Илзе Айхингер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Илзе Айхингер
Ilse Aichinger
Родена 1 ноември 1921 г.
Починала 11 ноември 2016 г. (95 г.)
Професия редактор
Националност Флаг на Австрия Австрия
Активен период 1945 – 2016
Жанр стихотворение, роман, разказ, есе, радиопиеса
Награди „Имерман“ (1955)
„Антон Вилдганс“ (1968)
Нели Закс (1971)
Георг Тракл (1979)
Петрарка (1982)
Франц Кафка (1983)
Австрийската държавна награда за европейска литература (1995)
Съпруг Гюнтер Айх
Подпис Ilse Aichinger (signature).jpg
Уебсайт Страница в IMDb
Илзе Айхингер в Общомедия

Илзе Айхингер (на немски: Ilse Aichinger) е австрийска поетеса и белетристка, родена във Виена в семейството на учител.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роднини и близки на Илзе Айхингер са депортирани и ликвидирани в концлагер. Като полуеврейка тя е преследвана от националсоциалистите, а по време на Втората световна война е призована на трудова повинност в армията. В 1945 г. записва медицина, но прекъсва следването си, за да завърши първия си роман. Работи като редактор в издателство във Виена, а по-късно във Франкфурт на Майн.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Голям литературен интерес предизвикват есето на Илзе Айхингер „Призив към недоверие“ (1946), в което тя настоява „да бъдем недоверчиви към яснотата на собствените си намерения, дълбочината на собствените си мисли и добронамереността на собствените си постъпки“, както и романът ѝ „По-голямата надежда“ (1948).

Илзе Айхингер се откроява като майстор на психологическия разказ със сборниците си „Реч под бесилото“ (1951) и „Прикованият“ (1953). Писателката става член на литературното сдружение Група 47 и в 1952 г. получава наградата му за разказа си „Огледална история“ (1949). Следват прозаичните сборници „Където живея“ (1963), „Елиза, Елиза“ (1965), „Новини от деня“ (1970) и „Лоши думи“ (1976). В произведенията си писателката най-често с помощта на притчата и гротеската рисува един свят, в който звучи безнадеждност и страх пред анонимните сили в живота. Своите събрани стихотворения от 1955 до 1978 г. Илзе Айхингер публикува под заглавие „Подарен съвет“ [1] (1978).

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

За творчеството си писателката получава редица отличия, между които наградата на Група 47, наградите „Имерман“ на град Дюселдорф (1955) и Бременската литературна награда (1955), Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства (1961), австрийската награда Антон Вилдганс (1968), наградите Нели Закс (1971) и Розвита на град Бад Гандерсхайм (1975), престижната награда Георг Тракл (1979), наградите Петрарка (1982), Франц Кафка на град Клостернойбург (1983), Мари Луизе Кашниц на Евангелистката академия в Туцинг (1984), наградата Гюнтер Айх (1984) за лирика, литературната награда на Европейската общност „Европа“ (1987), Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства (1991) и Австрийската държавна награда за европейска литература (1995).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Лирика[редактиране | редактиране на кода]

  • Verschenkter Rat, Gedichte, 1978
  • Kurzschlüsse, Prosagedichte, 2001

Проза[редактиране | редактиране на кода]

„По-голямата надежда“ (1948)
  • Die größere Hoffnung, Roman, 1948
  • Das Fenster-Theater, Kurzgeschichte, 1949
  • Spiegelgeschichte, Kurzgeschichte, 1949
  • Die geöffnete Order, Kurzgeschichte, 1951
  • Seegeister, Kurzgeschichte, 1952
  • Rede unter dem Galgen, 1952
  • Der Gefesselte, Erzählungen, 1953
  • Eliza Eliza, Erzählungen, 1965
  • Nachricht vom Tag, Erzählungen, 1970
  • Meine Sprache und ich, Erzählungen, 1978
  • Kleist, Moos, Fasane, 1987
  • Eiskristalle. Humphrey Bogart und die Titanic, 1997
  • Film und Verhängnis. Blitzlichter auf ein Leben, Erinnerungen und Filmkritiken, 2001
  • Die Kindertransporte 1938/39. Rettung und Integration, 2003
  • Der Wolf und die sieben jungen Geißlein, 2004
  • Hans und seine Knuddelfliege, 2006
  • Der Hahn der nur dienstags schwimmt, 2006
  • Kurzschlüsse, 2006
  • Subtexte, 2006

Радиодрама[редактиране | редактиране на кода]

  • Knöpfe, 1953
  • Zu keiner Stunde, Szenen und Dialoge, 1957
  • Französische Botschaft, 1960
  • Weiße Chrysanthemen, 1960
  • Besuch im Pfarrhaus, Ein Hörspiel. Drei Dialoge, 1961
  • Nachmittag in Ostende, 1968
  • Die Schwestern Jouet, 1969
  • Auckland, Vier Hörspiele, 1969
  • Gare Maritime, 1976
  • Zu keiner Stunde, Szenen und Dialoge, 1980

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • Wo ich wohne, Erzählungen, Gedichte, Dialoge, 1963
  • Dialoge, Erzählungen, Gedichte, 1971
  • Schlechte Wörter, 1976
  • Gedichte und Prosa, 1980
  • Werke in acht Bänden, 1991
  • Aufzeichnungen 1950–1985, 1992
  • Unglaubwürdige Reisen, Sammlung von Zeitungsbeiträgen, 2005
  • Es muss gar nichts bleiben, Interviews 1952–2005, 2011

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]