Джими Смит
Тази статия е за американския музикант. За футболиста вижте Джими Смит (футболист).
| Джими Смит Jimmy Smith | |
|---|---|
| американски джаз музикант | |
.jpg) 1958 г. | |
| Роден |
8 декември 1925 г.
Нористаун, САЩ |
| Починал | 8 февруари 2005 г.
|
| Музикална кариера | |
| Стил | фънк, хард боп, соул, джаз рок, инди рок |
| Инструменти | орган, вокал, китара |
| Активност | от 1956 г. |
| Лейбъл | Блу Ноут, Върв Рекърдс |
| Уебсайт | |
| Джими Смит в Общомедия | |
Джими Смит (на английски: Jimmy Smith) е американски джаз музикант[1].
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е година в Нористаун (Norristown), щата Пенсилвания на 8 декември 1925 г.[2] или 1928[1] От ранна възраст участва в изпълненията на баща си, който е клубен музикант.
Самостоятелната си кариера започва в средата на 1950-те години, когато става известен с изпълненията си на хамонд орган, допринасяйки силно за популяризирането на този инструмент[1].
Първоначално свири на пиано. Когато е на 9 години, печели конкурс за таланти във Филаделфия с изявата си като буги-вуги пианист.
Изкарва известно време в морската пехота, а през 1947 г. подновява музикалните си занимания – в Кралския музикален колеж Хамилтън, после и в Музикалното училище „Лео Орнстайн“ във Филаделия. От 1951 г. започва изучаването на хамонд органа. От 1951 до 1954 г. свири на пиано, после на орган във филаделфийски ритъм енд блус групи като „Сонотонс“ (Sonotones). След като слуша Уайлд Бил Дейвис, преминава на работа с орган завинаги през 1954 г.[1]
Джими Смит умира от рак в дома си Скотсдейл, Аризона на 8 февруари 2005 г.[1][3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Holley, Joe. Jazz Musician Jimmy Smith, Master Organist, Dies at 76. // The Washington Post, 11 февруари 2005 г.
- ↑ Roberts, David. British Hit Singles & Albums. 19. London, Guinness World Records Limited, 2006. ISBN 1-904994-10-5. с. 509.
- ↑ John Murph. Jazz pioneer Jimmy Smith dies. // NBC News, February 9, 2005. Посетен на April 23, 2012.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Александър Хаджигеоргиев, Тройно дестилирани копнежи, в-к Капитал, 16 юни 2001
|