Да бъдеш човек

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Да бъдеш човек
АвторЕрих Фром
Създаден1997 г.

Издателство в България„Захарий Стоянов“ (2004)

Да бъдеш човек“ (на английски: On Being Human) е книга от 1997 г. на немския психоаналитик Ерих Фром. На български език е издадена през 2004 г. от издателство „Захарий Стоянов“.

Части на книгата[редактиране | редактиране на кода]

Книгата е разделена на три части, всяка с различни текстове от лекции, записи или интервюта писани или създадени по различно време.

Първа част[редактиране | редактиране на кода]

Първата част съдържа публична лекция, проведена на 9 септември 1961 („Модерният човек и неговото бъдеще“), лекция на испански език от 2 май 1964 („Психологическият проблем на човека в модерното общество“), текст за статия в „Кориере дела Сера“ от януари 1972 („Какво не харесвам в съвременното общество“), лекция на испански език от януари 1969 („Разпадането на обществата“), предизборна реч, подготвена от Фром за кандидат-президента на САЩ Юджийн Маккарти през 1968 („В търсене на хуманистична алтернатива“) и свалена от лента лекция от 4 април 1962 г. („Един нов хуманизъм като условие за новия свят“).

Втора част[редактиране | редактиране на кода]

Във втората част на книгата са поместени идеята за Световна конференция по проблемите на човека, която не получава достатъчно подкрепа, включително от папата и католическата църква („Идеята за световна конференция“), предизборна реч за Маккарти, която той произнася на 13 юни 1968 („Кампания в полза на Юджийн Маккарти“), статия от 1975 г. („За обща борба срещу идолопоклонничеството“), кредото на Ерих Фром, което е писано по всяка вероятност като допълнение към „Душата на човека[1] („Някои мои вярвания за човека, в човека и относно човека“, виж по-долу уикицитат в частта Хуманистично Кредо на Ерих Фром) и една от последните бележки написани от Фром преди масивния му инфаркт през 1977 г. („Бележки за отношението между германци и евреи“).

Трета част[редактиране | редактиране на кода]

Третата част представлява непубликуван дотогава текст, който е трябвало да бъде част от книгата „Да имаш или да бъдеш“, но Ерих Фром го е подготвил като втори том, който така и не издава[1]. С този публикуван текст върху Майстер Екхарт и Карл Маркс, както и преди излезлите „Да имаш или да бъдеш“, „Изкуството да бъдеш“ и „Мързелив ли е по природа човек?“ (публикуван в „Ерих Фром „Патология на нормалността“) всички текстове относно темата за модусите да имаш или да бъдеш е издадено[1].

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

  • Ерих Фром – пророк на разрухата и пророк на хуманизма
  • Предговор от редактора на първото издание
  • Първа част – Хуманистичната алтернатива
  1. Модерният човек и неговото бъдеще
  2. Психологическият проблем на човека в модерното общество
  3. Какво не харесвам в съвременното общество
  4. Разпадането на обществата
  5. В търсене на хуманистична алтернатива
  6. Един нов хуманизъм като условие за новия свят
  • Втора част – Хуманистични инициативи и изповеди
  1. Идеята за световна конференция
  2. Кампания в полза на Юджийн Маккарти
  3. За обща борба срещу идолопоклонничеството
  4. Някои мои вярвания за човека, в човека и относно човека
  5. Бележки за отношението между германци и евреи
  • Трета част – Майстор Екхарт и Карл Маркс или Да имаш или да бъдеш
  1. Майстор Екхарт
  2. Карл Маркс
  3. Общият интерес към „религията“
  • Библиография

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Ерих Фром, Да бъдеш човек, изд. Захарий Стоянов, 2004, стр.138, ISBN 954-739-499-1

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за