Джеймс Колип

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джеймс Колип
канадски биохимик
J. B. Collip in his office at McGill University ca. 1930.png
Роден
Починал
Научна дейност
Област Биохимия
Образование Университет в Торонто
Известен с Инсулин
Джеймс Колип в Общомедия

Джеймс Бертрам Колип (Ноември 20, 1892 – 19 юни 1965 г.) е част от групата на Торонто, която изолира инсулин. Той служи като председател на Департамента по биохимия в Университета МакГил от 1928 – 1941 и декан на факултета по медицина на Университета на Западно Онтарио, 1947 – 1961. Член на британското кралско научно дружество.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Белвил, Онтарио, той постъпва в Тринити Колидж в Университета на Торонто на 15-годишна възраст и учи физиология и биохимия. Получава докторска степен по биохимия от същия университет през 1916 г.

През 1915 г., при навършване на 22-годишна възраст, Колип приема позиция на лектор в Едмънтън в Университета на Алберта, факултета по медицина, малко преди завършване на докторските си проучвания. Заема тази позиция в продължение на 13 години, израства до позицията на професор и ръководител на Катедрата по биохимия през 1920. Неговите изследвания по това време са фокусирани главно върху биохимичните показатели на кръвта на гръбначни и безгръбначни.

Взима отпуск в началото на април 1921 г., и пътува до Торонто с Рокфелер стипендия за професорска позиция за шест месеца заедно с професор Джон Джеймс Ричард Маклеод от департамента по физиология на университета на Торонто. Там научните му изследвания (за ефекта на рН върху концентрацията на захар в кръвта) го отвеждат до морските биологични станции в Уудс Хоул, Масачузетс и Сейнт Андрюс, Ню Брунсуик, преди да се върне в Торонто в края на годината.

Маклеод наблюдава работата на Фредерик Бантинг и Чарлз Бест в търсенето им за лечение на диабет, които са започнали през май 1921 г. През декември, когато Бантинг и Бест изпитват затруднения при рафиниране на панкреатичен екстракт, Маклеод освобождава Колип от другите му изследванията за да му позволи да се присъедини към научния екип. Задачата на Колип е да подготви инсулин в по-чиста и използваема форма, отколкото Бантинг и Бест са успели да постигнат дотогава.

Работа с инсулин[редактиране | редактиране на кода]

През януари 1922 г., след като 14-годишният Леонард Томпсън (първия човек инжектиран с инсулин с клинична цел) получава тежка алергична реакция към инжектирания инсулин, Колип постига целта – изготвяне на достатъчно чист панкреатичен екстракт, за да се възстанови пациентът и да се използва по време на клиничните изпитвания. Успешните опити скоро са завършени и бъдещето на инсулина е осигурено. Бантинг, Бест и Колип впоследствие споделят патента за инсулин, който продават на университета на Торонто за един долар.

Поради разногласия между Бантинг и Маклеод, настъпва разрив в екипа. Нобелова награда за физиология или медицина е присъдена на Бантинг и Маклеод през 1923. Чувствайки, че Бест е бил пренебрегнат при награждаването, Бантинг споделя своя дял с Бест. В отговор на това Маклеод споделя своя дял с Колип. Въпреки това, Колип и Бест са почти забравени като съ-откривателите на инсулина.

След този ранен успех, Колип се връща в Едмънтън, за да поднови своята позиция в университета и да следва собствените си проучвания и изследвания на хормони. През 1928 г. е назначен в университета „Макгил“ в Монреал от бившия си ръководител, Арчибалд Макалъм. Колип служи като председател на департамента по биохимия на Макгил 1928 – 1941. Той се счита за пионер на ендокринната изследвания, както и пионер в изследванията върху адренокортикотропен хормон (ACTH).

Почива на 19 юни 1965 г., на 72-годишна възраст.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Kinch, R A и др. Dr J. B. Collip and the development of Premarin. // Journal of obstetrics and gynaecology Canada: JOGC = Journal d'obstétrique et gynécologie du Canada: JOGC 30 (3). Март 2008. с. 244 – 7.
  • Bliss, Michael. Resurrections in Toronto: the emergence of insulin. // Horm. Res. 64 Suppl 2 (2). . 2005. DOI:10.1159/000087765. с. 98 – 102.
  • Rosenfeld, Louis. Insulin: discovery and controversy. // Clin. Chem. 48 (12). Декември 2002. с. 2270 – 88.
  • Dominguez, L J и др. [The discovery of insulin: what really happened 80 years ago]. // Ann. Ital. Med. Int. 16 (3). . 2001. с. 155 – 62.
  • Collip, J B. The William Henry Welch Lectures: Some recent advances in the physiology of the anterior pituitary. 1934. // Mt. Sinai J. Med. 66 (5 – 6). . 1999. с. 343 – 64; discussion 342.
  • Li, A. J. B. Collip, A. M. Hanson and the isolation of the parathyroid hormone, or endocrines and enterprise. // Journal of the history of medicine and allied sciences 47 (4). Октомври 1992. DOI:10.1093/jhmas/47.4.405. с. 405 – 38.
  • Schwartz, T B. Giants with tunnel vision: the Albright-Collip controversy. // Perspect. Biol. Med. 34 (3). . 1991. с. 327 – 46.
  • Bliss, M. Banting's, Best's, and Collip's accounts of the discovery of insulin. // Bulletin of the history of medicine 56 (4). . 1982. с. 554 – 68.
  • Barr, M L и др. James Bertram Collip, 1892 – 1965. // Biographical memoirs of fellows of the Royal Society. Royal Society (Great Britain) 19. . 1973. с. 235 – 67.
  • Browne, J S и др. James Bertram Collip (1892 – 1965). // Endocrinology (journal) 79 (2). Август 1966. DOI:10.1210/endo-79-2-225. с. 225 – 8.
  • Noble, R L. J. B. Collip, 1893 – 1965. // J. Reprod. Fertil. 11 (2). Април 1966. DOI:10.1530/jrf.0.0110167. с. 167 – 70.
  • Foglia, V G. James Bertram Collip (20 November 1892 – 19 June 1964). // Revista de la Sociedad Argentina de Biología 42 (1). . 1966. с. 4 – 6.
  • Noble, R L. Memories of James Bertram Collip. // Canadian Medical Association journal 93 (26). Декември 1965. с. 1356 – 64.
  • Keys, D A. Obituaries. // Canadian Medical Association journal 93 (14). Октомври 1965. с. 774 – 5.
  • WARWICK, O H. Obituaries. // Canadian Medical Association journal 93 (9). Август 1965. с. 425 – 6.
  • THOMSON, D L. Dr. James Bertram Collip. // Canadian journal of biochemistry and physiology 35 (11). Ноември 1957. DOI:10.1159/000047423. с. suppl 3 – 7.