Деби Хари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Деби Хари
Deborah Harry
американска певица
Debbie Harry in 1977.jpg
Деби Хари през 1977 г., 1977 г.
Родена
1 юли 1945 г. (77 г.)
Музикална кариера
Стилрок, ню уейв, постбоп, рап, поп музика, пънк рок, диско
Инструментивокал
Гласмецосопран
Активностот 1968 г.
ЛейбълКризалис Рекърдс
Участник вБлонди
ПодписDebbie Harry signature.svg
Уебсайтwww.blondie.net
Деби Хари в Общомедия

Дебора Ан Хари (на английски: Deborah Ann Harry) е американска изпълнителка на пънк и поп рок.

Известна е с това, че е вокалистка на „Блонди“, която е сред първите ню уейв групи. Освен с музикалните си умения, тя е известна и с ролите си в много представления на Бродуей.

Започва да се появява във филми на Амос По, като Чужденецът, преди да получи първата си главна роля в нео-ноар филма Union City (1980). След това тя участва заедно с Джеймс Уудс във филма на ужасите на Дейвид Кронънбърг Videodrome (1983) и има поддържаща роля във Forever, Lulu (1987). Печели си допълнително внимание с ролята на Велма фон Тусъл в сатиричния танцов филм на Джон Уотърс „Лак за коса“ (1988).

През 90-те години Хари понякога участва в независими филми, включително в два филма, режисирани от Джеймс Манголд: Heavy (1995) и Cop Land (1997). През 2000-те Хари продължава да се появява в поддържащи роли в независими филми, с роли в Deuces Wild, Spun (и двата от 2002) и My Life Without Me (2003). През 2008 г. тя се появява във второстепенна роля в „Елегия“.

В допълнение към участието в пълнометражни филми Деби Хари се появява в няколко телевизионни сериала, включително в Tales from the Darkside (1987), The Adventures of Pete & Pete (1992), анимационния сериал Phantom 2040 (1994–1995) и Sabrina, the Teenage Witch (1996).

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Деби Хари има връзка с китариста на „Блонди“ Крис Стайн. Двойката се разделя през 1987 г. През 2011 г. Хари обявява, че и тя, и Стайн са употребявали наркотици по време на връзката си и че са прекарали известно време в рехабилитационна клиника.[1] Хари е кръстница на двете дъщери на Стайн.[2]

През 2014 г. Хари разкрива, че в младостта си е имала няколко връзки с жени.[3]

В мемоарите си от 2019 г., Face It: A Memoir, Хари разказва, че е била изнасилена по време на кражба с взлом в дома, който е споделяла със Стайн.[4] Пише и че в началото на 70-те години на миналия век серийният убиец Тед Бънди я примамил в колата си в Ню Йорк, но тя избягала. Описанието на Хари за бялото превозно средство, изстъргано отвътре и без дръжката на вратата на пътника, съвпада с фолксвагена от 1968 г., каран от Бънди, но властите приемат версията, че по това време той е бил във Флорида. Ан Рул, автор на биографията на Бънди The Stranger Beside Me, коментира, че погрешните твърдения за отвличания на Бънди са доста чести.[5][6][7]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

  • „Блонди“ през 1977 г.

    „Блонди“ през 1977 г.

  • Деби Хари през 1977 г.

    Деби Хари през 1977 г.

  • Деби Хари през 2008 г.

    Деби Хари през 2008 г.

  • Стинг, Деби Хари, Лейди Гага, Елтън Джон, Шърли Беси и Брус Спрингстийн в Карнеги хол, Ню Йорк през 2010 г.

    Стинг, Деби Хари, Лейди Гага, Елтън Джон, Шърли Беси и Брус Спрингстийн в Карнеги хол, Ню Йорк през 2010 г.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми
  • KooKoo (1981)
  • Rockbird (1986)
  • Def, Dumb & Blonde (1989)
  • Debravation (1993)
  • Necessary Evil (2007)
Компилации
  • Once More into the Bleach (1988, Debbie Harry and Blondie)
  • The Complete Picture: The Very Best of Deborah Harry and Blondie (1991, Deborah Harry and Blondie)
  • Deborah Harry Collection (1998)
  • Most of All: The Best of Deborah Harry (1999)

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Making Tracks: The Rise of Blondie (1982) by Debbie Harry, Chris Stein and Victor Bockris[8]
  • Предговор към Debbie Harry and Blondie: Picture This (2011)[9]
  • Face It (2019) by Debbie Harry, HarperCollins[10]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Debbie Harry talks about aging and her regret at not having children. // Архивиран от оригинала на January 11, 2022. Посетен на October 28, 2019.
  2. ↑ The Tide Is High (Really), but Debbie Harry Is Staying Put. // The New York Times, September 28, 2019. Посетен на October 28, 2019.
  3. ↑ Britton, Luke Morgan. Blondie's Debbie Harry attributes her 'bisexual days' to hormones. // February 28, 2017. Посетен на June 1, 2019.
  4. ↑ Furdyk, Brent. Blondie Singer Debbie Harry Details Horrifying Sexual Assault In The 1970s. // August 3, 2019.
  5. ↑ Blondie's Debbie Harry claims serial killer Ted Bundy lured her into car. // The Daily Telegraph. December 9, 2010. Архивиран от оригинала на January 11, 2022. Посетен на December 4, 2013.
  6. ↑ Mikkelson, Barbara. 'Call Me' Disbelieving, Blondie. // May 14, 2007. Посетен на December 4, 2013.
  7. ↑ Solis, Jorge (March 11, 2020). "Blondie's Debbie Harry Sets The Record Straight About Her Connection to Ted Bundy". Newsweek.
  8. ↑ Harry, Debbie, Stein, Chris, Bockris, Victor. Making Tracks: The Rise of Blondie. Elm Tree Books, London, 1982. ISBN 0241108381.
  9. ↑ Rock, Mick. Debbie Harry and Blondie: Picture This. Palazzo Editions, 2011. ISBN 978-0956494207.
  10. ↑ Blondie's Debbie Harry Memoir 'Face It' to Release in October. // Rolling Stone, May 29, 2019.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контрол
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Деби_Хари&oldid=11699011“.