Георги Г. Георгиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Георги Георгиев (актьор))
Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Георгиев.

Георги Г. Георгиев
български актьор
Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Националност България
Учил вНационална академия за театрално и филмово изкуство
Актьорска кариера
Активност1963 – 2008
Семейство
БащаГеорги Георгиев
МайкаНадежда Георгиева
СъпругаКева Апостолова
ДецаГеорги Георгиев-Гого

Уебсайт

Георги Георгиев Георгиев е български актьор и режисьор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 20 юли 1939 г. в семейството на Надежда и Георги Георгиеви. Завършва семестриално Юридическия факултет на Софийския университет, а през 1966 г. актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ при професор Моис Бениеш.

През кариерата си работи в ДМТ – Велико Търново (1966 – 1967), Драматичен театър - Пловдив (1967 – 1968), Драматичен театър – Перник (1968 – 1971), театър „4+4“ (1971 – 1972), Централен куклен театър (1972 – 1974) и Нов драматичен театър „Сълза и смях“ (1976 – 1994). От 1994 до 2006 г. е директор на Общински театър „Възраждане“.[1].

До смъртта си е женен за Кева Апостолова, с която имат син – Георги Георгиев-Гого, който също е актьор и е по-известен с озвучаването на реклами, филми и сериали. Има двама внука – Кристиян и Георги. На 13 октомври 2009 г. е издадена биографичната му книга „Половината истина“.

Умира на 13 октомври 2008 г. Опелото се състои в столичния храм „Свети Седмочисленици“ на 16 октомври.

Работа в театъра[редактиране | редактиране на кода]

Актьор[редактиране | редактиране на кода]

  • „Агамемнон“ от Есхил
  • „Унижените и оскърбените“ от Фьодор Достоевски
  • „Разказът на едно момиче“
  • „Когато куклите не спят“ от Леда Милева
  • „Вампир“ от Антон Страшимиров
  • „Доходно място“
  • „Плесницата“
  • „Полет над кукувиче гнездо“ от Дейли Васерман
  • „Праг“
  • „Вижте кой идва“

Постановчик[редактиране | редактиране на кода]

  • „Сдружени убийци“
  • „Вкус на мед“
  • „Душата ми се моли“
  • „Женско царство“ от Ст. Л. Костов
  • „Червената шапчица“
  • „Спящата красавица“
  • „Куклата Барби“

Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
1991 Тони
1990 Под игото 9 България / Унгария
1988 Неизчезващите 5
1985 История с куче без куче
1983 Прадеди и правнуци – Каменно гнездо 5
1983 Вярност 2
1982 Николо Паганини (Никколо Паганини) 3 СССР / България
1980 Боянският майстор 2
1979 Адаптация 3
1978 Селцето 5 Анани
1978 Селцето 2 Анани
1973 Мандолината затворник
1971 Демонът на империята 10 комита (в VIII серия)
1969 - 1971 На всеки километър 26
1969 Признание Сашко
1963 Танго Йордан Митовски
1969 Един миг свобода 2 новели затворник (в 1-ва: „Старецът“)
1969 Синовете на правдата
1969 Иконостасът гръцкият свещеник
1965 Цар и генерал свещеникът
1964 Крадецът на праскови
1963 Незавършени игри

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]