Георги Шабов /Йонко/

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Георги Шабов
Георги Шабов 
Роден: 3 март 1921 г.
Починал: 11 юни 1944 г. (23 г.)

Георги Пенков Шабов /Йонко/ (3 март 1921 г. – 11 юни 1944 г.)[1] е български партизанин, участник в партизанското движение в България по време на Втората световна война. Той е бил част от Горнооряховски партизански отряд.[2]

Шабов е единственият жител на село Караисен участвал физически в партизанско движение.[3]

Приживе е извършвал нелегална дейност и е поддържал връзка със съмишленици като Сава Дълбоков /Кольо/, Тодор Моллов /Сенко/, Александър Гечев /Методий/, Сава Друмев /Мартин/, Надя Панайотова /Радка/, Константин Христов /Бойко/ и други.[4]

Биографични данни[редактиране | редактиране на кода]

Георги Шабов е роден в село Караисен, община Павликени. Израства в средно статистическо селско семейство с отявлени леви идеи. Завършва основното си образование в ОУ “Х. Димитър и Ст. Караджа” в селото, след което продължава средното си образование като частен ученик в гимназията в град Павликени. Започва военната си служба в 4-ти инженерен полк в Плевен, където завършва технически курс за мотори с вътрешно горене, а впоследствие е преместен в Павликени. Работил е като оксиженист и шлосер, а в Караисен за кратко и като келнер.

Ранна партизанска дейност[редактиране | редактиране на кода]

През 1942 г., още по време на казармения му период, Шабов, заедно с други младежи и съмишленици, организират саботаж на телефонна линия, строяща се за нуждите на германските войски в град Ямбол. По същото време, заедно с Георги Александров от Луковит, създава група, която редовно предава оръжие и боеприпаси на Горнооряховския партизански отряд. През 1943 г. поема ръководството на Работническата Младежка Организация (РМС) и убеждава една от сестрите си да открият нелегална квартира в дома й. След провал в организационната дейност в селата Батак и Сломер през пролетта на 1944 г. Шабов преминава в нелегалност.[5]

Участие в Горнооряховски партизански отряд[редактиране | редактиране на кода]

През пролетта на 1944 г. Шабов се присъединява към Горнооряховския партизански отряд, зачислен е като зам.-отдельонен командир.[6] Обучава партизани във военно дело. Участва в следните акции на отряда[7]:

  • акция на 5 май 1944 г. в с. Горски Сеновец;
  • снабдителна акция в мелница източно от гр. Стражица;
  • “голямата отбранителна акция” в края на май 1944 г. – битка на отряда срещу войска, жандармерия, полиция и Горнооряховска авиация в Стражишките гори. В тази битка, по сведения, е бил един от малцината, останали до последно в опит да задържат изпратената войска, докато останалите от отряда са се опитвали да се изтеглят.[8]

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

На 30 май 1944 г. Шабов, тежко ранен и предаден за обявена парична награда, е заловен и впоследствие подложен на няколкодневни жестоки мъчения в с. Камен и в гр. Стражица.[9] Не предава обаче другарите си и заплаща с живота си. Разстрелян е на 11 юни и погребан в масов гроб заедно с други партизани от отряда.[10] След 9 септември 1944 г. убитите са разпознати от близки и роднини и са положени в ковчези в местността Тасладжъ, а по-късно са пренесени по родните им места. Георги Шабов е погребан в градината на училищния двор на ОУ “Х. Димитър и Ст. Караджа”.

Посмъртни награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

След 9 септември 1944 г., под ръководството на Отечествения фронт и на БКП, Георги Пенков Шабов е провъзгласен и признат за герой, като борец за свобода, пожертвал живота си в името на партията и народа.[11]

  • През 1948 г., по партийна инициатива и с гражданска подкрепа, на мястото на гроба му в двора на ОУ “Х. Димитър и Ст. Караджа” е поставен бюст-паметник. През 90-те години на ХХ век, заради оскверняването на бюста, близките му вземат решение тленните останки от двора на училището да бъдат преместени и погребани в гробищата на Караисен, а паметникът да бъде премахнат.
  • В Павликени Шабов е обявен за патрон на военното поделение и с министерска заповед е зачислен в неговите списъци за вечни времена. В негова чест за известен период от време в поделението е създаден кът.
  • През 1952 г., в знак на признателност, от името на българския народ, правителството на Народна република България връчва на семейството на Шабов грамота със значка, подписана от министъра на народната отбрана ген. полк. Петър Панчевски.
  • През 1970 г., пред СПУ “Бачо Киро” – Павликени е поставена скална морена от гранит, на която са вписани имената на възпитаниците на Павликенската гимназия, в това число и на Георги Шабов, загинали в антифашистката борба.
  • През 1973 г. родната къща на Георги Шабов в Караисен е превърната в музей, който функционира до 90-те години на ХХ век.
  • В знак на признателност към него и делото му, земеделската кооперация и детската градина в село Караисен, за определен период от време, носят името “Георги П. Шабов”.[12]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Поредица "Българска народна памет" facebook.com
  2. “Горнооряховски отряд” от Кирил Косев, Военно изд. 1977 г.
  3. “Карайсен” (селищна монография) от Димитър Хаджийски и Михаил Курдов, Унив. из-во “Св.св. Кирил и Методий” В. Търново, 2001 г.
  4. “Антифашистка борба” от Сава Дълбоков, 2014 г.
  5. “Години на проверка” от Петър Панайотов, Партиздат, 1982 г.
  6. “По стъпките на горнооряховския партизански отряд” от Петко Игнатов, Военно издателство, 1984 г.
  7. “Страници от въоръжената борба против фашизма в Търновски окръг” от Никола Ирибоджаков, БКП, 1957 г.
  8. “С вяра в хората” от Сава Дълбоков, Партиздат, 1981 г.
  9. “Славеите отлетяха с обгорени крила” от Константин Христов, Партиздат, 1985 г.
  10. “Последна капка кръв” от Константин Христов, Военно издателство, 1974 г.
  11. “Сърцето остава” от Кинка Константинова, военно издателство, 1987 г.
  12. “Оръжието на българския народ през вековете” от Никола Кълнъков, Военно издателство, 1984 г.