Десислава Бакърджиева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Десислава Бакърджиева
Други имена Деси Бакърджиева
Родена Десислава Иванова Бакърджиева
Значими роли д-р Лора Хинова(Откраднат живот)
Нели Иванова (Стъклен дом)
Диана Арнаудова (Фамилията)
Награди награда на публиката на международния театрален фестивал за ролята ѝ на Дорис в „Любов за четирима“ на Щефан Фьогел
Уебсайт www.facebook.com/Desi-Bakardjieva-Деси-Бакърджиева-126309705595

Десислава Иванова Бакърджиева e българска театрална, филмова и телевизионна актриса.[1] Завършила е НАТФИЗ. Има завършена магистратура по специалност „Медийна информация, реклама и продуцентство“ в УниБИТ и докторска степен. Специализирала е и кинорежисура.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 4 декември 1978 в град София. На четиригодишна възраст в „Зала 1“ на НДК ѝ е предоставена възможността да изпее детска песничка.

Явява се на изпитите в театралната студия на проф. Венцислав Кисьов в Нов Драматичен театър „Сълза и смях“, където е приета. Същата година започва да озвучава детски приказки към програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио под ръководството на Минчо Събев. През 1997 се явява на изпитите по актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и е приета в класа на проф. Енчо Халачев, за който актрисата винаги говори с много любов и уважение. От проф. Халачев споделя, че е научила да не се отказва; да не се самонаблюдава; да не изпада в състояния, защото действието е това, което помага на образа да се развива, да е интересен на зрителите и да не забравя, че винаги има партньор на сцената, дори когато е сама. Той казва за нея, че е интересен и изключително добър човек, а усмивката ѝ винаги е на лицето ѝ. Режисьорите, с които е работила, споделят, че е отговорна, коректна и отдадена на работата си.

Носител на черен колан по карате, а след като се дипломира с актьорско майсторство, отива в Берлин, Германия, където в продължение на две години се обучава за стилист от Рене Кох и Kryolan.

През 2013 година защитава дисертационен труд на тема: „Филмовата индустрия в съвременната информационна среда. Трансформации и взаимодействия“ и е отличена единодушно от комисията с докторска степен. Преподавател е в УниБИТ (Университет по библиотекознание и информационни технологии).

Продължава да учи и през 2015 година завършва кинорежисура при проф. Дочо Боджаков.

Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 1999 г. под режисурата на професор Иван Добчев и Григор Антонов излиза първият ѝ моноспектакъл „Не Аз“ от Самюел Бекет.

Сред по-известните ѝ театрални роли са: Дойката („Ромео и Жулиета“ – У. Шекспир), Босилка („Вражалец“ – Ст. Л. Костов), Катерина („Преспанските камбани“ – Д. Талев), Ана Петровна („Иванов“ – А. П. Чехов), Клариче („Кралят елен“ – К. Гоци) и др.

Участва в телевизионни предавания и сериали, сред които: „Откраднат живот“, „Фамилията“ на Димитър Гочев, „Стъклен дом“, „Огледалото на дявола“, „Тя и той“, „Църква за вълци“, „Клуб НЛО“, „Вечерното шоу на Азис“, водеща на популярното предаване „Българският топ 100“ и др.

В киното се е снимала в: „Пътуване до морето“ – реж. Станислав Дончев, „Огледалото на дявола“ – реж. Николай Волев, „Алеф“ – реж. Джани Лепре, Холивудския екшън „Хитман“ – „Hitman“ и др.

Десислава Бакърджиева става популярна след участието си в сериала на bTV „Стъклен дом“, където влиза в образа на красивата секретарка – Нели. Играе Диана в сериала „Фамилията“ на Димитър Гочев и доктор Лора Хинова в сериала „Откраднат живот“.

Сред колегите ѝ актьори са Стефан Данаилов, Цветана Манева, Васил Михайлов, Николай Костадинов, Мариус Куркински, Златина Тодева, Рени Врангова, Кръстьо Лафазанов, Христо Мутафчиев, Димитър Рачков, Асен Блатечки, Любомир Нейков и др.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Кино[редактиране | редактиране на кода]

Телевизия[редактиране | редактиране на кода]

Участва в телевизионни предавания и сериали, сред които:

Театър[редактиране | редактиране на кода]

Има над 30 театрални роли в театър „Сълза и смях“, Народен театър „Иван Вазов“, Театрална работилница „Сфумато“ и много др.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]