Гюнтер Айх

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гюнтер Айх
Günter Eich
Guenter Eich.jpg
Роден1 февруари 1907 година
Починал20 декември 1972 година (65 г.)
Професияпоет, белетрист, преводач, драматург
НационалностFlag of Germany.svg Германия
Активен период1927 – 1972
Жанрстихотворение, радиопиеса
НаградиГеорг Бюхнер“ (1959)
Фридрих Шилер“ (1968)
Андреас Грифиус (1972)

Повлиян от
СъпругаИлзе Айхингер
ДецаКлеменс Айх
ПодписSignature of Günter Eich.jpg
Уебсайт
Гюнтер Айх в Общомедия

Гюнтер Айх (на немски: Günter Eich) е германски поет, белетрист, преводач и автор на радиопиеси.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Гюнтер Айх е роден в Лебус ан дер Одер.

Айх следва ориенталистика, право и икономика в Лайпциг, Берлин и Париж. Превежда китайска поезия, а първата си поетическа книга публикува на 23-годишна възраст – „Стихотворения“ (1930). Създава си име като автор на радиопиеси в стихове и това му позволява да работи като писател на свободна практика в Берлин и Дрезден. Преживява Втората световна война на фронта, като в края ѝ попада в американски плен.

След рухването на националсоциализма Айх става съосновател на свободното литературно сдружение Група 47. Представител е на движението литература на развалините. Публикува стихосбирките „Отдалечени дворове“ (1948) и „Подземна железница“ (1949), в които се долавя благотворното влияние на природната лирика на Петер Хухел. Тези творби донасят на Айх наградата на „Група 47“ (1950) и Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства (1951), чийто член поетът става в 1955 г.

Следват стихосбирките „Посланията на дъжда“ [1] (1955), „Продължение на разговора“ (1957), „Към дело“ (1964) и „Поводи и алпинеуми“ (1966). Последната му поетическа книга излиза в годината на смъртта му – „Според книжата на Зойме“ (1972).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

„Посланията на дъжда“ (1955)
  • Gedichte, 1930
  • Rebellion in der Goldstadt, 1940
  • Züge im Nebel, 1947
  • Abgelegene Gehöfte, Gedichte, 1948
  • Untergrundbahn, Gedichte, 1949
  • Botschaften des Regens, Gedichte, 1955
  • Stimmen, 7 Hörspiele, 1958
  • Ausgewählte Gedichte, 1960
  • Zu den Akten, Gedichte, 1964
  • Anlässe und Steingärten, Gedichte, 1966
  • Maulwürfe, Prosa, 1968
  • Ein Tibeter in meinem Büro. 49 Maulwürfe, Prosa, 1970
Посмъртни публикации
  • Nach Seumes Papieren, Gedichte, 1972
  • Gedichte. Ausgewählt von Ilse Aichinger, 1973
  • Gesammelte Werke in vier Bänden, 1991
  • Sämtliche Gedichte, 2006

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

В чест на поета са учредени 2 награди „Гюнтер Айх“ – австрийска за лирика (1984) и германска за радиопиеси (2006).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]