Дела Герардеска
Дела Герардеска (на италиански: Della Gherardesca) е благородническа фамилия в Тоскана от лангобардски произход, с водеща роля в Република Пиза. Владяли са синьориите на територията на Марема в околностите на Пиза: Герардеска, Кастело ди Доноратико и Болгери на территорията на комуна Кастането Кардучи, а също и Монтескудайо. Фамилията е водеща на страната на императорските Гибелини в Пиза. Фамилията има връзка с Висконтите.
Фамилията е доказана от 10 век, живее от ранния 11 век в Пиза, където през 1190 г. Тедикио делла Герардеска става първият подестà. Уголино дела Герардеска е от 1284 г. също подестà и от 1285 г. народен капитан (Capitano del popolo) прави безуспешен опит да вземе цялата власт в града. Той първо е на страната на Гибелините, но преминава на страната на Гвелфите, което води до загуба на доверието към него от всички партии. През 1289 г. той е свален от архиепископ Руджеро Убалдини и заедно с повечето му синове и внуци е затворен в една кула, където ги оставят да умрат от глад.
През 14 век фамилията отново е на власт в града. През 16 век фамилията се мести във Флоренция. Томасо дела Герардеска е от 1703 до 1721 г. архиепископ.
Фамилията притежава:
- Бибона в провинция Ливорно, замък на делла Герардеска (от ранното Средновековие до 12 век)
- Казале Маритимо в провинция Пиза, замък на делла Герардеска от 1004 г.
- Монтескудайо в провинция Пиза, замък на делла Герардеска от 1092 г.
- Каструма на Чечина в провинция Ливорно през 11 век
Данте Алигиери пише за смъртта на Уголино в Инферно на своята Божествена комедия.
Членове на фамилията
[редактиране | редактиране на кода]- Тедикио дела Герардеска, първи подест на Пиза (1190)
- Гуелфо дела Герардеска († 1295) става граф на Доноратико, ∞ за Елена, извънбрачна дъщеря на Енцио, крал на Сардиния (Хоенщауфен)
- Уголино дела Герардеска († 1289), син на Гуелфо, граф на Доноратико
- Раниери дела Герардеска († 1325), граф на Доноратико, ∞ за Беатриче, извънбрачна дъщеря на крал Манфред от Сицилия (Хоенщауфен)
- Бонифачо дела Герардеска дел Масадо, подест на Пиза (1329 – 1340/1341)
- Камила дела Герардеска († 1349), дъщеря на Бонифачо, ∞ за Уголино Гонзага († 1362)
- Томазо дела Герардеска, архиепископ на Флоренция (1703 – 1721)
- Алесандро дела Герардеска, архитект, който през 1838 г. прави разкопки на Наклонената кула в Пиза
-
Замък Болгери в Кастането Кардучи
-
Палацо дела Герардеска, Флоренция
-
Кастело ди Доноратико
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Vittorio Spreti, Enciclopedia storico-nobiliare italiana: famiglie nobili e titolate viventi riconosciute dal R. Governo d'Italia volume III E – K, Enciclopedia Storico-Nobiliare Italiana, 1935
- Renato Piattoli: Gherardesca, Enciclopedia Dantesca (1970)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- M. Maccioni, Difesa del dominio de' conti della Gherardesca sopra la signoria di Donoratico, Bolgheri, Castagneto ecc. raccomandata alla protezione della R. Corona di Toscana, Lucca 1771;
- M. Maccioni, Elogio di Gherardo e di Ranieri della Gherardesca, Elogio di Bonifazio e di Ranieri Novello della Gherardesca, in Memorie istoriche di più uomini illustri pisani, II, Pisa 1791;
- L. Passerini, Conti della Gherardesca di Pisa, in P. Litta, Famiglie celebri d’Italia, XXV, Milano 1860;
- L. Passerini, Armi e notizie storiche delle famiglie toscane che son nominate nella Divina Commedia, in L’Inferno di Dante Alighieri, a cura di G.G. Warren Lord Vernon, II, Documenti, Firenze-Londra 1862;
- R. Loddo, Il sigillo del vicario del conte Ugolino della Gherardesca di Donoratico (vedine notizia in „Archivio Storico Italiano“ LXXVII [1919] 292);
- F. Ardito, Nobiltà, popolo e signoria del conte Fazio di Donoratico in Pisa, Cuneo 1920;
- G. Rossi-Sabatini, L’espansione di Pisa nel Mediterraneo sino alla Meloria, Firenze 1935;
- G. Rossi-Sabatini, Pisa al tempo dei Donoratico (1316—1347), Firenze 1938;
- N. Toscanelli, I conti di Donoratico della Gherardesca, signori di Pisa, Pisa 1939;
- E. Cristiani, Per l’accertamento dei più antichi documenti riguardanti i Conti della Gherardesca, in „Bullettino Storico Pisano“ XXIV—XXV (1955-56);
- E. Cristiani, Nobiltà e popolo nel Comune di Pisa, Napoli 1962.
- G. Volpe, Studi sulle istituti comunali a Pisa, Pisa 1902;
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Britannica Online
- Treccani Enciclopedie on line
- «Gherardesca» di Renato Piattoli// Enciclopedia Dantesca (1970)
- GHERARDESCA di Giovanni Battista Picotti// Enciclopedia Italiana (1932)