Слобода

Слобода или слобожа e вид селище или градски район в историята на Русия, Беларус и Украйна, чието наименование сочи, че при основаването му, жителите му са били освободени („свобода“) от ангария към местните боляри и са служели като царедворци на двора на царя.

Слобода обикновено са се наричали селища, чиито жители са служили на държавна служба (осигурявали са жизненоважни продукти и услуги на Руската държава) в една или друга област и според тях, слободите са се наричали според основните задължения или чинове на жителите. Например, коларска^[1] слобода, търговска слобода, ковачевска слобода, грънчарска слобода, пушкарска^[2]слобода, стрелецова слобода, соколарова слобода, войннишка слобода, военоморска слобода и така нататък. Слободи и дворцови села в руските земи (Русия, Беларус, Украйна) представлявали специални окръзи, които се ръководели от дворцови войводи (най-високата длъжност). В началото на 20-ти век слобода обикновено се наричало голямо село, което има повече от една църква, редовен панаир, или промишлено, фабрикантско село, където селяните почти не орат.^[3]

Немска слобода в Москва в края на XVII век. Тук са живеели немски преселници – предимно миньори и лекари. По гравюра на Хайнрих де Вит. Първата половина на листа

Втората половина на листа

Савинска слобода край Звенигород. Исаак Левитан, 1884 г.
Чусовская слобода (още: Государева слобода). Наше време
Александровска слобода, съвременен вид

Виж също[редактиране | редактиране на кода]

Слободска Украйна

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Колари, наричани още каруцари или файтонджии, са били са държавни служители, отговорни за транспортирането на важни особи (дипломати, военни), стоки (за царски двор), поща (с важни заповеди, разпоредби).
↑ Пушкарите отговаряли за набирането на военнослужещи, определянето на заплатите, повишаването и понижаването в чинове, маршове, военнен съд, оттеглянето от служба. Те са отговорни за изграждането на градове (крепости) и отбранителни линии, отливането на камбани, топове и други оръжия, производството на лични предпазни средства и т.н . В мирно време началниците на Пушкарската служба също така контролирали засеките (отбранителни препядствия/прегради от натрупани дървета), стражите и др.
↑ Бломквист, Евгения Эдуардовна. Крестьянские постройки русских, украинцев и белорусов (поселения, жилища и хозяйственные строения) // Восточнославянский этнографический сборник. Очерки народной материальной культуры русских. Украинцев и белорусов в XIX — начале XX в. Москва, Издательство академии наук СССР, 1956 г. с. 3-460. Посетен на 2022-12-02.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Слобода“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Беловинский Л. В. Слобода // Иллюстрированный энциклопедический историко-бытовой словарь русского народа. XVIII — начало XIX в. / под ред. Н. Ерёминой. — М.: Эксмо, 2007. — С. 628. — 784 с. — 5000 экз. — ISBN 978-5-699-24458-4.
Московские слободы и сотни в XVII веке // Богоявленский С. К., из: Московский край в его прошлом, ч. 2, М., 1930
Архитектурные ансамбли Москвы XV — начала XX веков/ Т. Ф. Саваренская. — М.: Стройиздат, 1997 г. — ISBN 5-274-00908-5.
Бломквист Е. Э. Крестьянские постройки русских, украинцев и белорусов (поселения, жилища и хозяйственные строения) // Восточнославянский этнографический сборник. Очерки народной материальной культуры русских. Украинцев и белорусов в XIX — начале XX в. / Ответственный редактор доктор исторических наук С. А. Токарев. — М.: Издательство академии наук СССР, 1956. — С. 3–460.
Слобода — статья из Большой Советской Энциклопедии, 2-е изд., 1956 г. — Т. 39. — стр 329
Слобода (вид поселений) — статья из Большой Советской Энциклопедии, 3-е изд.
Иноземные слободы — статья из Большой Советской Энциклопедии, 3-е изд.
Романюк С. К. По землям московских сёл и слобод. — М.: Сварог, 1999. публикация^{[неработеща препратка]}
Снегирёв В. Л. Московские слободы / Художник П. Зубченков. — М.: Московский рабочий, 1947. — 156 с. — 10 000 экз. (обл.)

[1] Колари, наричани още каруцари или файтонджии, са били са държавни служители, отговорни за транспортирането на важни особи (дипломати, военни), стоки (за царски двор), поща (с важни заповеди, разпоредби).

[2] Пушкарите отговаряли за набирането на военнослужещи, определянето на заплатите, повишаването и понижаването в чинове, маршове, военнен съд, оттеглянето от служба. Те са отговорни за изграждането на градове (крепости) и отбранителни линии, отливането на камбани, топове и други оръжия, производството на лични предпазни средства и т.н . В мирно време началниците на Пушкарската служба също така контролирали засеките (отбранителни препядствия/прегради от натрупани дървета), стражите и др.

[3] Бломквист, Евгения Эдуардовна. Крестьянские постройки русских, украинцев и белорусов (поселения, жилища и хозяйственные строения) // Восточнославянский этнографический сборник. Очерки народной материальной культуры русских. Украинцев и белорусов в XIX — начале XX в. Москва, Издательство академии наук СССР, 1956 г. с. 3-460. Посетен на 2022-12-02.

[1]

[2]

[3]