Зико

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Зико
Zico 2012 3.jpg
Лична информация
Прякор Галиньо
Белия Пеле
Крал Артур
Роден Артур Антунеш Коимбра
3 март 1953 г. (65 г.)
Рио де Жанейро, Flag of Brazil.svg Бразилия
Ръст 1, 72 m
Пост полузащитник
Юношески отбори
1960–1971 Flag of Brazil.svg Фламенго
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
1971–1983
1983–1985
1985–1989
1990–1992
1992–1994
Общо:
Flag of Brazil.svg Фламенго
Flag of Italy.svg Удинизе
Flag of Brazil.svg Фламенго
Flag of Japan.svg Сумитомо Металс
Flag of Japan.svg Кашима Антлърс
217
39
37
30
24
347
(124)
(22)
(12)
(25)
(15)
(198)
Национален отбор
1976–1989 Flag of Brazil.svg Бразилия 72 (52)
Треньор
1995–1999
1998
2000–2002
2002–2006
2006–2008
2008
2009
2009–2010
2011–2012
2013–2014
2014–2016
Flag of Japan.svg Кашима Антлърс (тех. дир.)
Flag of Brazil.svg Бразилия (помощник)
Flag of Brazil.svg СФЗ Рио де Жанейро
Flag of Japan.svg Япония
Flag of Turkey.svg Фенербахче
Flag of Uzbekistan.svg Буньодкор
Flag of Russia.svg ЦСКА Москва
Flag of Greece.svg Олимпиакос
Flag of Iraq.svg Ирак
Flag of Qatar.svg Ал-Гарафа
Flag of India.svg Гоа
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Зико в Общомедия

Артур Антунеш Коимбра (на португалски: Arthur Antunes Coimbra, произнася се най-близко до Ахтух Антуниш Куимбра), по-известен като Зико (на португалски: Zico, произнася се Зику) е бразилски футболист. Зико е наричан „белия Пеле“ и един от най-популярните бразилски футболисти в периода от 1970 до 1988 г. Прякорът „Зико“ идва от умалителното име Арсурзико (Артурчо).

Както Пеле, Зико носи легендарната фланелка с номер 10 на мачовете на националния отбор на Бразилия. Той е в класацията на най-великите 125 живи футболисти и остава най-добрия футболист на Бразилия след Пеле и Гаринча.

След като прекратява активното си спортуване, Зико се отдава на треньорска дейност. След Световното първенство по футбол през 2002 г. той става треньор на националния отбор по футбол на Япония и успява да го класира на световното през 2006 в Германия. След неуспешното представяне на японците става старши треньор на турския Фенербахче, където постига четвъртфинал в ШЛ. След това има кратък престой в ЦСКА Москва, а от 2009 г. води гръцкия гранд Олимпиакос.

Отбори[редактиране | редактиране на кода]

  • Фламенго, Бразилия 1967 – 1983, 1985 – 1989
  • Удинезе, Италия 1983 – 1985
  • Кашима Антлърс, Япония 1991 – 1994

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Лични награди[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Портал В Портал Футбол можете да намерите още много страници за футбол.