Джаки Уилсън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джаки Уилсън
Джаки Уилсън в Billboard през 1966 година
Джаки Уилсън в Billboard през 1966 година
Информация
Псевдоним "Господин Вълнение"
(„Mr. Excitement“)
Роден
Джаки Лирой Уилсън младши
Jack Leroy Wilson Junior
09.06.1934
Починал
21.01.1984
Стил R&B, соул, поп, блус
Инструменти вокал
Глас тенор
Активни години от 1953 до 1975
Музикален издател DeeGee Records
King Records
Federal Records
Brunswick Records
Влияния Billy Ward & Dominoes
Уебсайт Страница в IMDb
Джаки Уилсън в Общомедия

Джаки Лирой Уилсън младши (на английски: Jack „Jackie“ Leroy Wilson Junior), познат с артистичният си псевдоним „Господин Вълнение“ (на английски: "Mr. Excitement"), е американски певец, музикант и автор на песни. Той е един от първите и най-изявени вокалисти в ерата на ранното R & B и се разглежда в музикалните среди като представител на един от най-добрите изпълнители в жанровете ритъм енд блус, соул и поп през 50-те и 60-те години в САЩ. С един прекрасен тенорен глас с четири октавен вокален диапазон той е смятан за майстор шоумен, и за един от най-динамичните и влиятелни изпълнители в R & B, поп и рок енд рол историята. [1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Джаки Уилсън е израснал в Highland Park Мичиган като единственото дете на Джак и Елиза Mae Уилсън от Columbus Мисисипи. Баща му е алкохолик и обикновено е безработен, а майка му която е загубила предишни две деца се отдава изцяло на възпитанието и образованието на Уилсън. Този фактор оказва силно влияние върху живота му в ранната му детска възраст.

Той започва да пее още в тийнейджърските си години като сформира квартет от евангелски изпълнители, и не след дълго групата става популярна в църквите на региона. Джаки Уилсън не е религиозен, но с любовта му към пеенето идват и лесно спечелените пари които му донасят и не малко неприятности като тийнейджър. Израснал в Норт Енд, груб квартал на Детройт, Уилсън става кръшкач и член на банда наречена шейкъри, като е непрекъснато в неприятности. На два пъти той дори бива изпратен в ареста в изправителният институт Lansing. Именно там в този сложен за него период той се научава как да се боксира. След тава Уилсън напуска училище в девети клас през 1950 година на 16 години, и малко по късно става „Golden Gloves“ – шампион по бокс в Детройт.

След напускането на гимназията, Джаки Уилсън започва да се изявява в местните клубове. Той бива поканен в шоуто за таланти от Джони Отис през 1951 година където пее с R & B квартета Роялс. Малко преди да стане пълноправен член на групата, Роялс подписват договор с King Records. Там записват няколко хита като („Danny Boy“ 1952), след което Джаки Уилсън се явява на успешно прослушване за член на групата Billy Ward & Dominoes през 1953 година. [2]

Активен период[редактиране | редактиране на кода]

Джаки Уилсън става водещ вокал на Billy Ward & Dominoes с първият си поп хит „St. Therese of the Roses“ през 1956 година. През 1957 година Уилсън напусна Billy Ward & Dominoes и започва самостоятелна кариера. Al Green – издател на музика и мениджър който вече е успял да открие певци като Johnnie Ray, Della Рийз и LaVern Baker, поема поста мениджър на Уилсън. Al Green заминава за Ню Йорк и се среща с Вов Theile от Decca Records за да подпише договора за Джаки Уилсън. В деня преди сделката да бъде подписана Al Green умира, а след смъртта му Nat Tarnopol става новият мениджър на Джаки Уилсън.

След подписване с Brunswick Records, Уилсън скоро прави един незначителен хит с „Reet Petite“ в съавторство с Бери Горди. По късно именно Бери Горди е човекът който по късно участва в написването на големите поп и R & B хитове на Джаки Уилсън. Някой от тях са „To Be Loved“, „That's Why“, „I'll Be Satisfied“ и „Lonely Teardrops“ както и много други класически R & B хитове, които допринасят изключително много за успеха на Джаки Уилсън. Бери Горди и Motown Records изиграват голяма роля в кариерата на Уилсън въпреки че от 1957 до 1966 година Decca Records произвеждат повечето от записите на Джаки Уилсън. [3]

През периода 1960 – 1961 години Джаки Уилсън има ангажименти основно в нощните клубове на Лос Анджелис, Лас Вегас и Ню Йорк и записва различни R & B хитове, включително и класически поп адаптации като: „Night“, „Doggin Around“, „All My Love“, „A Woman a Lover a Friend“, „Alone at Last“, „Am I the Man“, „My Empty Arms“, „The Tea of the Year“ и други. Впоследствие той си партнира в писане на песни с Alonzo Tucker и така се раждат R & B хитовете : „Baby Workout“, „Shake a Hand“ и „Shake! Shake! Shake!“ през 1961 година. [4]

