Курт Пинтус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Курт Пинтус
Kurt Pinthus
Kurt Pinthus um 1920.jpg
Курт Пинтус ок. 1920 г.
Роден 29 април 1886 г.
Починал 11 юли 1975 г. (89 г.)
Професия писател, литературен критик, журналист
Националност Флаг на Германия Германия
Активен период 1914 – 1971
Жанр литературна критика
Направление експресионизъм
Дебютни творби 1914, „Книга за киното“
Известни творби 1920, „Залезът на човечеството“
Курт Пинтус в Общомедия

Курт Пинтус (на немски: Kurt Pinthus) е германски писател, журналист и публицист, свързан с литературния експресионизъм.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Курт Пинтус е роден на 29 април 1886 г. в Ерфурт, Тюрингия. В родния си град завършва гимназия, след което следва литературознание, философия и история в университети на Фрайбург, Берлин, Женева и Лайпциг. През 1910 г. става доктор по философия. Като посредник и предшественик на литературния експресионизъм в Германия Курт Пинтус е в трайна връзка с писатели като Йоханес Р. Бехер, Готфрид Бен, Макс Брод, Теодор Дойблер, Алберт Еренщан, Валтер Хазенклевер, Курт Хилер, Франц Кафка, Франц Верфел и Паул Цех. Пинтус е литературен съветник и редактор в значими немски издателства и с това помага на мнозина писатели-еспресионисти да публикуват творбите си. След Първата световна война става войнишки съветник. През 1919/1920 г. Курт Пинтус публикува прочутата си поетичeска антология „Залезът на човечеството“, която се превръща в литературен форум на младите поети, гравитиращи около експресионистичните списания „Дер Щурм“ и „Ди Акцион“.

В началото на 20-те години Курт Пинтус е драматург в театъра на Макс Райнхард в Берлин. След това работи като журналист в различни немски и международни вестници и списания. Между 1925 и 1933 г. е радиоговорител и член на литературната комисия при Радио Берлин. През 1933 г. произведенията на Курт Пинтус са забранени от националсоциалистическия режим. През 1937 г. писателят бяга в САЩ. От 1938 до 1940 г. е доцент в New School for Social Research в Ню Йорк, а от 1941 до 1947 г. е научен консултант на театралната колекция в Конгресната библиотека във Вашингтон. От 1947 до 1961 г. Пинтус преподава история на театъра в Колумбийския университет в Ню Йорк. След 1957 г. писателят често пътува за Европа, а през 1967 г. решава да се завърне в Германия. В университетския град Марбах на Некар, където прекарва последните си години, Пинтус сътрудничи на Немския литературен архив към Шилеровия национален музей. Там се съхранвява и неговото литературно наследство.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Das Kinobuch, 1914
  • Kriegsabenteuer aus alter Zeit, 1914
  • Deutsche Kriegsreden, 1916
  • als Hrsg.: Menschheitsdämmerung: Symphonie jüngster Dichtung, 1920; revidierte Ausgabe: Menschheitsdämmerung – Ein Dokument des Expressionismus, mit wesentlich erweitertem bio-bibliographischem Anhang, 1959ff
  • Der Zeitgenosse, 1971

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]