Йоркширски териер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йоркширски териер
Йоркширски териер
Характеристики
Ръст до 30 см.
Тегло до 3,1 кг
Произход
Страна Flag of the United Kingdom.svg Великобритания
Класификация МФК
Група 3
Секция 4
Номер на стандарт 86
Йоркширски териер в Общомедия

Йоркширски териер е порода дребни, декоративни кучета, носеща името на графство Йоркшър в Англия, където е въведена за пръв път в края на 19 в. Създадена е още преди 100 години, като във формирането ѝ участват скай териер, дендидаймънтериер, староанглийски териер. Първоначално предназначението на тези дребни кученца е било лов на плъхове в мелници и ферми. Устройвани са дори специални зрелищни представления, в които кучетата са демонстрирали умението си да улавят плъхове. Породата е утвърдена и стандартизирана през 1875 г. от Английския кенъл клуб с тенденция за смаляване на размерите.

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Козина[редактиране | редактиране на кода]

Козината на тялото е умерено дълга, права, лъскава, изглеждаща като фина коприна. Цветът по гърба е стоманеносив, а на главата с богат златен цвят. Козината по гърдите е обилна, светложълто-кафява на цвят, по-тъмна в корените, по-светла в средата и най-светла в краищата. Йоркширският териер няма подкосъм и не сменя козината си, както другите дългокосмести породи. Козината расте през целия му живот. Но за да поддържа красивата си козина, Йоркширският териер се нуждае от хубава козметика, ежедневно ресане и редовни подстрижки, за да изглежда козината му добре и да има здрав вид кучето. Образуването на възли е не просто естетически не добре, а и по- този начин е опъва кожата и може да причини болка на кучето.

Уши[редактиране | редактиране на кода]

Ушите са прави, V образни, голи на връхчето и с дълги косми отстрани, падащи свободно към врата.

Характер[редактиране | редактиране на кода]

По характер йоркширският териер е жизнерадостен, любвеобилен, и същевременно уравновесен и с чувство за собственост.

Стандартни и мини йоркширски териери[редактиране | редактиране на кода]

Стандарта на породата е само един. Няма мини и стандартни Йоркита. Йоркширският териер достига в зряла възраст тегло от 3 кг. и височина около 30 см. Срещат се обаче и доста по-дребни представители на породата с тегло под 2 кг. и височина около 20 см. Голям мит е, че съществува "Мини Йоркширски териер", това е търговски трик, защото повечето хора не са запознати със стандарта на породата и си мислят, че колкото е по- дребно кученцето, толкова то е по- чистопородно! В повечето случаи остават излъгани, че не просто нямат "мини", но и кучето им не е Йоркшир.

miniatur

Йорки подобни кученца[редактиране | редактиране на кода]

Има няколко породи кучета, които много приличат, но не са йоркширски териери. Това са австралийски териер, силки териер и др. Основните разлики между тези породи и истинският йоркширски териер са късата козина, липсата на характерните "брада" и "мустаци", липсата на дълга козина около ушите, късата опашка и др.

Всъщност 90% от кученцата купени от зооборси, магазини, и ферми за кучета са точно от тези породи или кръстоски между тях и йоркширски териери. Още повече, че бебетата до 3 -4 месечна възраст от тези породи много трудно могат да бъдат различени от бебетата йоркширски териери. Единствено за кученце взето от регистриран развъдник може да има 100% гаранция за чистопородност. Това важи не само за йоркширските териери, но и за всички породи кучета. [източник? (Поискан преди 22 дни)]

Развъждане[редактиране | редактиране на кода]

