Йохан Фридрих II фон Алвенслебен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йохан Фридрих II фон Алвенслебен
германски благородник
Johann Friedrich II.jpg
Роден
Починал
1728 г. (71 г.)
Йохан Фридрих II фон Алвенслебен в Общомедия

Йохан Фридрих II фон Алвенслебен (на немски: Johann Friedrich II von Alvensleben; * 9 януари 1657, Хале; † 21 септември 1728, Хановер) е благородник от род фон Алвенслебен, хановерски министър и пруски дипломат. Създава градини в стил барок в дворец Хундисбург.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Син е на Гебхард XXV фон Алвенслебен (1619 – 1681), таен съветник в Магдебург и историк, и съпругата му Агнес фон Раутенберг (1616 – 1686). Потомък е на Лудолф фон Алвенслебен († 1476) и Анна фон Бюлов († 1473). Сестра му Августа Кристиана фон Алвенслебен се омъжва за Гебхард Йохан фон Алвенслебен († 1700), син на Йоахим фон Алвенслебен и Еренгард фон дер Шуленбург. Най-малкият му брат хановерския дворцов съветник Карл Август I фон Алвенслебен (1661 – 1697) се жени за графиня Еренгард Мария фон дер Шуленбург (1664 – 1748), сестра на съпругата му Аделхайд Агнес фон дер Шуленбург.

Дворец Хундисбург

Йохан Фридрих II следва от 1675 до 1678 г. в университета в Лайпциг и след това пътува до 1681 г. в Холандия, Англия, Франция, Италия и Швейцария, и следва няколко месеца в Сомюр. През 1682 г. започва служба при херцог Улрих фон Волфенбюел, първо като камерюнкер, от 1686 г. като дворцов съветник. През 1687 г. ръководи за Република Венеция един контигент от Брауншвайг срещу турците. През 1688 г. започва също служба в Бранденбург като камера съветник и военен съветник, от 1691 г. става таен съветник в Брауншвайг. През 1703 г. той преговаря в Данциг по времето на Северната война като бранденбургски пратеник с шведите.

Йохан Фридрих II управлява своите собствености, създава голяма библиотека. През 1719 г. крал Джордж I от Великобритания го прави хановерски държавен министър. През 1726 г. той напуска по здравословни причини.

При наследствената подялба с по-малкия му брат Карл Август той получава през 1691 и напълно през 1693 г. имението Хундисбург. От 1693 до 1712 г. той построява дворец Хундисбург. През 1714 г. купува и имението Волтерсдорф при Магдебург.

Йохан Фридрих фон Алвенслебен умира на 71 години на 21 септември 1728 г. в Хановер и е погребван в дворцовата капела в замък Хундисбург. Наричан е „homo universalis“.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Йохан Фридрих фон Алвенслебен се жени на 14 ноември 1686 г. в Еркслебен за Аделхайд Агнес фон дер Шуленбург (* 6 януари 1664, Алтенхаузен; † 22 март 1726, Хановер), дъщеря на Александер III фон дер Шуленбург (1616 – 1683) и първата му съпруга Аделхайд Агнес фон Алвенслебен (1636 – 1668), дъщеря на Гебхард XXIV фон Алвенслебен (1591 – 1667) и Берта София фон Залдерн († 1670). Те имат осем деца: [1][2]

  • Рудолф Антон фон Алвенслебен (* 28 март 1688, Хановер; † 4 август 1737, Хановер), хановерски министър, женен I. на 30 януари 1714 г. в Хале за Елеонора фон Дизкау (* 19 декември 1685, Хале; † 19 септември 1721, Росток), II. за Шарлота София фон Алвенслебен
  • Гебхард
  • Фридрих Август
  • Гебхард Александер
  • Агнес София фон Алвенслебен (* 13 юли 1695, Хундисбург; † 29 юли 1749, Еркслебен), омъжена на 3 октомври 1713 г. в Хундисбург за Йохан Август фон Алвенслебен (* 21 септември 1680, Еркслебен; † 8 април 1732, Еркслебен), господар в Еркслебен II и в Урслебен, син на Гебхард Йохан II фон Алвенслебен (1642 – 1700) и Кристина фон Алвенслебен (1651 – 1691)
  • Карл Авуст, женен за Доротея Маргарета фон Хелдорф
  • Йохан Фридрих
  • Фридрих Антон Улрих
  • вер.? Анна Аделхайд фон Алвенслебен (* 14 септември 1702 (или 1712); † 28 февруари 1766, Есенроде, Хановер), омъжена 1728 г. за Готхард Хайнрих фон Бюлов (* 17 юни 1704, Зинслебен; † 20 април 1769, Целе, Хановер), син на Антон Волф фон Бюлов (1649 – 1707) и София Елизабет фон Видеман († 1708)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Johann August Jänichen: Johann Friedrich von Alvensleben. Magdeburg 1729. (Leichenpredigt)
  • Siegmund Wilhelm Wohlbrück: Geschichtliche Nachrichten von dem Geschlecht von Alvensleben und dessen Gütern. Dritter Theil. Eigenverlag, Berlin 1829, S. 242 – 273.
  • Otto von Heinemann: Geschichte von Braunschweig und Hannover. Perthes, Gotha 1884 – 92.
  • Leopold von Ranke: Zwölf Bücher Preußischer Geschichte. Kritische Ausgabe von G. Küntzel. 3 Bände. Drei Masken, München 1930.
  • Udo von Alvensleben-Wittenmoor: Die braunschweigischen Schlösser der Barockzeit und ihr Baumeister Hermann Korb. Deutscher Kunstverlag, Berlin 1937, (Kunstwissenschaftliche Studien 21).
  • Udo von Alvensleben: Alvensleben, Johann Friedrich. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 233 f.
  • Jörg Leuschner: Alvensleben, Johann Friedrich von. In: Horst-Rüdiger Jarck, Dieter Lent u. a.: Braunschweigisches Biographisches Lexikon – 8. bis 18. Jahrhundert. Appelhans Verlag, Braunschweig 2006, ISBN 3-937664-46-7, S. 40 – 41.
  • Sabine Sellschopp: Leibniz und die Brüder von Alvensleben – Begegnungen und Briefwechsel. In: Berthold Heinecke, Hartmut Hecht: Am Mittelpunkt der zwischen Hannover und Berlin vorfallenden Mitteilungen. Gottfried Wilhelm Leibniz in Hundisburg. Beiträge zur Tagung in Hundisburg am 18. September 2004. Kultur-Landschaft Haldensleben-Hundisberg e.V., Haldensleben-Hundisburg 2006, ISBN 3-00-019699-4, S. 51 – 69.
  • Udo von Alvensleben-Wittenmoor: Die Alvensleben in Kalbe 1324 – 1945. bearbeitet von Reimar von Alvensleben, Falkenberg August 2010 (180 S).
  • Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 19:29

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Johann Friedrich (2) v.Alvensleben, ww-person.com
  2. Johann Friedrich von Alvensleben, Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]