Гражданска война във Византия (1321 – 1328)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Гражданска война във Византия.

Първа гражданска война на Палеолозите
Византийски граждански войни
Todor Svetoslav 1307.jpg
Балканите през 1307
Информация
Период 1321-1328
Място Източна Тракия, Македония, Константинопол
Резултат Младият Андроник Палеолог става съимператор
Територия Византия, дн. Турция
Воюващи страни
Byzantine imperial flag, 14th century.svg Андроник II
Външни съюзници:
Flag of Serbia 1281.svg
Сръбско кралство
Byzantine imperial flag, 14th century.svg Андроник III
Външни съюзници:
Coat of arms of the Second Bulgarian Empire.svg
Българско царство
Командири
Palaiologos-Dynasty-Eagle.svg Андроник II
Palaiologos-Dynasty-Eagle.svg Сиргиан Палеолог
Palaiologos-Dynasty-Eagle.svg Андроник III
Йоан Кантакузин
Теодор Синаден
Сиргиан Палеолог[1]

Гражданската война във Византия от 1321-1328 година е серия от конфликти, водени през 20-те години на XIV век между император Андроник II Палеолог и неговия внук Андроник III Палеолог за контрол над Византийската империя.

Предпоставки[редактиране | редактиране на кода]

Според Острогорски причина за войната е случка, развилка се като семейна трагедия за Палеолозите[2]. Двамата внуци на император Андроник II се скарват след любовна афера и в сблъсъка им Мануел Палеолог загива. Баща им, престолонаследникът и съимператор Михаил IX също не преживява инцидента, а провинилият се Андроник Палеолог е обезнаследен от дядо си. Младият Андроник открито се противопоставя на това решение, което води до три сблъсъка с дядо му, наречени Първа гражданска война на Палеолозите.

Хронология[редактиране | редактиране на кода]

  • Възкресение Христово, 1321 - Младият Андроник бяга от столицата в Адрианопол, където обявява бунт срещу дядо си. Подкрепен е от войска, набрана от Йоан Кантакузин и Сиргиан Палеолог в европейските предели на империята, където Стария Андроник не е много популярен.
  • 6 юни 1321 - Първо примирие. Императорът се съглаява да приеме внука си за съимператор, като му оставя управлението на същите тези европейски земи - Македония и Тесалия. За себе си Андроник II запазва Константинопол и международната политика на Византия.
  • декември 1321 - Сиргиан Палеолог е неудовлетворен от примирието и след като научава, че Младия Андроник е съблазнил жена му ги изоставя. В константинопол той подклажда отново конфликт, избухнал отново през следващата пролет.
  • юли 1322 - Второ примирие. След като Андроник Млади отнема няколко града в близост до столицата императорът е принуден да поднови условията на старото примирие и да приеме внука си като Андроник III. Сиргиан е затворен доживот, след като се разкрива негов заговор за убийство на стария император и узурпиране на цялата власт.
  • 2 февруари 1325 - Андроник III е официално коронован като съимператор. Стопанска криза поради недостиг на заетата в армиите работна ръка.
  • февруари 1327 - Слабостта на империята прави впечатлениое на съседите ѝ от Сръбското кралство и Българското царство. След Черноменския договор Стефан Дечански и Михаил III Шишман Асен застават на страната съответно на Андроник II и Андроник III и влизат в сблъсък помежду си за Македония.
  • януари 1328 - Андроник III и Йоан Кантакузин влизат в Солун след успешна кампания в Македония.
  • май 1328 - Трето примирие. Андроник III и Йоан Кантакузин влизат в Константинопол. Андроник II абдикира и умира като монах две години по-късно. Войната е продължена между сърби и българи.
  • 28 юли 1330 - Битка при Велбъжд. Начало на сръбската хегемония на Балканите, приключила с Османското завладявне на полуострова.

Последствия[редактиране | редактиране на кода]

Андроник III достига до императорския трон, но следващите години показват, че събитията в империята са отвъд неговите възможности. Дядо му преди него е разпуснал армията и създал условия за социално-културно напрежение, като не е успял да пресече навреме конфликта между мистичния исихазъм и аристотелианското варлаамитство. С бракът си с Анна Савойска Андроник III дава сериозно предимство на проуниатските фракции и италианските търговски републики. Тези исторически явления, наред с невъзможността поради ранната смърт на Андроник III да изясни въпроса с унаследяването стават предпоставка за последващите кръвопролитни войни и неизбежното погиване на империята.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. До декември 1321
  2. Ostrogorsky, George (1969), History of the Byzantine State, Rutgers University Press, ISBN 0-8135-0599-2