Дайсуке Мацуй

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дайсуке Мацуи
T.mitsui-slavia.jpg
Лична информация
Роден 11 май 1981 г.
Киото, Япония
Ръст 1,75
Пост полузащитник
Настоящ отбор
Отбор Джубило Ивата
Номер 22
Юношески отбори
1997 – 1999Търговска гимназия Кагошима
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
2000 – 2004
2004 – 2008
2008 – 2009
2009 – 2011
2010
2011 – 2012
2012 – 2013
2013
2014 –
ФК Киото Санга
ФК Льо Ман
АС Сент Етиен
Гренобъл Фут 38
Дижон ФСО
Том Томск *
ПФК Славия (София)
Легия Гданск
Джубило Ивата
126
120
22
22
7
3
11
16
9
(16)
(17)
(1)
(1)
(0)
(0)
(0)
(4)
(3)
Национален отбор
2002 – 2004
2003 – 2011
Япония до 23 г.
Япония
25
31
(2)
(1)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства  и е актуална към 29 декември 2012 г..
* Играе под наем в посочения отбор.
Дайсуке Мацуй в Общомедия

Дайсуке Мацуй (на японски: 松井 大輔) е японски професионален футболист, полузащитник, национален състезател на Япония, който към 2013 година играе за ПФК Славия (София).

Кратка спортна биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

През 2000 г., Мацуи завършва Търговската гимназия Кагошима, и започва професионалната си кариера с Киото Пърпъл Санга в „J“ Лигата.

Киото Пърпъл Санга[редактиране | редактиране на кода]

След като участва в „J“ Лигата, Киото Пърпъл Санга изпада в „J“ Лига 2. През следващия сезон Мацуи играе важна роля в за клуба и за това той да завърши на първо място във втора дивизия, и да спечели промоция за завръщане в първа дивизия. През 2002 г. клубът продължава с успех в първенството и прави силен сезон, завършвайки на шесто място в първенството и спечелва на Купата на Императора. Успехите на клуба и доброто преставяне на Мацуи му носят повиквателна в националния отбор на Япония през 2003 година.

ФК Льо Ман[редактиране | редактиране на кода]

През 2004 г., след четири и половина сезона в Киото, Мацуи, подписва с френския клуб ФК Льо Ман, който участва във френската Лига 2. Мацуи избира Льо Ман, въпреки, че има оферта от италианският Лацио, който е един от най-големите клубове в Серия "А", защото не харесва дефанзивният стил на италианския футбол[1].

В Япония, Мацуи е критикуван за слабата си физика, но той се адаптира бързо към стила на френския футбол, чрез промяна на стила си да задържа топката по-малко. В първия си сезон с Льо Ман, той помага на клуба да спечели финала в Лига 2 и да спечели промоция за Лига 1. През Сезон 2005 – 2006 Льо Ман започва първенството непобеден в първите си шест мача, и завършва на 11-то място в лигата. Мацуи е избран за Играч на месец януари 2006 г.[2], а мнозина го смятат за най-добрият играч на клуба през този сезон.

През 2006 – 07 сезон Мацуй изиграва 27 мача, а Льо Ман завършва на 12-то място в Лига 1.

През Сезон 2007 – 2008 Мацуй изразява пред ръководството желание да бъде трансфериран в нов клуб до края на сезона, когато договорът му с Льо Ман е на път да изтече. Сред отборите, които са готови да го вземат са италианските Катания, Атланта, Лацио и Торино от Серия А, Селтик и Глазгоу Рейнджърс от Шотландската Висша лига, Вердер Бремен и Волфсбург от Бундеслигата и Лил от френската Лига 1[3][4][5][6].

АС Сент Етиен[редактиране | редактиране на кода]

В края на сезон 2007 – 2008, след като играе за Льо Ман в продължение на четири последователни години, Мацуй обявява за преминавато му в АС Сент Етиен от Лига 1, подписвайки контракт за период от три години[7].

В началото на сезон 2008 – 2009 Мацуй често не е в групата на отбора, което се смятало, че е поради лошата си спортна форма, съчетана с разрив с мениджъра Лоран Русé. На 10 ноември 2008 година Русè е освободен от Сент Етиен поради слаби резултати[8]. В момента на освобождаването му, клуба е загубил пет последователни мача и се намира на осемнайсето място от 20 отбора в лигата, с едва три победи, девет загуби и едно равенство. На 11 ноември 2008 г., Сент Етиен обявяват, че Ален Перен е назначен за нов мениджър на клуба. През 2009 г. Мацуй не успява да намира място и при новият треньор, което води до преместването му в друг клуб от Лига 1 – Гренобъл Фут 38[9].

