Джаз скала

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Цяло-тонната скала е вариант на скала с акорди с увеличена септима.[1]

Джаз скала (англ. „Jazz scale“; джаз лад/стълбица) се нарича всяка музикална скала, която се използва в джаз музиката. Голяма част от скалите в джаза са произлезли от стълбици използвани в западната класическа музика (например обикновените диатонични, цяло-тонни и умалени скали), понеже се намират в композициите на импресионистите Николай Римски-Корсаков, Клод Дебюси, Морис Равел, и Игор Стравински[2], често по подобен начин както в днешният джаз.

Едно важно понятие в джаз-теорията е съотношението между зададените акорди и скалите, които трябва да съответстват на серията акорди. В класическата хармония, акордите са част на една единствена скала (Например: Прогресия с първата, втората и петата степен в До мажор най-често използва само тоновете на До мажор). В джаза е възможно да се използва самостоятелна скала за всяка част на прогресията.

Пентатонични скали[редактиране | редактиране на кода]

Най-простите скали използвани в джаза са пентатоничните скали. Има ги в мажорен и в минорен вариант. Взаимната им зависимост важи и за пентатоничните скали, което означава, че ла минор е шестата степен в до мажор, а до мажор е третата степен в ла минор.

Пентатонична до мажор скала (до, ре, ми, сол, ла):

Пентатонична До мажор скала

Пентатонична ла минор скала (ла, до, ре, ми, сол):

Пентатонияна Ла минор скала

Най-често използвана за по-прости импровизации, пентатониката е много популярна при джаз-китаристи и в рок музиката.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hatfield, Ken (2005). Jazz and the Classical Guitar Theory and Applications, p.121. ISBN 0786672366.
  2. Tymoczko, Dmitri (1997). „The Consecutive-Semitone Constraint on Scalar Structure: A Link Between Impressionism and Jazz“, Integral 11:135 – 79.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]