Джаз скала
Джаз скала (на английски: Jazz scale – джаз лад/стълбица) се нарича всяка музикална скала, която се използва в джаз музиката. Голяма част от скалите в джаза са произлезли от стълбици, използвани в западната класическа музика (например обикновените диатонични, целотонни и умалени скали), понеже се намират в композициите на импресионистите Николай Римски-Корсаков, Клод Дебюси, Морис Равел, и Игор Стравински[2], често по подобен начин както в модерния джаз.
Едно важно понятие в джаз теорията е съотношението между зададените акорди и скалите, които трябва да съответстват на серията акорди. В класическата хармония, акордите са част на една-единствена скала (например: Прогресия с първата, втората и петата степен в до мажор най-често използва само тоновете на до мажор). В джаза е възможно да се използва самостоятелна скала за всяка част на прогресията.
Пентатонични скали[редактиране | редактиране на кода]
Най-простите скали, използвани в джаза, са пентатоничните скали. Има ги в мажорен и в минорен вариант. Взаимната им зависимост важи и за пентатоничните скали, което означава, че ла минор е шестата степен в до мажор, а до мажор е третата степен в ла минор.
Пентатонична до мажор скала (до, ре, ми, сол, ла):
Пентатонична ла минор скала (ла, до, ре, ми, сол):
Най-често използвана за по-прости импровизации, пентатониката е много популярна при джаз китаристи и в рок музиката.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Hatfield, Ken (2005). Jazz and the Classical Guitar Theory and Applications, p.121. ISBN 0-7866-7236-6.
- ↑ Tymoczko, Dmitri (1997). „The Consecutive-Semitone Constraint on Scalar Structure: A Link Between Impressionism and Jazz“, Integral 11:135 – 79.