Голуей Кинел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Голуей Кинел
Galway Kinnell at Grindstone Cafe.jpg
Голуей Кинел на четене в „Гриндстоун Кафе“, 2013
Роден 1 февруари 1927 г.(1927-02-01)
Починал 28 октомври 2014 г. (на 87 г.)
Националност Флаг на САЩ САЩ
Активен период 1949-2014
Жанр стихотворение
Награди National Book Award (1983), „Пулицър“ (1983)

Уебсайт Страница в IMDb

Голуей Кинел (на английски: Galway Kinnell) е американски поет, преводач на поезия, редактор. Носител на наградата „Пулицър“ за 1983 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Провидънс на остров Род Айлънд. Сам твърди, че за поезията е бил спечелен още като дете в родната си къща от прочетените там книги на Едгар Алан По и Емили Дикинсън, привлече както от музикалността на текстовете им, така и от идеята, че са водили изолиран живот.

Следва в Принстънския университет, завършвайки през 1948 г. заедно с приятеля и поет от същото поколение Уилям Мъруин. Магистърска степен получава в Университета Рочестър.[3] Служи във флота на САЩ. С Фулбрайтова стипендия живее в Париж. През 60-те години става част от Движението за граждански права в САЩ. През 1968 г. подписва декларацията „Writers and Editors War Tax Protest“, призоваваща да не се плащат данъци като протест срещу войната във Виетнам.[4] Участието му в Движението за граждански права и в протестите срещу войната във Виетнам се отлагат в поемата му The Book of Nightmares, издадена като отделна книга.[5]

Между 1989 и 1993 г. той е поет лауреат на щата Върмонт. [6]

Кинел е Ерих Мария Ремарк професор по творческо писане в Нюйоркския университет. Пенсионира се през 2011 г. и се оттегля в къщата си във Върмонт, където умира на 28 октомври 2014 г. от левкемия.[7] [8] [9]

Награди и признание[редактиране | редактиране на кода]

Носител е на наградата „Уолъс Стивънс“ на Американската академия на поетите за доказано майсторство в изкуството на поезията (2010).[10] Печелил е стипендиите „Маккартър“ и „Рокфелер“. Носител е на наградата „Шели“ (1974) и на медала „Робърт Фрост“ (2002) на Поетическото общество на Америка, както и на Медала за заслуги на Националния институт за изкуства и литература (1975). Служи като ректор на Американската академия на поетите между 2001 и 2007 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Стихосбирки[редактиране | редактиране на кода]

  • What a Kingdom It Was. Houghton Mifflin, 1960.
  • Flower Herding on Mount Monadnock. Houghton Mifflin, 1964.
  • Body Rags. Houghton Mifflin, 1968.
  • The Book of Nightmares. Houghton Mifflin Harcourt, 1971.
  • The Avenue Bearing the Initial of Christ into the New World: Poems 1946-64. 1974.
  • Mortal Acts, Mortal Words. Houghton Mifflin, 1980.
  • Blackberry Eating. William B. Ewert, 1980.
  • Selected Poems. Houghton Mifflin, 1982. — носител на National Book Award[11] [11] и на наградата „Пулицър“ [12]
  • How the Alligator Missed Breakfast. Houghton Mifflin, 1982.
  • The Past. Houghton Mifflin, 1985.
  • When One Has Lived a Long Time Alone. Knopf, 1990.
  • Three Books. Houghton Mifflin Harcourt, 2002.
  • Imperfect Thirst. Houghton Mifflin Harcourt, 1996.
  • A New Selected Poems. Houghton Mifflin Harcourt, 2000. — финалист за National Book Award[13]
  • The avenue bearing the initial of Christ into the New World: poems, 1953-1964. Houghton Mifflin Harcourt, 2002.
  • Strong Is Your Hold. Houghton Mifflin, 2006.
Преводи
  • Ив Бонфоа, On the motion and immobility of Douve. Translator Galway Kinnell. Ohio University Press, 1968.
  • Франсоа Вийон, The poems of François Villon. Translator Galway Kinnell. UPNE, 1982.
  • Иван Гол, Lackawanna Elegy. Translator Galway Kinnell. Sumac Press, 1970.
  • Иван Гол, Yvan Goll, Selected Poems. Translators Paul Zweig, Jean Varda, Robert Bly, George Hitchcock, Galway Kinnell. Kayak Books, 1968.
  • Райнер Мария Рилке, The Essential Rilke. Translators Galway Kinnell, Hannah Liebmann. HarperCollins, 2000.

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Black Light. Houghton Mifflin, 1966.

На български[редактиране | редактиране на кода]

  • „Руини под звездите. Избрани стихотворения“. Превод от английски Георги Белев. София: Народна култура, 1989.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Charles Molesworth, „The Rank Favor of Blood“. - В: сб. On the poetry of Galway Kinnell, ed. Howard Nelson. University of Michigan Press, 1987.
  2. „Galway Kinnell (1927-2014)“, биография на Голуей Кинел на сайта poetryfoundation.org.
  3. Press release, November 8, 2000.
  4. „Writers and Editors War Tax Protest“. New York Post, January 30, 1968.
  5. Poets.org
  6. Smith College press release
  7. Daniel Lewis, „Galway Kinnell, Poet Who Went His Own Way, Dies at 87“], New York Times, October 29, 2014.
  8. Harriet Staff, „Galway Kinnell Dies at 87“, poetryfoundation.org, October 29th, 2014.
  9. Dan Piepenbring, „Galway Kinnell, 1927–2014“, The Paris Review Blog, October 30, 2014.
  10. Списък на носителите на наградата „Уолъс Стивънс“, сайт на Американската академия на поетите.
  11. а б „National Book Awards – 1983“. National Book Foundation.
    (С есе от Ерик Смит, писано за блога по случай 60-годишнината на наградата.)
  12. „Poetry“. Past winners & finalists by category. The Pulitzer Prizes.
  13. „National Book Awards – 2000“. National Book Foundation.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]