездите на отбора. Иво Георгиев става голмайстор на Локомотив за всички времена, през следващия сезон ще стане голмайстор на „А“ група със Спартак (Варна), записва и участия за националния отбор за ЕВРО'96.

Президент на клуба става Орлин Танов. Името Локомотив е върнато, а за треньор е назначен Георги Велинов. През сезон 1995/96 Локомотив финишира на 12-то място в „Б“ група, а през следващия сезон 1996/97 изпада в трета дивизия.

Следват 5 години в първенството на Севериозточна „В“ група. Играчите са само юноши от школата на отбора. В последните 2 години са привлечени опитните Благовест Георгиев, Мирослав Енев, Самир Мастънов, Ценко Серафимов и др. През сезон 2000/01 Локомотив остава втори в крайното класиране. През паузата клубът изпада в сериозна криза и е пред разпадане.

Тогава се обединява с друг русенски третодивизионен отбор – „Чикаго“ и под името ЛОКОМОТИВ-Чикаго през сезон 2001/02, като печели безапелационно първото място. Преди новия сезон се оказва, че клубът няма финансова възможност да продължи участието си не само в професионалния футбол, но дори и на по-долното ниво.

Ръководителите на ФК Локомотив-Чикаго предлагат на изпадналия също в тежка финансова криза градски съперник Дунав да се обединят и да направят общ клуб. Тази идея обаче е отхвърлена, тъй като юридически ПФК Дунав е акционерно дружество с общинско участие 34%, а ФК Локомотив-Чикаго се явява частен клуб. А в този момент Общината в Русе няма намерение да помага нито на Дунав, нито на Локомотив-Чикаго. В крайна сметка ПФК Дунав успява за закърпи положението, а новоизбраният кмет на Русе Елеонора Николова е привлечена за каузата на „сините“. Дунав доиграва сезона в „Б“ група и изпада във „В“ група, където не започва сезона, след което фалира и е закрит.

На 5 юли 2002 г. собствениците на клуба обявяват публично, че отбора няма пари да започне сезона и ще се откаже от участие в „Б“ група. Двамата съпрезиденти Орлин Танов и Венцислав Ангелов водят преговори с местни бизнесмени, изявили желание да поемат клуба в „Б“ група. Първоначално определената цена е била 100 000 долара, а впоследствие е смъкната до 70 000 долара. Сумата обаче е преценената като висока от кандидатите.

На 29 юли 2002 г. Орлин Танов обявява, че закрива клуба. Треньорите и футболистите, които не са получили заплати и премии още от миналия сезон, сега са освободени. От двамата съпрезиденти Танов се оттегля от футболния живот за известно време, а от началото на 2006 г. е спортно-технически директор на ФК Дунав (Русе). Венцислав Ангелов възстановява предишния си клуб под името „Чикаго Файър“ и пуска отбори в детско-юношеските първенства, а за сезон 2006/07 предвижда клубът му да участва и с мъжки отбор в първенството на русенската областна група. Старши-треньорът Димитър Димитров – Кулеманс, под чието ръководство „железничарите“ спечелиха промоцията в „Б“ група, след известно време поема ФК Приста 2000 (кв.Средна кула, Русе), когото извежда до титлата в областната група през сезон 2004/05. От февруари 2006 г. се оттегля от треньорската професия и става председател на Областния съвет на БФС в Русе. Футболистите преминават със свободни трансфери в други клубове.

В периода 2002 – 2016 г. ФК Локомотив практически не съществува. През юни 2016 г. клубът получава нова съдебна регистриция и възобновява своята дейност, като обединява спортно-техическите ръководства и състезателите на ФК Марисан (Русе) и детско-юношеската школа на ФК Русе.

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

  • ЖСК (4 декември 1930 – октомври 1945)
  • Локомотив (октомври 1945 – 16 февруари 1949)
  • Железничар (сектор на ФД „Дунав“) (16 февруари 1949 – октомври 1949)
  • Торпедо (октомври 1949 – януари 1951)
  • Локомотив (януари 1951 – 30 октомври 1972)
  • Локомотив (спортен клуб към ТДФС „Дунав“) (30 октомври 1972 – 14 ноември 1979)
  • Локомотив (14 ноември 1979 – август 1992)
  • Корабостроител (август 1992 – юли 1995)
  • Локомотив (юли 1995 – 16 юли 2001)
  • Локомотив-Чикаго (16 юли 2001 – 29 юли 2002)
  • Локомотив (23 юни 2016-досега) (след обединение на „Марисан“ и „Русе“)[1]

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

С най-много мачове за клуба е Александър Цонев със 199 мача, а с най-много голове за клуба е Иво Георгиев с 51 гола.

