Грегоар Поле
| Грегоар Поле Gregoire Polet | |
 Грегоар Поле, 2015 г. | |
| Роден | 15 април 1978 г. |
|---|---|
| Професия | писател, сценарист, режисьор, преводач |
| Националност |  Белгия |
| Активен период | 2005 - |
| Жанр | драма, документалистика |
Повлиян от
| |
| Уебсайт | gregoirepolet.com |
| Грегоар Поле в Общомедия | |
Грегоар Поле (на френски: Gregoire Polet) е белгийски френскоезичен преводач, автор на документални филми за телевизията, сценарист и писател на произведения в жанра социална драма и документалистика.[1][2][3]
Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]
Грегоар Поле е роден на 15 април 1978 г. в Юкел, Белгия.[1] Баща му е филолог. Получава докторска степен по романска литература от Католическия университет в Льовен в Отини-Лувен ла Ньов и специализира испанска литература. Преподава в него романска литература до посвещаването си на писателската си кариера. Той притежава номадски темперамент и живее в различни градове в Западна Европа – Мадрид, Париж, Брюксел и Барселона, които стават фон и сюжет за творбите му.[2]
Първият му роман „Мадрид не спи“ е издаден през 2005 г., като представя трескавия живот на различни професии и личности живеещи в Мадрид, и получава наградата „Жан Мюно“ за френскоезичен белгийски автор. Вторият му роман „Извинете грешките на копиращия“ от 2006 г. е история на неуспял художник от Брюксел, който става художник фалшификатор, а книгата получава наградата „Виктор Росел за млад автор“ и специалната награда за писател от фондация „Жан-Люк Лагардер“. Следващият му роман, „Бляскав живот“ от 2007 г., представя историята на една сватба и едно погребение, които се сблъскват през май в черквата „Сен Сюлпис“ в Париж, историята на съдбите на успех и на рухване на надеждите, като рамка за размисъл върху живота. Романът получава наградата на критиката и наградата „Фенеон“, и е номиниран за наградата „Гонкур“. През 2009 г. е издаден романът му „Чучо“, който е история за латиноамериканско момче от работническия квартал на Барселона и ъндърграунда, което мечтае за Ню Йорк, за собствено семейство, за едно различно битие. Романът му получава наградата „Сандер Пиерон“ на Кралската академия за френски език и литература на Белгия. Петият му роман „Балони с хелий“ от 2012 г. се потапя в менталното пространство, до мислите и чувствата на четиридесетгодишен парижанин, който се бори с десетгодишна раздяла. В романа си „Барселона!“ от 2015 г. отново се връща към атмосферата на Барселона и чрез съдбите на двадесет героя представя живота на испанците в икономическата криза в периода 2008 – 2012 г., време, в което възмущението нараства и сепаратизмът започва своя голям подем. Романът получава наградата „Америго Веспучи“ на Международния географски фестивал.[1][2]
Като автор сътрудничи на списание Décapage.[3] За телевизията пише историята за документалния филм „Зад кулисите на Договора от Рим“ от 2017 г., представящ историята на преговорите, които през 50-те години довеждат до създаването на Европейския съюз. През 2020 г. пише и режисира документалния филм „Виктор Юго: в името на народа“ в чест на великия роман на Виктор Юго – „Клетниците“.[4]
Произведения[редактиране | редактиране на кода]
Самостоятелни романи и новели[редактиране | редактиране на кода]
- Madrid ne dort pas (2005) – награда „Жан Мюно“[1][2][3]
- Excusez les fautes du copiste (2006) – награда „Виктор Росел за млад автор“
- Leurs vies éclatantes (2007) – награда на критиката, награда „Фенеон“
Бляскав живот, изд. „Летера“ Пловдив (2009), прев. Анета Тошева - Chucho (2009) – награда „Сандер Пиерон“
Чучо, изд. „Летера“ Пловдив (2012), прев. Жана Кръстева - Les Ballons d'hélium (2012) – издаден и като Les bouts de ficelle
- Autoroute du soleil (2013)
- Barcelona! (2015) – награда „Америго Веспучи“ на Международния географски фестивал
- Tous (2017)
Сборници[редактиране | редактиране на кода]
Документалистика[редактиране | редактиране на кода]
- Petit éloge de la gourmandise (2010)[1][2]
- Dictionnaire insolite de Barcelone (2016) – с Емили Брен
- Petit éloge de la Belgique (2022)
Преводи[редактиране | редактиране на кода]
- Pepita Jiménez от Хуан Валера
Екранизации[редактиране | редактиране на кода]
- 2017 Dans les coulisses du traité de Rome
- 2020 Les misérables et Victor Hugo: Au nom du peuple
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официален сайт на Грегоар Поле
- Грегоар Поле в
Internet Movie Database - ((fr)) „Среща с Грегоар Поле”, интервю в сайта Karoo
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gregoire Polet в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
