Иван Гол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Гол
Yvan Goll
Роден 29 март 1891 г.
Починал 27 февруари 1950 г. (58 г.)
Ньой сюр Сен, Франция
Професия поет, драматург, романист, преводач
Националност Флаг на Германия Германия
Флаг на САЩ САЩ
Активен период 1914 – 1950
Жанр поезия
Направление експресионизъм, сюрреализъм
Дебютни творби 1912, „Лотарингски народни песни“
Известни творби „Сънно биле“, „Малайски песни“
Съпруга Клер Щудер (1921)
Уебсайт Страница в IMDb
Иван Гол в Общомедия

Иван Гол (на немски: Yvan Goll, Iwan Goll, Ivan Goll, псевдоним на Исак Ланг) e германско-френски писател, поет, романист и преводач. Авангардист, свързан с експресионизма и сюрреализма, един от големите майстори на модерната любовна лирика.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години и първи опити[редактиране | редактиране на кода]

Иван Гол е двуезичник, отраснал в семейството на еврейския фабрикант Абрахам Ланг от Елзас и Ребека Ланг (род. Лазар) от Лотарингия. През 1898 г., след смъртта на бащата, се премества с майка си в Мец. В началните класове там се преподава на френски език, но в гимназията е задължителен немският. Градът е център на Североизточна Лотарингия, числяща се по онова време към територията на Германската империя (присъединена към нея след Френско-пруската война 1870 – 1871, а след 1918 г. отново обявена за френска територия). През 1909 г. Исак Ланг придобива германско гражданство. Полага матура и получава диплома за завършено гимназиално образование.

Следва право във Фрайбург, след това в Мюнхен и Страсбург. През 1912 г. под псевдонима Иван Лазанг публикува първия си поетически сборник („Лотарингски народни песни“). По-късно използва и други псевдоними – Тристан Торси, Йоханес Тор, Жан Лонгвил, но най-често – Иван Гол. Възприема идеите на германския експресионизъм и повлиян от него, създава първата си по-значителна поема „Панамският канал“ (1914). За да избегне призовка в германската армия, след избухването на Първата световна война емигрира през 1914 г. в Швейцария. Живее в Цюрих, Лозана и Аскона. Според някои биографски източници, в университета в Лозана придобива титлата доктор на философските науки с дисертация върху надомния женски труд в Елзас и Лотарингия. Споделя пацифистки убеждения и поддържа контакти с германски, швейцарски и френски пацифисти от обкръжението на Ромен Ролан. Запознава се с бъдещата си съпруга, германско-френската писателка с еврейски корени Клер Щудер (родена Айшман).

В прочутата експресионистична антология „Залезът на човечеството“ (съставител Курт Пинтус) през 1919 г. са отпечатани седем негови стихотворения и кратък автопортрет, в който Иван Гол определя себе си като човек без отечество, по съдба евреин, по случайност роден във Франция, по паспорт германец. В Цюрих поддържа приятелски връзки с дадаистите Ханс Арп, Тристан Цара и Франсис Пикабия.

Париж[редактиране | редактиране на кода]

През 1919 г. се премества в Париж, който по това време е централно средище на новите художествени търсения и експерименти, определили облика на модерното европейско изкуство през ХХ век. Присъединява се към авангардните френски поети от кръга на Гийом Аполинер, Андре Бретон, Пол Елюар. Основава списанието „Сюрреализъм“, в което е поместен известният му „Манифест на сюрреализма“. Има лични контакти с редица модерни художници, за което свидетелства включително поетичният му сборник „Новият Орфей“ (1923, ориг. заглавие Le Nouvel Orphée) с илюстрации, направени от Джордж Грос, Робер Делоне и Фернан Леже. Поддържа контакти с Джеймс Джойс и Стефан Цвайг.

Бракът му с Клер Щудер, сключен през 1921 г., слага началото на продължило близо десетилетие интензивно творческо сътрудничество. Заедно с нея Иван Гол публикува стихосбирките „Поеми за любовта“ (1925, ориг. заглавие Poèmes d’ Amour, с илюстрации от Марк Шагал), „Поеми на ревността“ (1926, Poèmes de Jalousie), „Поеми за живота и смъртта“ (1927, Poèmes de la Vie et de la Mort).

Иван Гол, рисунка на Лайош Тихани, 1927 г.

Болезнена ревност и кризи разтърсват през 1930-те години брака му. При посещение у свои приятели в Берлин среща девет години по-младата австрийска поетеса и художничка Паула Лудвиг. Последвалата им страстна любовна връзка инспирира създаването на изящните му „Малайски песни“ (1935). През 1936 г. публикува първата част от най-известния си поетически цикъл „Жан Безродния“ (ориг. заглавие La Chanson de Jean sans Terre).

Емиграция и последни дни[редактиране | редактиране на кода]

През септември 1939 г., дни след началото на Втората световна война емигрира със съпругата си Клер Гол в САЩ. До признаване на имигрантския им статут двамата са интернирани на Елис Айлънд, след това се заселват в Ню Йорк; пет години по-късно получават американско гражданство. По същото време лекарите диагностират, че Иван Гол страда от левкемия.

В Ню Йорк той публикува на френски език свои преводи на стихотворения от немскоезични автори, издава списанието за френска и американска поезия „Хемисфери“, където за пръв път публикува и свои поетични творби, написани на английски език (Fruit from Saturn, 1946). Стихотворенията от цикъла „Сънно биле“ (ориг. заглавие Traumkraut), възникнали в последните години от живота му, са написани на немски език.