Ръководство и спортно-технически щаб[редактиране | редактиране на кода]

  • Председател на Управителния съвет: Петър Петров
  • Технически директор: Калоян Георгиев
  • Играещ старши треньор: Ивайло Кирилов
  • Лекар на отбора: Борис Попов

Състав 2017/2018[редактиране | редактиране на кода]

Вратари
01 Flag of Bulgaria (bordered).svg Димитър Лазаров
92 Flag of Bulgaria (bordered).svg Радосвет Христов

18 🇧🇬Николай Караиванов

Защитници
16 Flag of Bulgaria (bordered).svg Борислав Джарнавлиев
04 Flag of Bulgaria (bordered).svg Ивайло Иванов
08 Flag of Bulgaria (bordered).svg Огнян Брайнов
Халфове
06 Flag of Bulgaria (bordered).svg Мирослав Георгиев
07 Flag of Bulgaria (bordered).svg Борислав Караиванов
10 Flag of Bulgaria (bordered).svg Мартин Недков
23 Flag of Bulgaria (bordered).svg Мартин Иванов
11 Flag of Bulgaria (bordered).svg Динко Станчев
13 Flag of Bulgaria (bordered).svg Мартин Рачев
18 Flag of Bulgaria (bordered).svg Алеф Караосман
19 Flag of Bulgaria (bordered).svg Живко Парашкевов
22 Flag of Bulgaria (bordered).svg Александър Тошков
05 Flag of Bulgaria (bordered).svg Мартин Георгиев
14 Flag of Bulgaria (bordered).svg Диян Руменов
45 Flag of Bulgaria (bordered).svg Иван Йовчев

Николай Караванов

Нападатели
21 Flag of Bulgaria (bordered).svg Станимир Петров
09 Flag of Bulgaria (bordered).svg Сонер Хюсеин


Старши треньори[редактиране | редактиране на кода]

Период Име
2016 – 2017 България † Борислав Богомилов
2017– 🇧🇬 Николай Караиванов

Известни футболисти[редактиране | редактиране на кода]

  • Мильо Милев
  • Стефан Калинов
  • Стоил Русев
  • Димитър Гурбанов
  • Лазар Башев
  • Продан Новаков
  • Атанас Черкезов
  • Димитър Пасев
  • Ганчо Василев
  • Кирил Пенев
  • Иван Дишлиев
  • Йордан Цонев
  • Демостен Яков
  • Ремзи Нуриев
  • Александър Цонев
  • Ценко Георгиев
  • Никола Неделчев
  • Никола Ветронов
  • Димитър Митов
  • Тихомир Гьоков
  • Евтим Николов
  • Станчо Димитров
  • Методи Методиев
  • Христо Станчев
  • Димитър Андонов
  • Благой Ковачев
  • Никола Йорданов
  • Борислав Богомилов
  • Тома Филипов
  • Благовест Георгиев
  • Красимир Колев
  • Евгени Игнатов
  • Борислав Стоянов Димитров
  • Илиян Минчев
  • Станислав Пашев
  • Сашо Тодоров
  • Румен Монев
  • Костадин Аврамов
  • Пламен Петков
  • Илия Янков
  • Димитър Тотев
  • Красимир Дончев
  • Мариян Тодоров
  • Христофор Цочев
  • Иво Георгиев
  • Симеон Кръстев
  • Иван Близнаков
  • Михаил Христов
  • Стефан Митов
  • Ценко Серафимов
  • Илиян Памуков
  • Николай Боянов
  • Величко Великов
  • Пламен Кръстев
  • Владислав Митков Иванов
  • Петър Огнянов Димитров
  • Вихрен Узунов
  • Мирослав Великов
  • Мартин Керчев

Известни треньори[редактиране | редактиране на кода]

  • Георги Пармаков
  • Кирил Манев
  • Венци Начев
  • Петър Флоров
  • Енчо Калайджиев
  • Петър Пенев
  • Васил Разсолков
  • Атанас Цанов
  • Тодор Тодоров
  • Никола Христов
  • Ремзи Нуриев
  • Георги Велинов
  • Борислав Богомилов

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

България
Трета лига (Североизточна група) сезон 2016/17
п  б  р
България

Ботев (Нови пазар) • Добруджа (Добрич) • Доростол (Силистра) • Интер (Добрич) • Калиакра (Каварна) • Кубрат 2007 • Локомотив (Русе) • Светкавица (Търговище) • Септември (Тервел) • Спартак (Варна) • Суворово • Хитрино • Черноморец (Балчик) •