Въпреки, че той продължава да прави доста добри солови попадения през следващите три години, Джаки Уилсън не прави друг голям поп и R & B хит, докато не започва да записва в Чикаго с продуцента Карл Дейвис. С него Уилсън прави в този нов период, поетапно и драматично завръщане с хитове като „Whispers (Getting Louder)“ и класиката (Your Love Keeps Lifting Me), а също и поп хитове като „I Get the Sweetest Feeling“ и „This Love is Real“ в края на 70-те години. [5]

Кончина[редактиране | редактиране на кода]

В нощта на 29-ти септември 1975 по време на изпълнение в известно казино в близост до Cherry Hill, Ню Джърси Джаки Уилсън е поразен от масиран инфаркт. Един от групата е Cornell Gunter който веднага забелязал че той не дишаше и му прилага реанимация за да започне да диша отново. Въпреки бързото му транспортиране до близката болница той остава в тежка кома в продължение на повече от три месеца. Джаки постепенно се подобрява до етапа на полу-кома състояние, но става очевидно че той е претърпял тежка мозъчно увреждане, с което музикалната му кариерата приключва завинаги. Въпреки че той никога не успява да изрече нито дума, той остава прикован към живота и болничното легло в продължение на повече от осем години.

Джаки Уилсън остава в болницата чак до смъртта си. Той умира на 21 януари 1984 година на четиридесет и девет години. Първоначално той е бил погребан в необозначен гроб в Westlawn гробището близо до Детройт. През 1987 година след събиране на средства от една радиостанция в Детройт бива закупен надгробен камък за гроба на Джаки Уилсън.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Хит сингли[редактиране | редактиране на кода]

година заглавие позиция
US US
R&B
UK
AU
1957 „Reet Petite“ 62 - 6 10
„To Be Loved“ 22 7 23 64
1958 „We Have Love“ 93 - - -
„Lonely Teardrops“ 7 1 - 53
1959 „That's Why (I Love You So)“ 13 2 - -
„I'll Be Satisfied“ 20 6 - -
„You Better Know It“ 37 1 - -
Talk That Talk“ 34 3 - -
1960 „A Woman, a Lover, a Friend“ 15 1 - 30
Night“ 4 3 - 19
„Alone at Last“ 8 20 50 11
„Doggin' Around“ 15 1 - 76
„Am I the Man“ 32 10 - -
„(You Were Made For) All My Love“ 12 - 33 30
1961 „My Empty Arms“ 9 25 - -
„The Tear of the Year“ 44 10 - -
„I'm Comin' on Back to You“ 19 9 - -
1963 „Baby Workout“ 5 1 - 66
1966 „Whispers (Gettin' Louder)“ 11 5 - -
1967 „(Your Love Keeps Lifting Me) Higher and Higher“ 6 1 - 24
1968 „I Get the Sweetest Feeling“ 34 12 9 -
1969 „(Your Love Keeps Lifting Me) Higher and Higher“
(UK re-release)
- - 11 -
1970 „(I Can Feel These Vibrations) This Love is For Real“ 56 9 - -
1975 „I Get the Sweetest Feeling“ /
„(Your Love Keeps Lifting Me) Higher and Higher“
(UK re-release)
- - 25 -
1986 „Reet Petite“
(UK re-release)
- - 1 20
1987 „I Get the Sweetest Feeling“
(UK re-release)
- - 3 -
„(Your Love Keeps Lifting Me) Higher and Higher“
(UK second re-release)
- - 15 -

Хит албуми[редактиране | редактиране на кода]

година заглавие позиция
US Pop US R&B
1963 Baby Workout 36 *
Merry Christmas from Jackie Wilson 6 *
1966 Whispers - 15
1967 Higher and Higher - 28
1968 Manufacturers of Soul - 18

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

  • през 1987 година Джаки Уилсън е приет в Рокендрол залата на славата.
  • На 17 август 2013 г. в Кливланд, Охайо, Джаки Уилсън е приет в Официален R & B музика Залата на славата.
  • През 1984 година по време на връчване на годишните награди Грами, Майкъл Джексън в чест на Джаки Уилсън казва: „В развлекателния бизнес има лидери, има и последователи. И аз просто искам да кажа следното – Джаки Уилсън беше чудесен артист. Джаки, където и да си, искам да кажа че те обичам и много ти благодаря“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Jackie Wilson. // Написано от Biography.com Editors. A&E Television Networks, 02.04.2014, раздел: Article Title. Посетен на 28.10.2016.
  2. ((en))  Jackie Wilson. // history-of-rock.com. Посетен на 28.10.2016.
  3. ((en))  Jackie Wilson. // Richie Unterberger. itunes.apple.com. Посетен на 28.10.2016.
  4. ((en))  Jackie Wilson. // Biography by Richie Unterberger. allmusic.com. Посетен на 28.10.2016.
  5. ((en))  Jackie Wilson. // discogs.com. Посетен на 28.10.2016.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Jackie Wilson“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.