Направо към съдържанието

Гойко Митич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гойко Митич
Гојко Митић
югославски и сръбски киноактьор
9 февруари 2023 г.
Роден
13 юни 1940 г. (84 г.)

НационалностСърбия
Германия
Учил вБелградски университет
Работилактьор, каскадьор, режисьор
Актьорска кариера
Активностот 1960 г.
Семейство

Уебсайтwww.gojko-mitic.de
Гойко Митич в Общомедия

Гойко Митич (на сръбски: Гојко Митић) е популярен германски актьор от сръбски произход, прославил се с участието си в уестърни, където играе ролята на индианци[1].

Роден е в селско семейство в село Стройковци (на сръбски: Стројковце, край град Лесковац), Сърбия, Югославия на 13 юни 1940 г. Има щастливо и безгрижно детство. Заедно с брат си Драган е отгледан от баба си на село.

Завършва Белградския институт за физкултура. През 1960 г. дебютира в киното като каскадьор във филма „Ланселот и кралицата“.

През 1966 г. заминава за Източен Берлин и започва да се снима в киностудия „ДЕФА“ в уестърни, играейки роли на индианци. Участва в 15 филма, където играе ролите на Чингачгук, Оцеола, Текумзе и др. Често е наричан „Източният Винету“, макар и да не е играл ролята му чак до 2002 г.

Продължава да живее в Германия. Играе в телевизионни сериали. Участвал е също и в театрални постановки, където играе ролите на Труфалдиньо, Робин Худ и Спартак.

На него е посветена песента „Бате Гойко“ на известната българска пънк група „Хиподил“.

Избрана филмография

[редактиране | редактиране на кода]
Гойко Митич през 1969 г.
  • 1964: Олд Шетърхенд
  • 1964: Винету. Втора част
  • 1965: Винету. Трета част
  • 1966: Синовете на Великата мечка
  • 1967: Чингачгук, Голямата змия
  • 1968: Следата на сокола
  • 1969: Белите вълци
  • 1970: Смъртоносна грешка
  • 1970: Сигнали – Приключение в космоса
  • 1971: Оцеола
  • 1972: Текумзе
  • 1972: Тайната на Андите (ТВ филм)
  • 1973: Апачи
  • 1974: Улзана
  • 1975: Кръвни братя
  • 1978: Северино
  • 1980: Архив на смъртта (13-сериен ТВ филм)
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за