Георги Мешков
| Георги Мешков | |
| български юрист | |
| Роден |
1894 г.
|
|---|---|
| Починал | неизв.
|
Георги Тодоров Мешков е български юрист, революционер и политик, деец на Българската комунистическа партия,[1][2] народен обвинител в процесите на Четвърти състав на т.нар. Народен съд (1944 – 1945),[3] съдия във Върховната военна колегия (1949 – 1953).[2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Георги Мешков е роден в 1894 година в София, в семейство на бежанци от Македония.[1] През 1913 година завършва с последния двадесет и седми випуск Солунската българска мъжка гимназия.[4] По професия е юрист[1] и работи като адвокат от 1920 до 1949 година.[2] Влиза в БКП в 1919 година. От 1923 до 1925 година активно участва в нелегалната дейност на партията. Арестуван е по Закона за защита на държавата[1] в 1925 година и е осъден на 12 години затвор. На следната 1926 година е освободен след амнистия.[2] Отново се заема с комунистическа дейност и е един от основателите на легалната Работническа партия. Участва в Процеса на 52-мата. Сред ръководителите е на българската секция на Международния юридически съюз. През 1930 — 1935 година Мешков отговаря за явките на нелегалната БКП. Арестуван е по делото на Павел Раденков, но е освободен поради отсъствие на доказателства. Мешков е сред дейците работещи за съюз с другите леви партии в така наречения Народен фронт.[1]
След Деветосептемврийския преврат от 1944 година Мешков е народен обвинител при Четвърти върховен състав на Народния съд.[5] По-късно от 1949 до 1953 година е съдия във Върховната военна колегия.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Работническата партия в България 1927-1938: Сборник от документи и материали. София, Институт по история на Българската комунистическа партия. Издателство на Българската комунистическа партия, 1966. с. 571.
- ↑ а б в г д Цветански, Стоян (съставител). Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. София, Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 272.
- ↑ Народният съд 1944 – 1945. IV състав на Народния съд // narodensud.archives.bg.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 101.
- ↑ Илиев, Борис. Революционният Народен съд. София, Издателство на Отечествения фронт, 1988. с. 58.