Гренобъл Фут 38[редактиране | редактиране на кода]

Мацуй вкарва 4 гола през сезона за новият си клуб, един срещу Лориен на 28 ноември 2009 г.[10], два гола срещу Оксер на 6 февруари 2010 г.[11] и един срещу Сошо на 17 април 2010 г.[12], но въпреки това Гренобъл завършва на дъното на Лига 1 и изпада[13].

Том Томск[редактиране | редактиране на кода]

По време на летния трансферен прозорец в руската Висша лига, Мацуй се премества в сибирския клуб Том Томск под наем до края на руския шампионат на 2010 г. Той изиграва първия си мач за новия си тим на 11 септември срещу Зенит (Санкт Петербург).

Дижон ФСО[редактиране | редактиране на кода]

На 5 юли 2011 г., Мацуй, подписа двугодишен договор с френския Дижон, който тогава е нов участник във френската Лига 1.

ПФК Славия (София)[редактиране | редактиране на кода]

На 11 септември 2012 г., Мацуи се присъединява към Славия (София) от българската А ПФГ.

Дебютира за Славия при победата над ПФК Локомотив (София) на 23 септември [14] година, когато влиза като резерва през второто полувреме и получава жълт картон[15].

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

Мацуи дебютира за националния отбор на 22 юни 2003 г. при участието на Япония в Купата на Конфедерациите 2003, срещу Колумбия, а отбелязва първото си попадение за Япония срещу Ангола на 11 октомври 2005 г. Той е играл и с младежкият национален отбор U-23 на Олимпиадата през 2004 година в Гърция.

Въпреки добрите си игри в Льо Ман, Мацуй не е повикан от старши треньора на Япония Зико в състава за Световното първенство през 2006 година. Това кара бившият треньор на Япония Филип Трузие да разкритикува решението на Зико, като посочва, че „Мацуй е избран за един от най-добрите чуждестранни играчи във Франция, и изваждането му от състава на Зико е жалко, предвид формата му и големия му опит“[16].

Мацуи е повикан отново в националния отбор, начело на който вече е хърватският специалист Ивица Осим, за мачовете срещу Австрия и Швейцария през септември 2007 г. Мацуй продължава да е викан в националния тим и при новият треньор Такеши Окада, който заменя Ивица Осим, който претърпява инсулт през ноември 2007 г.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Gorenflot, Julien. Matsui, l’étoile venue d’Asie. // Maxifoot, 26 октомври 2005. Посетен на 21 януари 2007.
  2. Joueur du mois de Ligue 1. // Union Nationale des Footballeurs Professionnels, януари 2006. Посетен на 16 юли 2006.
  3. Torino step up push for Le Mans star Daisuke Matsui. // tribalfootball.com, 25 септември 2007. Посетен на 24 май 2008. [мъртъв линк]
  4. Catania join interest for Le Mans winger Daisuke Matsui. // tribalfootball.com, 4 април 2007. Посетен на 25 май 2008. [мъртъв линк]
  5. Celtic, Werder Bremen join Bosman battle for Le Mans star Daisuke Matsui. // tribalfootball.com, 16 април 2007. Посетен на 25 май 2008. [мъртъв линк]
  6. Celtic, Rangers chasing Le Mans winger Daisuke Matsui. // tribalfootball.com, 9 февруари 2007. Посетен на 25 май 2008.
  7. MATSUI SEALS ST ETIENNE SWITCH. // football365.com, 20 май 2008. Посетен на 25 май 2008.
  8. Saint-Etienne fires coach Laurent Roussey. // The International Herald Tribune, 10 ноември 2008. Посетен на 12 декември 2008.
  9. Grenoble sign Matsui. // Sky Sports.
  10. www.soccerway.com
  11. www.soccerway.com
  12. www.soccerway.com
  13. www.soccerway.com
  14. 2012
  15. „Убедителна Славия с пирова победа в софийското дерби“. sportal.bg.
  16. Taylor, Stephen. Troussier positive on Japan's chances. // Daily Yomiuri Online, 17 юни 2006. Посетен на 16 юли 2006.