Дагмар Лойполд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дагмар Лойполд
Dagmar Leupold
Родена23 октомври 1955 г. (68 г.)
Професияписателка, преводачка
Националност Германия
Жанрроман, разказ, пиеса,
НаградиЛитературна награда „Аспекте““ (1992)
Награда Тукан“ (2013)
Уебсайт
Дагмар Лойполд в Общомедия

Дагмар Лойполд (на немски: Dagmar Leupold) е немска писателка и преводачка, автор на романи, разкази и пиеси.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дагмар Лойполд е родена през 1955 г. в градчето Нидерланщайн, провинция Рейнланд-Пфалц. Израства в Оберланщайн и Майнц, където през 1974 г. завършва гимназия с матура.

Следва германистика, философия, театрознание и класическа филология в университетите на Марбург и Тюбинген. През 1980 г. полага държавен изпит по германистика и философия.

От 1980 до 1985 г. работи като преподавател по немски език в частни училища във Флоренция, а също като редактор в тамошния Немски институт по културна история.

От 1985 до 1990 г. е стипендиант на „Doctoral Program of Comparative Literature“ в Щатския университет на Ню Йорк и е доцент в Queens College. След това преподава компаративистика в университетите на Мюнхен и Бамберг. През 1993 г. защитава докторат по сравнително литературознание в Щатския университет на Ню Йорк.

В средата на 80-те години Лойполд започва да превежда от италиански.

Днес живее като писателка на свободна практика край Мюнхен.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

През 2009 г. е публикуван романът ѝ „Светлината на нощта“ („Die Helligkeit der Nacht“), който извиква на живот писателя Хайнрих фон Клайст и описва как той пътува из немските земи и започва да си кореспондендира с терористката от Фракция Червена армия Улрике Майнхоф.[1]

Също през 2009 г. излиза по кината филмът „Между днес и утре“ по романа ѝ „Eden Plaza“ (2002) и се ползва с успех.

Дагмар Лойполд ръководи „Студио литература и театър“ в Тюбингенския университет и е управляващ президент на Немския литературен фонд.

От 1998 г. е член на ПЕН клуба на Германия. През 2013 г. е куратор на „forum:autoren“ към Мюнхенския литературен фестивал.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Wie Treibholz, 1988
  • Edmond, 1992
  • Eccoci qua, 1993 (Gemeinsam mit Wolfgang Kaiser)
  • The oxymoron as generative model, 1993
  • Die Lust der Frauen auf Seite 13, 1994
  • Federgewicht, 1995
  • Destillate, 1996
  • Ende der Saison, 1999
  • Byrons Feldbett, 2001
  • Eden Plaza, 2002
  • 11.9. - 911, Bilder des neuen Jahrhunderts, 2002
  • Nach den Kriegen. Roman eines Lebens, 2004
  • Alphabet zu Fuß, 2005
  • Grüner Engel, blaues Land, 2007
  • Die Helligkeit der Nacht, 2009
  • Unter der Hand, 2013
  • Die Witwen, 2016
  • Lavinia, 2019

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]