Десислава Бакърджиева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Десислава Бакърджиева
Bakardjieva.jpg
Други имена Desislava Bakardzhieva
Родена Десислава Иванова Бакърджиева
Значими роли доктор Лора Хинова(Откраднат живот)
Нели Иванова (Стъклен дом)
Диана Арнаудова (Фамилията)
Награди награда на публиката на международния театрален фестивал за ролята ѝ на Дорис (“ Любов за четирима” – Щефан Фьогел)
Официален сайт https://www.facebook.com/Desi-Bakardjieva-Деси-Бакърджиева-126309705595/
Страница в IMDb

Десислава Иванова Бакърджиева e българска актриса.[1]

Сред по-известните ѝ театрални роли са: Дойката („Ромео и Жулиета“ – У. Шекспир), Босилка („Вражалец“ – Ст. Л. Костов), Катерина („Преспанските камбани“ – Д. Талев), Ана Петровна („Иванов“ – А. П. Чехов), Клариче („Кралят елен“ – К. Гоци) и др.

Участва в телевизионни предавания и сериали, сред които:"Откраднат живот","Фамилията" на Димитър Гочев, „Стъклен дом“, „Огледалото на дявола“, „Тя и той“, „Църква за вълци“, „Клуб НЛО“, „Вечерното шоу на Азис“ и много други, водеща на популярното предаване „Българският топ 100“ и др.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 4 декември в град София.

В киното се е снимала в: „Пътуване до морето“ – реж. Станислав Дончев, „Огледалото на дявола“ – реж. Николай Волев, „Алеф“ – реж. Джани Лепре, Холивудския екшън „Хитман“ – „Hitman“ и др.

Десислава Бакърджиева става популярна след участието си в сериала на бТВ „Стъклен дом“, където влиза в образа на красивата секретарка на Мола – Нели.

Режисьорите, с които е работила, споделят, че е отговорна, коректна и отдадена на работата си. Проф. Енчо Халачев, който е направлявал талантливата актриса, докато е навлизала в актьорското изкуство, казва, че е интересен и изключително добър човек, а усмивката ѝ винаги е на лицето ѝ.

На четиригодишна възраст, в „Зала 1“ на НДК ѝ е предоставена възможността да изпее детска песничка.

Явява се на изпитите в театралната студия на проф. Венцислав Кисьов в Нов Драматичен театър „Сълза и смях“, където е приета. Същата година започва да озвучава детски приказки към програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио под ръководството на Минчо Събев. През 1997 се явява на изпитите по актьорско майсторство в НАТФИЗКръстьо Сарафов“ и е приета в класа на проф. Енчо Халачев, за който актрисата винаги говори с много любов и уважение. От проф. Халачев споделя, че е научила да не се отказва; да не се самонаблюдава; да не изпада в състояния, защото действието е това, което помага на образа да се развива, да е интересен на зрителите и да не забравя, че винаги има партньор на сцената, дори когато е сама.

Сред колегите ѝ актьори са Стефан Данаилов, Цветана Манева, Васил Михайлов, Николай Костадинов, Мариус Куркински, Златина Тодева, Рени Врангова, Кръстьо Лафазанов, Христо Мутафчиев, Димитър Рачков, Асен Блатечки, Любомир Нейков и мн. др.

През 1999 г. под режисурата на професор Иван Добчев и Григор Антонов излиза първият моноспектакъл „Не Аз“ от Самюел Бекет.

Носител на черен колан по карате, а след като се дипломира с актьорско майсторство, отива в Берлин, Германия, където в продължение на две години се обучава за стилист от Рене Кох и Kryolan.

През 2013 година защитава дисертационен труд на тема: „Филмовата индустрия в съвременната информационна среда. Трансформации и взаимодействия“ и е отличена единодушно от комисията с докторска степен. Преподавател е в Университета по библиотекознание и информационни технологии.

Продължава да учи и през 2015 година завършва кинорежисура при проф. Дочо Боджаков. Продължава кариерата си в киното и театъра с много нови професионални превъплъщения. Играе Диана в сериала „Фамилията“ на Димитър Гочев и доктор Лора Хинова в сериала „Откраднат живот“.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Роли в киното[редактиране | редактиране на кода]

и др.

Роли в телевизията[редактиране | редактиране на кода]

Участва в телевизионни предавания и сериали, сред които:

и др.

Има над 30 театрални роли в Театър „Сълза и смях“, Народен театър „Иван Вазов“, Театрална работилница „Сфумато“ и много др.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]