Гебхард XXV фон Алвенслебен

Гебхард XXV фон Алвенслебен
	Гебхард XXV фон Алвенслебен
Роден	6 януари 1619 г. Федерална република Германия
Починал	1 октомври 1681 г. (62 г.) Федерална република Германия
Семейство
Баща	Гебхард XXIII фон Алвенслебен
Деца	Йохан Фридрих II фон Алвенслебен; Карл Август I фон Алвенслебен
	Гебхард XXV фон Алвенслебен в Общомедия

Гебхард XXV фон Алвенслебен (на немски: Gebhard XXV von Alvensleben; * декември 1618, кръстен на 6 януари 1619 в дворец Бесков в Бранденбург; † 1 октомври 1681 в дворец Нойгатерслебен в Саксония-Анхалт) е благородник от род фон Алвенслебен, таен съветник в Магдебург и историк.

Той е син на бранденбургския хауптман Гебхард XXIII фон Алвенслебен (1584 – 1627) и съпругата му Кристина фон Дизкау (1589 – 1636), дъщеря на бранденбургския таен съветник Хиронимус фон Дизкау и Анна фон Пфлугк. Майка му става след смъртта на баща му дворцова дама на София фон Липе, втората съпруга на княз Лудвиг I фон Анхалт-Кьотен. Понеже фамилията е с много задължения, той не може да се позволи да следва. След смъртта на майка му на 7 септември 1636 г. той живее много години при чичо си Ханс фон Дизкау (1702 – 1750). Гебхард следва частно право при бранденбургския дворцов адвокат Йоахим Мюлер. На 2 януари 1644 г. той тръгва на тур през Нидерландия до Франция (1644 – 1646), където учи езици в университета в Орлеан. На връщане той е повече от една година в университета в Лайден, за да учи испански и италиански и се връща обратно на 24 май 1646 г.

Заедно с роднината си Хиеронимус фон Дизкау (1591 – 1641) той става по-късно член на литературното общество „Fruchtbringenden Gesellschaft“ чрез княз Лудвиг I фон Анхалт-Кьотен

Той става дипломат и служи в управлението на Архиепископството Магдебург. Херцог Август на 1 август 1649 г. го прави на 1 август 1649 г. дворцов и съдебен съветник и през 1656 г. го прави таен съветник.

През 1668 г. Гебхард се оттегля от службите си и се занимава само с изследванията си. Той пише историческо произведение и ръкописна колекция от повече от 2 400 песни.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Гебхард XXV фон Алвенслебен се жени 1650 г. за Агнес фон Раутенберг (1616 – 1686). Те имат 9 деца:^[1]

Августа Кристиана фон Алвенслебен (* 21 юни 1651; † 1 юни 1691), омъжена за Гебхард Йохан II фон Алвенслебен (* 23 ноември 1642; † 1 август 1700), син на Йоахим III фон Алвенслебен (1612 – 1645) и Еренгард фон дер Шуленбург (1611 – 1677)
Хелена София
Амелия Доротея
Гебхард Лудолф
Анна Елеонора
Август
Йохан Фридрих II фон Алвенслебен (* 9 януари 1657, Хале; † 21 септември 1728, Хановер), хановерски министър и пруски дипломат, женен на 14 ноември 1686 г. в Еркслебен за Аделхайд Агнес фон дер Шуленбург (* 6 януари 1664, Алтенхаузен; † 22 март 1726, Хановер)
Агнес Рената
Карл Август I фон Алвенслебен (* 5 април 1661; † 23 юли 1697, Хелмщет), хановерски дворцов съветник, женен за графиня Еренгард Мария фон дер Шуленбург (1664 – 1748), сестра на Аделхайд Агнес фон дер Шуленбург.

Най-важните му произведения[редактиране | редактиране на кода]

Topographia oder General-Beschreibung des Primats und Erzstifts Magdeburg. Magdeburg 1655.
Stemmatographia Alvenslebiana oder Grund-und Ausführliche Beschreibung … derer von Alvensleben. Magdeburg 1656.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Siegmund Wilhelm Wohlbrück: Geschichtliche Nachrichten von dem Geschlecht von Alvensleben und dessen Gütern. Dritter Theil. Berlin 1829, S. 171 – 191.
Max Dittmar: Die beiden ältesten Magdeburgischen Topographien. Archiv für Landes-und Volkskunde der Provinz Sachsen. 1893, S. 1 – 39.
Georg Lorenz: Gebhard von Alvenslebens Topographie des Erzstifts Magdeburg (1655). Dissertation Halle-Wittenberg 1900, Druck von Th. Wulfert, Schönebeck, 65 S.
Rochus von Liliencron: Alvensleben, Gebhard v. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 376 f.
Udo von Alvensleben: Alvensleben, Gebhard von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 232 f.
Klaus Conermann: Fruchtbringende Gesellschaft. Die Fruchtbringende Gesellschaft geöffneter Erzschrein. Das Köthener Gesellschaftsbuch Fürst Ludwigs von Anhalt-Köthen. 3 Bände. Weinheim 1985.
Peter-Michael Hahn: Kriegswirren und Amtsgeschäfte. Ferne adlige Lebenswelten um die Mitte des 17. Jahrhunderts im Spiegelbild persönlicher Aufzeichnungen. Verlag für Berlin-Brandenburg, Potsdam 1996 (enthält auf S. 22 – 56 den selbstverfassten Lebenslauf von Gebhard XXV. von Alvensleben, auf S. 57 – 70 Anmerkungen zum Lebenslauf und auf S. 7 – 21 einen ausführlichen Kommentar des Verfassers).
Gabriele Ball: Spuren der Fruchtbringenden Gesellschaft in der Altmark unter Berücksichtigung des „Ausjagenden“ Gebhard von Alvensleben (1619 – 1681). In: 81. Jahresbericht des Altmärkischen Vereins für Vaterländische Geschichte zu Salzwedel e.V. Salzwedel 2011, S. 87 – 107.