Джеймс Бейкър (канадски политик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Джеймс Бейкър.

Джеймс Бейкър
James Baker
канадски политик
James Baker.jpg
Роден
Починал

Образование Кеймбриджки университет[1]
Братя/сестри Валентин Бейкър[1]
Самюъл Уайт Бейкър[1]

Джеймс Бейкър (на английски: James Baker) е британски офицер и политик от Британска Колумбия. Бейкър е автор на пътеписа „Европейска Турция“ (1877), важен източник за историята на Балканите и конкретно българските земи през XIX век.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Лондон в семейството на Самуел Бейкър, успял търговец на захар, банкер и корабовладелец, действащ в Западните Индии. Брат е на Самуел Бейкър, изследователя на Нил и на Валънтайн Бейкър - британски и османски офицер. Учи в Колегиалното училище в Глостър и в Кеймбриджкия университет. През 1855 г. Бейкър се жени за Сара Луис Уайт. Влиза в Индийския флот през 1845 г., участва в проучване на брега на Арабско море и в ликвидирането на търговията с роби. По-късно се присъединява към Британската армия и взима участие в Кримската война. През 1875 г. е пенсиониран с чин подполковник.[2]

Титулна страница на „Европейска Турция“

В 1874 година Бейкър решава да закупи имение в Османската империя и обикаля на кон европейските и части, като в 1877 година издава книгата, посветена на пътуванията си в империята, озаглавена „Европейска Турция“. Работи известно време като частен секретар на херцога на Уестминстър.[2]

През 1885 г. заминава със семейството си в Британска Колумбия, като се установява първо в Скуукъмчък, а по-късно близо до днешното място на Кранбруук. Бейкър участва в планове за разработване на находища на въглища в прохода Крауснест, а по-късно в плановете за изграждане на железопътната линия, свързваща Британска Колумбия и Алберта през прохода. В крайна сметка, той и неговите партньори стигат до споразумение с Канадската тихоокеанска железопътна компания. Изборът на маршрут, минаващ през Кранбруук и заобикалщ Форт Стийл довежда до развитието на Кранбруук като основен център в района. Бейкър работи в провинциалния кабинет, като секретар и министър на образованието, имиграцията и мините.[2]

Представлява Куутеней (1886-1890), Източен Куутеней (1890-1898) и Източен Куутеней Юг (1898-1900) в Законодателното събрание на Британска Колумбия.[2]

Бейкър подкрепя таксата на глава за всеки китаец и японец, влизащ в провинцията.[3]

През 1900 г. той се оттегля в Англия. Умира в Ингълууд, Паркстън, Дорсет в 1906 г.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Colonel James Baker & Cranbrook, Архив на оригинала от 13 юни 2011 г..
  2. а б в г д е Colonel James Baker & Cranbrook. // Canadian Museum of Rail Travel. Посетен на 23 февруари 2013. Архив на оригинала от 2012-02-20 в Wayback Machine.
  3. Cranbrook. // Fort Steele Heritage Town. Посетен на 23 февруари 2013.
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Политика“         Портал „Политика          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Англия“         Портал „Англия          Портал „Канада“         Портал „Канада