След края на националсоциалистическата диктатура в Европа Иван и Клер Гол се завръщат през 1947 г. във Франция. В края на 1949 г. Иван Гол постъпва в американската болница в парижкото предградие Ньой сюр Сен, месец и половина по-късно е опериран.

Умира на 27 февруари 1950 г. на 58-годишна възраст. Погребан е в гробището Пер Лашез в Париж.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Ранните творби на Иван Гол са издържани в духа на експресионизма, чийто рязък и дисонантен тон, наред с порива за промяна на света слагат отпечатък върху поемите „Панамският канал“ (1914), „Реквием на загиналите в Европа“ (1917) и стихосбирката „Дитирамби“ (1918). В тях личи също влиянието на американския поет Уолт Уитман и на германския философ Фридрих Ницше.

След 1919 г. в творчеството на Иван Гол навлизат мотиви, елементи и изразни форми на сюрреализма, който писателят теоретично защитава в своя „Манифест на сюрреализма“ (1924). Гротескова образност и ярка метафорика отличават поезията („Астрал“, 1920, „Париж гори“, 1921, „Айфеловата кула“, 1924), драматургията („Метусалем или вечният гражданин“, 1922), и романите му („Еврококи“, 1928, „Содом Берлин“, 1929).

Смятан е за новатор в модерната европейска поезия от първата половина на ХХ век. Една от централните му теми е тази за безродника, осъден на вечно скиталчество и самота. В най-известния му поетически цикъл Jean sans Terre тя е разгърната като модерна притча за скитника евреин Ахасфер и в много отношения отразява раздвоението и съдбата на самия поет, който до края на живота си търси и не намира своята идентичност.

В своето време Иван Гол е открояваща се литературна фигура. Пише и публикува на немски, френски и английски език. Превежда от и на трите езика, между другото автори като Блез Сандрар, Франсоа Мориак, Франц Верфел, Джеймс Джойс.

Въпреки безспорното му значение за експресионизма и сюрреализма, в Германия остава известен по-скоро само на ценителите. Френски познавачи на европейската любовна лирика като Жан Кокто и Пол Елюар го смятат за един от големите ѝ обновители. Във Франция на негово име е учредена Международна награда за поезия (годишно присъждана от 1998 насам). В англоезичния свят са публикувани в превод някои от най-известните му творби, както и авторитетни монографии за творчеството му.

Паметна плоча в Лайпциг за Иван Гол и най-известните сътрудници на издателство „Курт Волф“

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Иван и Клер Гол в Пер Лашез с епитаф от „Jean sans Terre“
  • Lothringische Volkslieder, Nachdichtungen. Metz, P. Müller Verlag, 1912
  • Der Panama-Kanal, Verlag der Expressionistischen Häfte, A. R. Meyer, Berlinq 1914
  • Requiem. Für die Gefallenen von Europa, Kommissionsverlag von Rascher&Cie, Zürich/Leipzig, 1917
  • Dithyramben, Kurt Wolff Verlag (Bücherei Der jüngste Tag, Band 54), Leipzig, 1918
  • Die Unterwelt, Gedichte. S. Fischer Verlag, Berlin,1919
  • Paris brennt. Ein Poem nebst einem Postkartenalbum. Verlag Zenit, Zagreb, 1921
  • Le Nouvel Orphèe, Illustrations de R. Delaunay, G. Grosz, F. Léger, Aux Éditions de la Sirène, Paris, 1923
  • Der Eifelturm, Gesammelte Dichtungen. Verlag Die Schmiede, Berlin, 1924
  • Poèmes d’Amour (avec Claire Goll). Avex 4 dessinds de Marc Chagall. Jean Budry&Cie (Collection Surréaliste), Paris, 1925
  • Poèmes de Jalousie, 1926 (avec Claire Goll, Jean Budry&Cie, Paris, 1926
  • Poèmes de la Vie et de la Mort, 1927 (avec Claire Goll), Jean Budry&Cie, Paris 1927
  • Chansons Malaises, Edition Poésie et Cie, Paris, 1935; Malaische Liebeslieder. Verlag Langewiesche-Brandt, Ebenhausen, 1967
  • La Chanson de Jean sans Terre. Poème en 9 schants, Edition Poésie et Cie, Paris, 1936
  • Fruit from Saturn, Hémisphères Editions de la Maison Francaise, New York, 1946
  • Traumkraut, Gedichte aus dem Nachlass. Limes Verlag, Wiesbaden, 1951

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Le Microbe de l'Or. Editions Èmile-Paul Frères, Paris 1929
  • Die Eurokokke, Martin Wasservogel Verlag, Berlin, 1928
  • Sodome et Berlin, Èditions Èmile-Paul Frères, Paris, 1929
  • Agnus Dei, Èditions Èmile-Paul Frères, Paris, 1930
  • Lucifer Viellissant, Èditions R.-S. Correa, Paris, 1934

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • Methusalem oder Der ewige Bürger, ein satirisches Drama. Mit drei Figurinen von George Grosz, Einführung von Georg Kaiser, Gustav Kiepenheuer Verlag, Potsdam, 1922
  • Melusine. Schauspiel, 1922
  • Der Stall des Augias. Tragödie in fünf Akten, Verlag Die Schmiede, Berlin, 1924

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]