Младежки хълм
| Младежки хълм | |
|---|---|
 | |
  Местоположение на картата на България Пловдив | |
| Общи данни | |
| Местоположение | Пловдив |
| Част от | пловдивски тепета |
| Надм. височина | 307 m |
| Младежки хълм в Общомедия | |
Младежкият хълм е най-високото от днешните шест тепета на българския град Пловдив. Надморската му височина (или кота терен) е 307 м. Релативната му височина спрямо средната надморска височина на град Пловдив (164 м) е 143 м. Хълмът се намира в западната част на града.
Хълмът има най-много известни имена сред пловдивските тепета. В древността е наричан Хълм на нимфите дриади. Той е наричан още Джендем тепе (на турски: адски хълм/далечния хълм) или Джендема, поради тогавашната отдалеченост от центъра на града. През османския период е именуван Джин тепе – Хълм на духовете, постепенно променено на Джендем тепе. Наричали го още и Чигдем тепе – Хълм на минзухарите.
История[редактиране | редактиране на кода]
В древността на хълма се е намирало тракийско светилище – храм на Аполон Кендресийски и на божества като нимфите Дриади. Има сведения, че огромна статуя на бог Аполон от бронз е стояла на върха на хълма до късната античност. В раннохристиянската епоха там се намирала голяма трикорабна базилика, която е издигната на мястото на разрушената от християните езическа статуя. Базиликата е била обект на изследване от страна на пловдивския археолог доц. д-р Иван Джамбов.[1]
Геоложките аспекти, засягащи състава, начина на формирането, възрастта и структурата на хълма и останалите тепета в Пловдив, са обект на разглеждане през 19-и век още във времето на първите изследователи по нашите земи. През 1878 год. на тепето е поставен руски тригонометричен знак.[2]
През 1948 год. младежки бригади започват да работят по „облагородявато“ на тепето. Настоящето му име е свързана с дейността им.[1]
Заедно с тепетата Данов хълм и Хълм на освободителите, хълмът е обявен за природна забележителност в началото на 1996 год.[3] Преди това през 1970 год. само 30 дка по южните склонове на Младежкия хълм са обявени за природна забележителност.[4]
Разни[редактиране | редактиране на кода]
Богатият специфичен растителен и животински свят на Младежкия хълм се дължи до голяма степен на факта, че той не е толкова урбанизиран, както другите тепета.[1]
На хълма се срещат 2-а вида растения, включени в Червената книга на България, и 7 вида редки растения - ендемични за района. Сред тях са четинестата звъника, чашкомехурчестото сграбиче и румелийска жълтуга. Към редките видове се отнасят още игликовата айважива, стрибърниевата айважива, стълбчатото паче гнездо, дребноцветният живовлек и тракийският равнец. Тук растат средиземноморските видове халдрайхова алцеа, хинап, черен бъз, кисел трън, дебелолистна махнолия, юдино дърво, див рожков.
Установени са 79 вида птици. 3 от тях са включени в Червената книга на България, а 44 вида са от европейско природозащитно значение.
В подножието на хълма се намират
- Детската теснолинейна/дековилна железница
- Ректоратът и основният кампус на Медицинския университет
- Факултетът по дентална медицина
- Коматевският транспортен възел
- Възстановка на част от римския акведукт
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Геоложки феномени на България
- ↑ Шишков С., „Пловдив в своето минало и настояще“, издателство „Балкански културен форум“, Пловдив, 2016
- ↑ Райчевски, Георги. Пловдивска енциклопедия, Трето преработено и допълнено издание, 2004, стр. 98.
- ↑ Природна забележителност „Младежки хълм“ – община Пловдив
| |||||
Портал „
Портал „