Младежки хълм
| Младежки хълм | |
 | |
 Местоположение в Пловдив | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | Пловдив, България |
| Част от | Пловдивски тепета |
| Надм. височина | 307 m |
| Младежки хълм в Общомедия | |
Младежкият хълм е най-високото от днешните шест тепета на българския град Пловдив. Надморската му височина (или кота терен) е 307 м. Относителната му височина спрямо средната надморска височина на град Пловдив (164 м) е 143 м. Хълмът се намира в западната част на града.
Хълмът има най-много известни имена сред пловдивските тепета. В древността е наричан Хълм на нимфите дриади. Той е наричан още Джендем тепе (на турски: адски хълм/далечния хълм) или Джендема, поради тогавашната отдалеченост от центъра на града. През османския период е именуван Джин тепе – Хълм на духовете, постепенно променено на Джендем тепе. Наричали го още и Чигдем тепе – Хълм на минзухарите.
История
[редактиране | редактиране на кода]В древността на хълма се е намирало тракийско светилище – храм на Аполон Кендресийски и на божества като нимфите Дриади. Има сведения, че огромна статуя на бог Аполон от бронз е стояла на върха на хълма до късната античност. В раннохристиянската епоха там се намирала голяма трикорабна базилика, която е издигната на мястото на разрушената от християните езическа статуя. Базиликата е била обект на изследване от страна на пловдивския археолог доц. д-р Иван Джамбов.[1]
Геоложките аспекти, засягащи състава, начина на формирането, възрастта и структурата на хълма и останалите тепета в Пловдив, са обект на разглеждане през 19-и век още във времето на първите изследователи по нашите земи. През 1878 г. на тепето е поставен руски тригонометричен знак.[2]
През 1948 г. младежки бригади започват да работят по „облагородявато“ на тепето. Настоящето му име е свързана с дейността им.[1]
Заедно с тепетата Данов хълм и Хълм на освободителите, хълмът в цялата си площ е обявен за природна забележителност в началото на 1995 г.[3] Преди това през 1970 г. само 30 дка по южните склонове на Младежкия хълм са обявени за природна забележителност.[4]
През 2026 г. група тийнейджъри убиват мъж на Младежкия хълм, биейки го над 1 час.[5]
Природни дадености
[редактиране | редактиране на кода]Хълмът е изграден от вулканична скала сиенит[1][4].
Богатият специфичен растителен и животински свят на Младежкия хълм се дължи до голяма степен на факта, че той не е толкова урбанизиран, както другите тепета.[1]
На хълма се срещат 2-а вида растения, включени в Червената книга на България, и 7 вида редки растения – ендемични за района. Сред тях са четинестата звъника, чашкомехурчестото сграбиче и румелийска жълтуга. Към редките видове се отнасят още игликовата айважива, стрибърниевата айважива, стълбчатото паче гнездо, дребноцветният живовлек и тракийският равнец. Тук растат средиземноморските видове халдрайхова алцеа, хинап, черен бъз, кисел трън, дебелолистна махнолия, юдино дърво, див рожков.
Установени са 79 вида птици. 3 от тях са включени в Червената книга на България, а 44 вида са от европейско природозащитно значение.
Хълмът е защитен през 1970 г. с обявяването на защитена територия „Младежки хълм“, която през 1995 г. е разширена по инициатива на сдружение „Зелени Балкани“, Пловдив, така че да покрива цялата площ на хълма.[4]
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]По хълма се изкачва теснолинейна атракционна железница – Детска железница Пловдив. Тя е с междурелсие 600 мм, тип дековилно междурелсие. Дължината ѝ е 1 км и 90 м Долната спирка в подножието на хълма се нарича „Пионер“, междинната спирка – „Снежанка“, а горната спирка във височина носи името „Панорама“.[6]
На хълма работи въжена градина с други детски атракциони.
В подножието на хълма се намират:
- Детската теснолинейна/дековилна железница
- Възстановка на част от римския акведукт, доставял вода до Филипопол през Античността
- Ректоратът и основният кампус на Медицинския университет
- Факултетът по дентална медицина
- Коматевският транспортен възел
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 Геоложки феномени на България // Архивиран от оригинала на 13 октомври 2018. Посетен на 26 октомври 2018.
- ↑ Шишков С., „Пловдив в своето минало и настояще“, издателство „Балкански културен форум“, Пловдив, 2016
- ↑ Райчевски, Георги. Пловдивска енциклопедия, Трето преработено и допълнено издание, 2004, стр. 98.
- 1 2 3 ПЗ "Младежки хълм" // Община Пловдив. Посетен на 6 февруари 2024.
- ↑ Христова, Надежда. Факти и твърдения за убийството в Пловдив // dnes.dir.bg, 13 август 2026 г. Посетен на 15 август 2026 г.
- ↑ Детска железница „Знаме на мира" // Община Пловдив. Посетен на 6 февруари 2024.
| |||||
