Демянки (Брянска област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Демянки
на руски: Демьянки
— село —
Русия
52.3308° с. ш. 32.8756° и. д.
Демянки
Брянска област
52.3308° с. ш. 32.8756° и. д.
Демянки
Страна Русия
Федерален субектБрянска област
Надм. височина173[1] m
Население288[2] души (2010 г.)
Пощенски код243275[3]
Телефонен код+7 48348
Часова зонаUTC+3:00

Демянки (на руски: Демьянки) е село в Стародубски общински окръг на Брянска област в Русия.[4]

Идентификационният код на селото според Общоруския класификатор на обектите на административно-территориално деление (ОКАТО) е: 15250000039.[5]

До 31.12.2019 г. село Демянки е било част от Понуровското селско поселение (вид община от множество малки населени места) с административен център село Понуровка.[6] Със закон на Брянската областна дума от 29.05.2020 г., влязъл в сила на 01.08.2020 г., село Демянки е включено в състава на ново основания Стародубски общински окръг.[4]

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се в южната част на Брянска област на разстояние около 26 km южно-югоизточно от административния център на общината – град Стародуб. Разпростира се на двата бряга на река Рьовна,[7] по старинния път Стародуб –– Новгород Северски.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е основано около 1630 г., тогава в Полско-литовската държава, като слобода, владение на полския шляхтски благородник и трокски воевода Николай Абрамович (на руски език).[8][7] Слободата остава негово владение до средата на XVII век.[8]

След това, през 1649 г. от Полско-литовската държава се отцепват православните казаци, основавайки тяхната собствена държава – Казашкото хетманство, в което се озовава село Демянки за напред.[9] През втората половина на XVII век селото било включено в състава на Стародубската полкова сотня (подразделение) на Стародубския полк (административно-териториална, съдебна и военна единица на Казашкото хетманство, а след анектирането му – на Руската империя)[10]. Негови владетели станали Небаба и Блаватски.[8][7]

Разположено на сравнително уединено място, Демянки се оказва привлекателно за избягалите разколници (според Александър Лазаревски в Демянки се преселват разколници, прогонени от село Понуровка).[11]

През последната четвърт на XVII век Демянки е сред селата, владяни от ранг-имащото лице, изпълняващо длъжността Стародубски кмет.[8] На 10 август 1704 г. хетман Иван Мазепа дава селото като феодално владение на полковника на Стародубския полк – благородника Михаил Андреевич Миклашевски (ок. 1640 г. – 19 март 1706 г.) – издавайки специален хетмански универсал (указ).[12][13][14][15]

През 1706 г. Михаил А. Миклашевски е убит край полския град Несвиж в битка срещу шведите по време на Великата северна война.[16] Многобройните му владения са временно (неокончателно) разделени между вдовицата му Анна и по-големите им синове Андрей и Степан, тъй като техният полубрат Иван все още не бил пълнолетен (под 17 години) и нямал право самостоятелно да сключва правни сделки.[17][18] По силата на това временно наследствено разделение, село Демянки се владее първо от вдовицата Анна, а след смъртта ѝ от сина Иван.[8] Официално с хетмански универсал (указ) на хетман Даниил Апостол от 13.01.1729 г., село Демянки е потвърдено за феодално владение на Иван М. Миклашевски (след 1689–1740 г.).[19][20]

Окончателната подялба на наследството се състои едва през 1741 г., когато Иван М. Миклашевски е вече бил починал година по-рано.[17][21] Неговите права приема сина му Павел Иванович Миклашевски (15.12.1724 г. – ок. 1773 г.).[17][21] Така наследството се разделя между Андрей, Степан и племенника им Павел.[17][21] Според тази делба, Демянки си остава в ръцете на Павел, който я бил наследил от баща си Иван.[17][21][22][23]

През 1767 г. Павел Иванович Миклашевски построява църквата „Св. Николай“ в Демянки, при която от 1860-те години започва да работи училище, в което се обучават 11 ученика.[9]

След смъртта на Павел И. Миклашевски селото преминава в ръцете на вдовицата му Елена Даниловна (по баща Новицка) и децата им.[23] След смъртта и на Елена Даниловна Миклашевска, синът им Михаил Павлович Миклашевски (1756–26.08.1847 г.) наследява Демянки.

