Илзе Айхингер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Илзе Айхингер
Родена 1 ноември 1921 г. (94 г.)
Националност Флаг на Австрия Австрия
Жанр стихотворение, роман
Подпис Ilse Aichinger (signature).jpg
Уебсайт Страница в IMDb
Илзе Айхингер в Общомедия

Илзе Айхингер (на немски: Ilse Aichinger) е австрийска поетеса и белетристка, родена във Виена в семейството на учител.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Кметството във Виена

Роднини и близки на Илзе Айхингер са депортирани и ликвидирани в концлагер. Като полуеврейка тя е преследвана от националсоциалистите, а по време на Втората световна война е призована на трудова повинност в армията. В 1945 г. записва медицина, но прекъсва следването си, за да завърши първия си роман. Работи като редактор в издателство във Виена, а по-късно във Франкфурт на Майн.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Голям литературен интерес предизвикват есето на Илзе Айхингер „Призив към недоверие“ (1946), в което тя настоява „да бъдем недоверчиви към яснотата на собствените си намерения, дълбочината на собствените си мисли и добронамереността на собствените си постъпки“, както и романът ѝ „По-голямата надежда“ (1948).

Илзе Айхингер се откроява като майстор на психологическия разказ със сборниците си „Реч под бесилото“ (1951) и „Прикованият“ (1953). Писателката става член на литературното сдружение Група 47 и в 1952 г. получава наградата му за разказа си „Огледална история“ (1949). Следват прозаичните сборници „Където живея“ (1963), „Елиза, Елиза“ (1965), „Новини от деня“ (1970) и „Лоши думи“ (1976). В произведенията си писателката най-често с помощта на притчата и гротеската рисува един свят, в който звучи безнадеждност и страх пред анонимните сили в живота. Своите събрани стихотворения от 1955 до 1978 г. Илзе Айхингер публикува под заглавие „Подарен съвет“ [1] (1978).

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

За творчеството си писателката получава редица отличия, между които наградите „Имерман“ на град Дюселдорф (1955) и „Рудолф Александер Шрьодер“ на град Бремен (1955), „Литературната награда на Баварската академия за изящни изкуства“ (1961), австрийската награда „Антон Вилдганс“ (1968), наградите Нели Закс (1971) и „Розвита“ на град Бад Гандерсхайм (1975), престижната награда Георг Тракл (1979), наградите Петрарка (1982), „Франц Кафка“ на град Клостернойбург (1983), Мари Луизе Кашниц на Евангелистката академия в Туцинг (1984), наградата Гюнтер Айх (1984) за лирика, литературната награда на Европейската Общност „Европа“ (1987), „Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“ (1991) и „Австрийската държавна награда за европейска литература“ (1995).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Лирика[редактиране | редактиране на кода]

  • Verschenkter Rat, Gedichte, 1978
  • Kurzschlüsse, Prosagedichte, 2001

Проза[редактиране | редактиране на кода]

„По-голямата надежда“ (1948)
  • Die größere Hoffnung, Roman, 1948
  • Das Fenster-Theater, Kurzgeschichte, 1949
  • Spiegelgeschichte, Kurzgeschichte, 1949
  • Die geöffnete Order, Kurzgeschichte, 1951
  • Seegeister, Kurzgeschichte, 1952
  • Rede unter dem Galgen, 1952
  • Der Gefesselte, Erzählungen, 1953
  • Nachricht vom Tag, Erzählungen, 1954
  • Eliza Eliza, Erzählungen, 1965
  • Kleist, Moos, Fasane, 1987
  • Film und Verhängnis. Blitzlichter auf ein Leben, Erinnerungen und Filmkritiken, 2001
  • Die Kindertransporte 1938/39. Rettung und Integration, 2003
  • Der Wolf und die sieben jungen Geißlein, 2004
  • Hans und seine Knuddelfliege, 2006
  • Der Hahn der nur dienstags schwimmt, 2006
  • Kurzschlüsse, 2006
  • Subtexte, 2006

Радиодрама[редактиране | редактиране на кода]

  • Knöpfe, 1953
  • Zu keiner Stunde, Szenen und Dialoge, 1957
  • Französische Botschaft, 1960
  • Weiße Chrysanthemen, 1961
  • Besuch im Pfarrhaus, Ein Hörspiel. Drei Dialoge, 1961
  • Nachmittag in Ostende, 1968
  • Die Schwestern Jouet, 1969
  • Auckland, Vier Hörspiele, 1969
  • Gare Maritime, 1976
  • Zu keiner Stunde, Szenen und Dialoge, 1980

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • Wo ich wohne, Erzählungen, Gedichte, Dialoge, 1963
  • Dialoge, Erzählungen, Gedichte, 1971
  • Schlechte Wörter, 1976
  • Gedichte und Prosa, 1980
  • Werke in acht Bänden, 1991
  • Aufzeichnungen 1950–1985, 1992
  • Unglaubwürdige Reisen, Sammlung von Zeitungsbeiträgen, 2005

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стихотворението „Посвещение“ в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]