Григорий Бохемски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Григорий Бохемски
Grigori Bogemsky.jpg
Лична информация
Роден Григорий Григориевич Бохемски
1895 г.
Одеса, Руска империя
Починал 1957 г. (62 г.)
Прага, Чехословакия
Ръст 167 cm
Пост нападател
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1910
1911 – 1916
1917 – 1919
1921
1921
1923
1924 – 1927
Flag of Russia.svg Вега (Одеса)
Flag of Russia.svg Спортинг Клуб
Flag of the Russian Soviet Federative Socialist Republic (1954–1991).svg РОС (Одеса)
Flag of the Ottoman Empire.svg/Flag of Bulgaria.svg ФК Галиполи
Flag of Bulgaria.svg ФК 13
Flag of the Czech Republic.svg Рус (Прага)
Flag of the Czech Republic.svg Виктория (Жижков)
--
Национален отбор
1913Flag of Russia.svg Руска империя1(0)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Григорий Григориевич Бохемски е руски футболист, нападател. Един от първите чуждестранни футболисти в българския футбол, играл за тима на ФК 13. Най-известен е като нападател на одеския Спортинг Клуб, с който е двукратен шампион на областното първенство.

Клубна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Започва кариерата си в тима на Вега (Одеса) през 1910 г. През 1911 г. преминава в Спортинг Клуб и в първия си сезон с тима става голмайстор на Одеската футболна лига. Впоследствие е и капитан на тима, като става двукратен шампион на Одеса през 1914 и 1916 г. Отбелязва победния гол във финала през 1914 г. срещу тима на Шереметиевски спортен окръг.

По време на Първата световна война е на фронта, и паралелно играе за армейския клуб РОС. По време на гражданската война в Русия участва на страната на Бялото движение. През 1920 г. емигрира в Османската империя като част от Първи армейски корпус на генерал Кутепов. Там става част от белоемигрантския тим на ФК Галиполи, който през лятото на 1921 г. се установява във Велико Търново и играе приятелски мачове с българските клубове. Впоследствие става част от отбора на ФК 13, където са още Фридрих Клюд и Александър Мартинов.[1]

След престоя си в България Бохемски емигрира първо във Франция[2], а през 1923 г. се установява в Чехословакия, където играе известно време за емигрантския тим Рус (Прага). Скоро след това е привлечен от отбора на Виктория (Жижков), в който става шампион на страната за студенти и два пъти достига третото място в първенството. Слага край на кариерата си през 1927 г., само сезон преди Виктория да спечели първата си титла на Чехословакия.

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

През 1913 г. изиграва 1 мач за националния отбор на руската империя - при равенството 1:1 с тима на Норвегия. Същата година става шампион на Руската империя в състава на сборния отбор на Одеса, като отбелязва гол във финала, спечелен срещу тима на Петербург с 4:2.

Стил на игра[редактиране | редактиране на кода]

В книгата си "Книга прощания" писателят Юрий Олеша описва играта на Бохемски като "едно от най-привлекателните зрелища на моето детство",[3] притежаващ впечатляващ дрибъл, издръжливост и завършващ удар. Според Олеша Бохемски е бил шампион на спринт на 100 метра, а също се е занимавал с висок скок и овчарски скок. Писателят подчертава и движението на нападателя по терена. Бохемски не тича изправен, а приведен напред. Този стил е повторен от Григорий Федотов през 40-те години.[4]

Извън футбола[редактиране | редактиране на кода]

По спомените на писателя Валентин Катаев, в гимназията Бохемски е писал стихотворения "по модата на това време, малко като Северянин".[5]

Според първата съпруга на Бохемски Зинаида в края на Втората световна война е бил преследван от офицерите на Червената армия, но успява да избегне съветски плен.[6]

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Клубни[редактиране | редактиране на кода]

  • Шампион на Одеса - 1914, 1916

Национални[редактиране | редактиране на кода]

  • Шампион на Руската империя - 1913

Индивидуални[редактиране | редактиране на кода]

  • Голмайстор на Одеската футболна лига - 1911/12

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Белогвардейци са звездите ни в зората на футбола“, в-к „Меридиан Уикенд“, 22 октомври 2016 г., брой 284 (7759)
  2. Легенды довоенной Одессы (часть первая)
  3. Ю. Олеша. Книга прощания. М., 2001. Стр. 435-437
  4. Профил в сайта на руския национален отбор
  5. Валентин Катаев - Алмазный мой венец
  6. Звезды одесского футбола: Григорий Богемский