През 1814 г. в селото е изградена нова каменна сграда на църквата „Възкресение Христово“, която вероятно е съществувала още през XVII в., тъй като един от първите ѝ свещеници, Даниел Соболевич, е споменат през 1693 г.[9] През 1860-те години към църквата е открито училище, в което се обучават 12 момчета.[9]

От началото на XIX век село Демянки става част от Понуровската волост.[9]

Население[редактиране | редактиране на кода]

По социален състав село Демянки е село със селско население. Броят на жителите му се увеличава непрекъснато през XVIII век, като в началото на XIX век достига 135 двора. Въпреки това, поради факта, че през 1820-те години Михаил Павлович Миклашевски построява фабрика за сукно в село Понуровка, се наблюдава отлив на население от Демянки, в резултат на което през 1858 г. населението на селото намалява до 80 двора.[9] Но към края на XIX век броят на жителите не само се възстановява, но и се увеличава до 328 двора (1919 души).

Население: 1356 души (1859 г.),[24] 1854 души (1892 г.),[25] 350 души през 2002 г. (руснаци 99%),[26] а през 2010 г. – 288 души.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Демьянки // Фото-планета. Посетен на 2023-07-28. (на руски)
  2. ↑ а б Брянскстат Территориальный орган Федеральной службы государственной статистики по Брянской области. Всероссийская перепись населения 2010. Итоги. Tома официальной публикации итогов Всероссийской переписи населения 2010 года. Том 1 – Численность и размещение населения. Раздел II – Численность населения Брянской области по муниципальным образованиям. 10. – Численность населения Брянской области, городских округов, муниципальных районов, городских и сельских поселений, городских населенных пунктов, сельских населенных пунктов // 2012. с. 112. Архивиран от оригинала на 2023-06-04. Посетен на 2023-07-28. (на руски)
  3. ↑ Индекс село Демьянки, Стародубский р-н, Брянская обл. // Почтовые индексы - Кодификант.ру. Архивиран от оригинала на 2019-09-04. Посетен на 2023-07-28. (на руски)
  4. ↑ а б Брянская областная Дума. Закон Брянской области от 29.05.2020 № 47-З "Об объединении муниципальных образований, входящих в состав Стародубского муниципального района, с муниципальным образованием города Стародуб со статусом городского округа, наделении муниципального образования города Стародуб со статусом городского округа статусом муниципального округа и внесении изменений в отдельные законодательные акты Брянской области" // Официальное опубликование правовых актов. 2020-05-28. с. 16. Архивиран от оригинала на 2023-07-25. Посетен на 2023-07-28. (на руски)
  5. ↑ с Демьянки // Справочник кодов общероссийских классификаторов. Архивиран от оригинала на 2023-06-30. Посетен на 2023-07-28. (на руски)
  6. ↑ Брянская областная Дума. Закон Брянской области от 08.05.2019 № 37-З "О преобразовании муниципальных образований, входящих в состав Стародубского муниципального района Брянской области, и внесении изменений в отдельные законодательные акты Брянской области" // Официальное опубликование правовых актов. 2019-05-08. с. 12. Архивиран от оригинала на 2023-07-25. Посетен на 2023-07-28. (на руски)
  7. ↑ а б в Лазаревскій, Александръ Матвѣевичъ. Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления. Т. Том первый: Полк Стародубский. Киев, Типография К. Н. Милевского, 1888 г. с. 179. Посетен на 2024-01-30. (на руски)
  8. ↑ а б в г д Лазаревська, Катерина. Український архів. Т. I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку. Київ, Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук, 1929. с. 432-434. Посетен на 2023-08-04. (на руски)
  9. ↑ а б в г д е Чеплянская, Екатерина Александровна. ДЕМЬЯНКИ // Стародубский уезд. Села и их жители. с. 3. Архивиран от оригинала на 2022-12-12. Посетен на 2023-07-28. (на руски)
