Депортация на евреите от Македония, Тракия и Пиротско

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Депортацията на евреите от Македония, Тракия и Пиротско започва на 4 март 1943 г. от Беломорието. Оттам 4058 души са транспортирани до Лом и после на 4 корабчета са изпратени до Виена. Оцеляват само 100 от тях. Български полицейски части в Битоля и Скопие събират евреите от Вардарска Македония и от 10 март започва депортирането на 7144 души с вагони до дунавските пристанища Лом и Видин. Оттам те са отведени в Треблинка. Оцеляват само около 200 от тях. На 12 март са депортирани 161 евреи от Пиротско през Лом за Виена.

История[редактиране | редактиране на кода]

Решението за унищожаване на всички евреи на територията на Германия, на окупираните от нея територии и на териториите на съюзниците ѝ е взето от правителството в берлинското предградие Ванзе през 1942 г. Тогава започва масовото им депортиране към германските концлагери в окупирана Източна Европа. Опасността за българските евреи надвисва в края на 1942 година, когато Германия започва да оказва натиск върху българското правителство за “окончателно решение на еврейския въпрос” в рамките на Европа. На 12 февруари 1943 година Министерският съвет одобрява спогодба за изселването на 20 000 български евреи в Германия. Правителството дава съгласието си само за евреи от “новите” земи, мотивирайки се, че те не са български граждани. Същевременно след въвеждането на българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия местните евреи не получават българско поданство. Член 21 от ЗЗН забранява даването на българско гражданство на чужденци от еврейски произход, като в този текст се крие основата на по-сетнешните действия и разпореждания на българските власти в новите земи.[1] През март 1943 година са депортирани 11 480 евреи от Тракия, Македония и Пиротско. Това става с пряка заповед на Хайнрих Химлер и под натиска на немския посланик Адолф Бекерле[2]. Между 22 март - 1 април македонските евреи са концентрирани в сградата на Тютюневия монопол в Скопие. Германският консул в Скопие Вите свидетелства, че населението на града приветства депортацията на македонските евреи. Българските власти освобождават няколко десетки евреи от италиански произход, лекари и други[3] Отделни случаи на спасени евреи от Македония са тези на Рафаел Камхи и Илеш Шпиц.Близо 50 000 евреи са депортирани от окупирания от германските части в Солун, с помощта на гръцките колаборационисти[4]. Останалите евреи са депортирани от българската администрация и са предадени на германците, които ги изпращат в концентрационния лагер „Треблинка“, вследствие на което еврейската общност от Новите земи е почти напълно унищожена. Понеже те са около дванадесет хиляди граждани, необходимата бройка до двадесет хиляди е предвидено да бъде попълнена от старите предели на страната. Депортацията обаче поставя началото на масови протести в България, водени от православната църква и подкрепени, както от политици така и от много граждани. В резултат на това правителството отлага депортацията на евреите от Стара България и 48 000 души са спасени.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония