Георги Делийски
|
||||||
|
||||||
Георги Стойков Делийски е български писател и журналист.
Роден е на 20 февруари 1931 г. в с. Дерманци, Ловешка област. Бил е дългогодишен секретар и председател на Дружеството на писателите в Плевен.
Народен представител във 7 Велико Народно събрание.
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Автор е на над 15 книги.
сборници с разкази и новели:
- „Сурови закони“,
- „Пътуване без фарове“,
- „Белият кръговрат“,
- „От светлина са хората“,
- „Химн за родния край“, 1996 ISBN 954-799-652-5;
- „Гласовете, дето ни викат“, 2001 ISBN 954-445-763-1;
романи:
- „Топове на входа“;
- „Южни хълмове“, 1998 ISBN 954-450-086-3;
мемоарни книги:
- „Съхранени спомени“, 2005 ISBN 954-775-408-4;
- „Там, дето ечаха суровите битки“;
други:
- „Поплачи, ако има защо“ - пиеса;
- „Пъртини“ - художествено-документална повест, 2005 ISBN 954-775-516-1;
- „Изповеди под звездите“ - книга с дневникова проза, 2007 ISBN 978-954-775-791-2;
- „Родов корен“ - стихосбирка, 2007 ISBN 978-954-775-790-5;
- „Хапки от мълчания“ (предг.), 2004 ISBN 954-775-351-7;
- „Сбогуване“, 1996.
Награди[редактиране | редактиране на кода]
Носител е на литературните награди на името на Цветан Спасов и Никола Ракитин. Негови творби са преведени в Русия, Румъния, Унгария и Сърбия. Член е на Съюза на българските писатели.