  10. ↑ Ригельман, Александр Иванович. Лѣтописное повѣствованiе о Малой Россiи и ея народѣ и козакахъ вообще. Москва, Университетская типография, 1847. с. 194-199. Посетен на 2023-08-01. (на руски)
  11. ↑ Лазаревскій, Александръ Матвѣевичъ. Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления. Т. Том первый: Полк Стародубский. Киев, Типография К. Н. Милевского, 1888 г. с. 179-180. Посетен на 2024-01-30. (на руски)
  12. ↑ Лазаревська, Катерина. Український архів. Т. I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку. Київ, Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук, 1929. с. 177-178. Посетен на 2023-08-04. (на руски)
  13. ↑ Лазаревскій, Александр Матвеевич. Люди старой Малороссіи // Кіевская старина 1 (Августъ (№ 8)). Типография Г. К. Корчак-Новицкаго, Августъ 1882 г. с. 246.
  14. ↑ Модзалевский, Вадим Львович. Малороссийский родословник. Т. Третий: Л-О. Киев, Типо-литография С. В. Кульженко, 1912 г. с. 478. Посетен на 2023-01-30. (на руски)
  15. ↑ Лазаревскій, Александръ Матвѣевичъ. Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления. Т. Том первый: Полк Стародубский. Киев, Типография К. Н. Милевского, 1888 г. с. 180. Посетен на 2024-01-30. (на руски)
  16. ↑ Модзалевский, Вадим Львович. Малороссийский родословник. Т. Третий: Л-О. Киев, Типо-литография С. В. Кульженко, 1912 г. с. 479. Посетен на 2023-01-30. (на руски)
  17. ↑ а б в г д Лазаревский, Александр Матвеевич. Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления. Т. Том первый: Полк Стародубский. Киев, Типография К. Н. Милевского, 1888 г. с. 33. Посетен на 2023-08-08. (на руски)
  18. ↑ Лазаревскій, Александр Матвеевич. Люди старой Малороссіи // Кіевская старина 1 (Августъ (№ 8)). Типография Г. К. Корчак-Новицкаго, Августъ 1882 г. с. 248-249.
  19. ↑ Лазаревська, Катерина. Український архів. Т. I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку. Київ, Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук, 1929. с. 184-185. Посетен на 2023-08-04. (на руски)
  20. ↑ Лазаревскій, Александръ Матвѣевичъ. Обозрение Румянцевской описи Малороссии. Т. Вып. 4: Полк Стародубский. Уезды: Стародубский, Мглинский, Суражский, Новозыбковский, Новгородсеверский. Чернигов, Издание Черниговского Губернского Статистического Комитета, 1866 г. с. 515-516. Посетен на 2023-07-28. (на руски)
  21. ↑ а б в г Лазаревскій, Александр Матвеевич. Люди старой Малороссіи // Кіевская старина 1 (Августъ (№ 8)). Типография Г. К. Корчак-Новицкаго, Августъ 1882 г. с. 248-249.
  22. ↑ Граф Милорадович, Григорий Александрович. Родословная книга черниговского дворянства. Т. 1, част 5. Санкт-Петербург, Санкт-Петербургская Губернская Типография, 1901 г. с. 125. Посетен на 2023-07-28. (на руски)
  23. ↑ а б Модзалевский, Вадим Львович. Малороссийскiй родословникъ. Съ 40 портретами. Т. 3 (Л – О). Киев, Типо-Литография "С. В. Кульженко", 1912 г. с. 486. Посетен на 2023-07-28. (на руски)
  24. ↑ Штиглиц, Николай Бернгардович. XLVIII. Черниговская губерния. Список населенных мест по сведениям 1859 года. Санкт-Петербург, Центральный статистический комитет Министерства внутренних дел в Типографии Карла Вульфа, 1866 г. 3287|Демьянки (Демянки) (*), с. вл. с. 176. Посетен на 2023-07-28. (на руски)
  25. ↑ Черниговский губернский статистический комитет. Список населенных мест Черниговской губернии, имеющих не менее 10 жителей, по данным за 1892 год. Чернигов, Типография Губернского Правления, 1892 г. 630. с. 29. Посетен на 2023-07-28. (на руски)
  26. ↑ Коряков, Юрий Борисович. База данных "Этно-языковой состав населённых пунктов России" // lingvarium.org. Посетен на 2023-07-28. (на руски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Демьянки (Брянская область)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Демянки_(Брянска_област)&oldid=12119688“.