  • Поради миниатюрния си размер, йоркширският териер е изключително трудна за развъждане порода. До разплод се допускат мъжки и женски екземпляри навършили минимум 18-месечна възраст, в абсолютно здраве, без никакви дефекти, с уравновесен характер и отличен външен вид. Теглото на женската не бива да е под 2,2кг. В такъв случай обаче теглото на мъжкия трябва да е минимум с 30% по-малко от теглото на женската.
  • Разгонването на женската протича почти незабелязано, без характерното силно кръвотечение и цапане, характерно за кучета от едрите породи. Успешно заплождане може да се осъществи само в рамките на два дни — между 11 и 13 ден от началото на разгонването.
  • Бременността трае между 57 и 62 дни, като рязко наддаване в теглото на майката и издуване на коремчето се забелязват едва в последните 2 седмици. Крайната фаза на бременността протича изключително тежко, особено за миниатюрните майки. Ако не се дават специални хранителни добавки и витамини се стига често до преждевременно раждане и необратимо увреждане на половите органи.
  • Раждането протича трудно и е абсолютно необходимо асистиране от специалист, а в 90% от случаите израждането на малките кученца става с цезарово сечение.
  • Обикновено се раждат 2-3 кученца, много често 1-2 но се случва, макар и рядко да се родят и 3-4. Теглото на бебетата 80-100 гр.
  • Критичен период за бебетата е до навършване на 14-дневна възраст, когато проглеждат. В този период от развитието им смъртността при тях е голяма, често загива цялото кучило. След това обаче бебетата много бързо наддават на тегло и практически нямат никакви здравни проблеми.

Хигиена[редактиране | редактиране на кода]

  • Въпреки че йоркширският териер няма неприятна миризма "на куче", няма подкосъм и не сменя козината си, е желателно да се къпе поне веднъж на 10 дни целогодишно, а когато се налага и по често. Чистата козина расте по-бързо и е по-жизнена. При къпане се използват специализирани шампоани и балсами за тази порода.
  • Веднъж седмично ушите трябва да се почистват с клечки за уши и разтвор за почистване на уши.
  • Ноктите трябва да се режат редовно, и да се поддържат с такава дължина, че кучето да стъпва на лапи, не на нокти. Тази процедура изисква специализирани клещи за нокти и малко сръчност. Ако не можете да се справите, най-добре рязането на ноктите да се извърши от ветеринар.

Грижи за здравето[редактиране | редактиране на кода]

Йоркширският териер е изключително дълголетен, живее между 12 и 18 години. Няма типични за породата заболявания. Единственото, което трябва да се прави за него, е да са обезпаразитява редовно и да му се слага ежегодно ваксина срещу инфекциозни заболявания като гана, лептоспироза, бяс и т.н., а през летния период да се третира редовно с препарати срещу кърлежи. Също така трябва да се следи за устната му хигиена и здраве, тъй дребните породи кучета са предразположени към трупане на зъбен камък.

Малкото йоркширче трябва да се пази от падане от високо, което може да доведе до нараняване или дори счупване на краче. "Високо" е всяко място, на което кученцето не може да се качи само.

Голям проблем може да възникне и при поглъщане на чужд предмет — копче, кламер, парченце от пъзел, ресна от килим, парченце от кабел, пълнеж от плюшена играчка и други дребни и безобидни на пръв поглед предмети, които могат да доведат до запушване на чревния тракт.

Играчките на бебето е задължително да бъдат специално за кученца — тези играчки са от по-твърда гума или пластмаса и е по-малко вероятно при игра кученцето да откъсне и погълне парченца от тях.

Друг голям проблем могат да бъдат стайните растения — някои от тях са отровни при поглъщане, а пръстта в саксията съдържа обикновено торове и препарати, голяма част от които силно токсични.

Влияние на кучето върху хората[редактиране | редактиране на кода]

Йоркширският териер има уникални качества за въздействие върху хората. Клинично е доказано, че хора съжителстващи с кученце от тази порода не изпадат в депресия, по-лесно преодоляват стресови ситуации, възстановяват се по-бързо след оперативни интервенции, получават по-добра устойчивост срещу инфекции и вирусни заболявания. .Той не сменя козина. Тази порода е подходяща за отглеждане в малки жилища (апартаменти, боксониери и др.). Йоркширският териер няма нужда от дълги и продължителни разходки, както големите породи. Ако все пак го вземете с вас на по- дълга разходка, ще се изненадате колко издържливи са тези кученца!