Георги Делийски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георги Делийски
писател, краевед
Роден: 20 февруари 1931 г. (86 г.)
Народен представител в:
VII ВНС   

Георги Стойков Делийски е български писател и журналист.

Роден е на 20 февруари 1931 г. в с. Дерманци, Ловешка област. Бил е дългогодишен секретар и председател на Дружеството на писателите в Плевен.

Народен представител във 7 Велико Народно събрание.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на над 15 книги.

сборници с разкази и новели:

  • „Сурови закони“,
  • „Пътуване без фарове“,
  • „Белият кръговрат“,
  • „От светлина са хората“,
  • „Химн за родния край“, 1996 ISBN 954-799-652-5;
  • „Гласовете, дето ни викат“, 2001 ISBN 954-445-763-1;

романи:

  • „Топове на входа“;
  • „Южни хълмове“, 1998 ISBN 954-450-086-3;

мемоарни книги:

  • „Съхранени спомени“, 2005 ISBN 954-775-408-4;
  • „Там, дето ечаха суровите битки“;

други:

  • „Поплачи, ако има защо“ - пиеса;
  • „Пъртини“ - художествено-документална повест, 2005 ISBN 954-775-516-1;
  • „Изповеди под звездите“ - книга с дневникова проза, 2007 ISBN 978-954-775-791-2;
  • „Родов корен“ - стихосбирка, 2007 ISBN 978-954-775-790-5;
  • „Хапки от мълчания“ (предг.), 2004 ISBN 954-775-351-7;
  • „Сбогуване“, 1996.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Носител е на литературните награди на името на Цветан Спасов и Никола Ракитин. Негови творби са преведени в Русия, Румъния, Унгария и Сърбия. Член е на Съюза на българските писатели.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]