Зико

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Зико
Zico 2012 3.jpg
Лична информация
ПрякорГалиньо
Белия Пеле
Крал Артур
Роден
Артур Антунеш Коимбра
3 март 1953 г. (69 г.)
Ръст1, 72 m
Постполузащитник
Настоящ отбор
Номер8, 10
Юношески отбори
1960 – 1971Flag of Brazil.svg Фламенго
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1971 – 1983
1983 – 1985
1985 – 1989
1990 – 1992
1992 – 1994
Общо:
Flag of Brazil.svg Фламенго
Flag of Italy.svg Удинизе
Flag of Brazil.svg Фламенго
Flag of Japan.svg Сумитомо Металс
Flag of Japan.svg Кашима Антлърс
217
39
37
30
24
347
(124)
(22)
(12)
(25)
(15)
(198)
Национален отбор
1976 – 1989Flag of Brazil.svg Бразилия71(48)
Треньор
1995 – 1999
1998
2000 – 2002
2002 – 2006
2006 – 2008
2008
2009
2009 – 2010
2011 – 2012
2013 – 2014
2014 – 2016
Flag of Japan.svg Кашима Антлърс (тех. дир.)
Flag of Brazil.svg Бразилия (помощник)
Flag of Brazil.svg СФЗ Рио де Жанейро
Flag of Japan.svg Япония
Flag of Turkey.svg Фенербахче
Flag of Uzbekistan.svg Буньодкор
Flag of Russia.svg ЦСКА Москва
Flag of Greece.svg Олимпиакос
Flag of Iraq.svg Ирак
Flag of Qatar.svg Ал-Гарафа
Flag of India.svg Гоа
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Зико в Общомедия
Зико през 1971 г.

Артур Антунеш Коимбра (на португалски: Arthur Antunes Coimbra, произнася се най-близко до Ахтух Антуниш Куимбра), по-известен като Зико (на португалски: Zico, произнася се Зику) е бразилски футболист. Зико е наричан „белия Пеле“ и един от най-популярните бразилски футболисти в периода от 1970 до 1988 г. Прякорът „Зико“ идва от умалителното име Арсурзико (Артурчо).

Зико e носил фланелки с номер 8 и 10 на мачовете на националния отбор на Бразилия. Той е на 5-то място сред голмайсторите на отбора с 48 гола от 71 мача. В класацията на голмайсторите на всички времена в национални турнири от най-висок клас, публикувана от Международната федерация по футболна история и статистика (IFFHS), Зико е на 9-то място в света с 406 гола от 596 мача. [1]

През 1983 г. е избран за Футболист на годината в света от спортното списание „World Soccer“. В класациите на ФИФА за най-добър футболист на XX век той е поставен на 7-мо до 11-то място, а в класацията на списание „Франс Футбол“ е на 9-то място. [2] През 2004 г. е включен в списъка на най-великите 125 живи футболисти. Зико е един от бразилците в Залата на славата на ФИФА (други са Пеле, Гаринча, Диди, Роналдо, Роналдиньо и Роберто Карлош). [3] През юли 2012 г. той се класира на 61-во място сред 100-те най-велики бразилци на всички времена в конкурс, проведен от SBT с BBC в Лондон. [4]

След като прекратява активното си спортуване, Зико се отдава на треньорска дейност. След Световното първенство по футбол през 2002 г. той става треньор на националния отбор по футбол на Япония и успява да го класира на световното през 2006 в Германия. След неуспешното представяне на японците става старши треньор на турския Фенербахче, където постига четвъртфинал в ШЛ. След това има кратък престой в ЦСКА Москва, а от 2009 г. води гръцкия гранд Олимпиакос.

Отбори[редактиране | редактиране на кода]

  • Фламенго, Бразилия 1967 – 1983, 1985 – 1989
  • Удинезе, Италия 1983 – 1985
  • Кашима Антлърс, Япония 1991 – 1994

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Зико през 1982 г.

Лични награди[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Para IFFHS, Pelé é o maior goleador da história; Maradona fica em 97º, IFFHS, 25/01/2010.
  2. The Best x Players of the Century/All-Time, Author: Karel Stokkermans, Last updated: 23 Dec 2015
  3. [Didi e Zico já integram o "Hall of Fame"  Didi e Zico já integram o "Hall of Fame"]. // Folha de S.Paulo, 23/12/1999. Посетен на 15/05/2022.
  4. Cópia arquivada. // Архивиран от оригинала на 2014-07-12. Посетен на 2012-07-24.