Джак Ръсел териер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джак-Ръсел териер
Jack Russell Terrier2.jpg
Характеристики
Ръст 25 – 38 см
Тегло 5 – 6 кг
Произход
Страна Flag of England.svg Англия
Класификация МФК
Група 3
Секция 2
Номер на стандарт 345
Джак-Ръсел териер в Общомедия


Джак Ръсел териер (Jack Russell Terrier) е малък териер, който произхожда от лова на лисици. Породата е установена през 19 век в Англия. Козината на Джак Ръсел териера е обикновено бяла, с твърд, плътен косъм, с рижави до черни петна, в основата на опашката и главата. Кучетата могат да са късокосмести или дългокосмести. За идеални пропорции на породата се смятат около 30 см височина и около 5 – 6 kg тегло. Приблизителната продължителност на живота му е около 13 – 14 години.

Джак Ръселът е често се бърка с „Парсън Ръсел“ териер и Russell териер, който е с по-къси крака. (Според Международна киноложка федерация „Russell териер“ е известен също като „Джак Ръсел териер“.) Терминът „Джак Ръсел“ също често се прилага неправилно към други малки бели териери. Джак Ръсел е широко разпространен тип с размери 10 – 15 инча (25 – 38 см). Parson Russell е ограничен само до среден диапазон със стандартен размер от 12 – 14 инча (30 – 36 см), докато Russell териер е по-малък при 20 – 30 см. Всяка порода има различни физически размери според стандартите на своите клубни породи.

Джак Ръселът е енергична порода, която изисква високо ниво на физически упражнения и стимулиране и е относително свободена от сериозни здравни проблеми. Произхождащ от кучета, отглеждани и използвани от преподобния Джон Ръсел в началото на 19 век, от когото породата приема името си.. През годините са преминали няколко промени, съответстващи на различните стандарти за използване и развъждане, определени от клубовете за развъждане. Признаването от клубовете за развъдници за породата „Джак Ръсел“ се противопоставя на родителските организации на породата – което доведе до размножаването и признаването на териер на „Парсън Ръсел“. Джак Ръселс са се появили много пъти във филми, телевизии и печат – с няколко много популярни кучета.

История[редактиране | редактиране на кода]

Спортен Парсън[редактиране | редактиране на кода]

"A black and white drawing of a white dog with black markings on the face. The image is in profile with the dog facing left."
Рисунка на кучето на Джон Ръсел.

Малките бели ловци на лисици, които познаваме днес, са били отгледани от преподобния Джон Ръсел, пастор и любител на лова, роден през 1795 г. и могат да проследят произхода си от вече изчезналия английски бял териер. Трудността при различаването на кучето от съществото, което преследва, довела до нуждата от предимно бяло куче и така през 1819 г. по време на последната си година на университетът Ексетър Колидж, Оксфорд, Ръсел купува малък бял и кафяв женски териер на име Тръмп от местен млекопроизводител намиращ се в близкото селце Елсфийлд или Марстън. Според Ръсел, Тръмп олицетворявала идеалният Фокстериер, който по онова време е термин, използван за всеки териер, използван за лов на лисици. Нейнота окраска е описано като "... бяла, с по един тъмен кръг върху всяко око и ухо, и една подобна точка, не по-голяма от стотинка, маркираща началото на опашката". Дейвис, приятел на Ръсел, пише: „Тръмп беше такова животно, каквото Ръсел беше виждал само в сънищата си“. Тя е билс в основата на развъдната програма за разработване на териер с висока издръжливост на лова, както и на смелостта и формацията да икарат лисиците от дупките им. До 50-те години на ХХ век тези кучета са признати за отделна порода.

Важна характеристика в това кучв е умерената агресивност, която би осигурила необходимия стремеж за преследване и приклещване на лисицата, без да причини физическо увреждане на плячката и ефективно да сложи край на преследването, което се е считало за непродуктивно. Ръсел казва, че се гордее, че неговите териери никога не са вкусили кръв. Тази линия от териери, разработена от Джон Ръсел, е била уважавана за тези си качества и кучетата му често са били купувани от любители на лов. Малко вероятно е обаче е понастоящем куче, да се докаже да бъде потомец на Тръмп, тъй като Ръсел е бил принуден да продаде всичките си кучета повече от един път поради финансови затруднения и е имал само четири възрастни териера остават, когато той умира през 1883 г.

Кучета от типа „Фокстериер“ и „Джак Ръсел“ са с произход от кучета от този период, въпреки че не е открито документирано родословие по-рано от 1862 г., въпреки че няколко документа остават от документирано размножаване от Джон Ръсел между 1860-те и 1880-те. Клубът на Фокстериерът е създаден през 1875 г. с Ръсел като един от членовете-основатели; стандартът на породата е стремеж, а не описание на това как породата е изглеждала тогава. В началото на 20 век, Фокстериерът се оформил като подордата която познаваме и до днес, но в някои части на страната останала следа от старият стил на териерите на Джон Ръсел, и от тези кучета произхожда съвременният тип Джак Ръсел.

Много породи могат да претендират за наследство на ранния ловен териер от този период, включително бразилския териер, японския териер, миниатюрния лисичи териер, Ratonero Bodeguero Andaluz, Rat terrier и Tenterfield terrier.

Карлайл Так, Фокс териер, роден през 1884 г., притежаван от Джон Ръсел.[1]

След Джон Ръсел[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на Ръсел единствените хора, които полагат сериозни усилия да продължат тези щамове, са двама мъже, един в Чизлехстр с фамилното име на Иист и друг в Корнуел на име Арчър. Иист, в един момент имал няколко двойки, всички от които наследници от едно от кучетата на Ръсел. Видът, за който са се целили, не е толкова голям, колкото показния Фокс териер и обикновено е бил по-малко от 6.8 кг.

Артър Блейк Хайнман създава първия стандарт на породата и през 1894 г. създава Девън и Съмърсет Баргър клуб, чиято цел е да популяризира ловън на язовец, а не на лисици, и отглеждането на подходящи за това териери. Териерите са придобити от Никълъс Сноу от Оре, а вероятно са се били наследници от оригиналните кучета на Ръсел, тъй като Ръсел вероятно някога е ловувал с ловната дружинка на Сноу и е вероятно да е осигурил поне някои от първоначалните им териери. До началото на 20 век името на Ръсел се свързва с тази порода куче.

Клубът по-късно е преименуван на Parson Jack Russell Terrier Club. Развъждането на язовци изисквал различен вид куче, от този за ловуването на лисици и е вероятно Бул териер е бил използван, за да се подсилят харектеристиките на породата, което може да е причината за появата на по-къси крака при вида Джак Ръсел териер, който започнал да се появява през този период. В същото време, се появява разцепление между в кучетата използвани за шоу и забавление и тези на работещите ловни териери, от това следва по-нататъшно разцепление между два различни типа бели териери, които носят името на Джак Ръсел. Хайнеман бил поканен да прецени класовете работещи териери в Crufts с цел да върне работещите териери обратно в шоу-ринга и да повлияе върху онези, които не зачитат работните качества при кучета. Тези класове се поддържат в продължение на няколко години от различни съдии, но Чарлс Круф отхвърля опита, тъй като класовете никога не са били силно конкурирани. След смъртта на Хайнеман през 1930 г. развъдникът и ръководството на клуба преминават на Ани Харис, но самият клуб се разпада малко преди Втората световна война.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

"Три преобладаващо бели териери с различни петна"
Три преобладаващо бели териери с различни видове окраски.

Поради тяхната работеща природа, Джак Ръсел териерите си остават почти по същия начин както преди 200 години. Те са здрави, яки и упорити, с размери между 25 – 38 см при холката и тежат между 6,4 – 8,2 кг. Дължината на тялото трябва да е пропорционална на височината и кучето трябва да представлява компактно, балансирано изображение. Преобладаващо бяло оцветяване (повече от 51%) с черни и / или кафяви и / или светло кафеникави петна, те имат гладка, груба или комбинация от двете козини, която е известна като счупено кожухче. Куче с така нареченото счупеното кожухче може да има по-дълга козина на опашката или главичката, отколкото тази, което се вижда на куче с гладко покритие. Понякога кожата може да има модел на малки черни или кафяви петна, наричани „ticking“, които се не пренасят към външната страна на козина. Всички видове покрития трябва да са плътни двойни слоя, които не са нито копринени (при гладки), нито вълнени (в случай на груби косми).

Главата трябва да е с умерена ширина при ушите, да се стеснява до очите и да е леко плоска между ушите. Трябва да има определена, но не прекалено рязък краи в края на муцуната, където тя се среща с главата, и черен нос. Челюстта трябва да е мощна и добре оформена с ножична захапка и прави зъби. Очите са бадемови, тъмно оцветени и трябва да са изпълнени с живот и интелигентност. Ушите са малки V-образни с умерена дебелина. Когато кучето е бдително, върхът на ушите не трябва да се простира след външния ъгъл на очите. Опашката е стой високо и в миналото е била на височина от приблизително 12,5 см, за да може да се осигури достатъчно здрав захват за опашката на териера при лов.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Origin & History. // Cumbreck Jack Russells. Посетен на 2 април 2010.