Джузепе Пеноне

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джузепе Пеноне
Giuseppe Penone
италиански художник и скулптор
Джузепе Пеноне през 2010 г.
Джузепе Пеноне през 2010 г.
Роден
3 април 1947 г. (77 г.)
Националност Италия
Кариера в изкуството
Стилскулптура
ЖанрArte Povera
АкадемияАкадемия за изящни изкуства Албертина в Торино
Национално висше училище за изящни изкуства в Париж
НаправлениеArte Povera
Период1967 -
Награди„Ролф Шок“ (2001)
„Praemium Imperiale“ (2014)
Джузепе Пеноне в Общомедия

Джузепе Пеноне (на италиански: Giuseppe Penone) е италиански художник и скулптор, представител на Arte Povera, на лендарта и концептуалното изкуство.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 3 април 1947 г. в Гаресио, регион Пиемонт. Учи в Академията за изящни изкуства „Албертина“ в Торино и в парижкото Национално висше училище за изящни изкуства[1]. Живее и работи в Торино. Преподава в Националното висше училище за изящни изкуства в Париж[2].

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

На сцената се появява в края на 60-те години. Още тогава се очертава и типичният за неговото творчество диалог между природното и човешкото, идеята за взаимното влияние на художника и средата. Така той създава скулптури направо в горите на родния си Пиемонт, където разполага бронзови отпечатъци на собствените си ръце върху стволове на дървета и обвива стволове с тел, повтаряща контурите на собственото му тяло[3].

В тези години Пеноне влиза в контакт с лидерите на течението Arte Povera. Първата самостоятелна изложба на Пеноне е организирана през 1969 г. в Торино[2].

Пеноне работи с различни материали: дърво, бронз, восък, стъкло, глина, кожа и мрамор[1]. Често използва в своите творби отпечатъци на собственото си тяло[4]. Скулптурите на Пеноне илюстрират процесите, протичащи в живата природа – раждане, растеж, смърт и ново възраждане.

„Скритият живот вътре“, 2000 – 2003

Важно място в творчеството на скулптора играят дърветата[5][6][7]. Чрез тях той изследва способността на природата на различен тип трансформации и метаморфози. Пеноне обработва отсечени дървета, разкривайки вътрешната им структура. Така скулптурата „Скритият живот вътре“ демонстрира етапите на дългия и бавен растеж на дървото в природата[8]. Скулптурата „Дванадесетметровото дърво“ също илюстрира процесите на растеж. В редица подобни скулптури Пеноне съсредоточава погледа върху контраста между дървото като обект от живата природа и строителния материал, който човекът използва за своите нужди[6].

Кът от изложбата във Версай, 2013

През 2013 г. е организирана голяма негова изложба в парка Версай: 20 негови скулптури са разположени покрай Големия канал[9]. Сред скулптурите се намира дърво, обърнато с корените нагоре, живо дръвче, израснало от средата на мъртвото и цяла „горичка“ от бронзови дървета, поддържащи в короните си тежки камъни[10]. През 2016 г. подобна изложба е организирана в парка на амстердамския Рейксмузеум[7].

Едно от най-известните произведения на Пеноне е скулптурата „Дървото на гласните“, разположена в парижкия парк „Тюйлери“. То представлява залят с бронз тридесетметров дъб, корените на който напомнят с очертанията си петте гласни на латинската азбука[11]. Скулптурата се намира под открито небе, в окръжението на живи растения, илюстрирайки любимия на Пеноне мотив за сливането на изкуственото и естественото.

Произведения на Пеноне много пъти са излагани в най-значимите музеи на света, сред които Тейт Модърн в Лондон, MoMA в Ню Йорк, Музея за съвременно изкуство на град Париж, Музея за съвременно изкуство в Лос Анджелес, Центъра „Жорж Помпиду“ в Париж, Националната галерия за съвременно изкуство в Рим и Националния музей за изкуствата на XXI век в Рим.

  • „Идеите на камъка“, 2006
    „Идеите на камъка“, 2006
  • „Възвисяване“, Ротердам, 2007
    „Възвисяване“, Ротердам, 2007
  • „Възвисяване“, Версай, 2011
    „Възвисяване“, Версай, 2011

Признание[редактиране | редактиране на кода]

През 1989 г. Джузепе Пеноне е номиниран за наградата „Търнър“[12]. През 2001 г. става носител на наградата „Ролф Шок“ в раздел „Визуални изкуства“[13]. През 2014 г. е отличен с японската Praemium Imperiale[14].

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Laurent Busine (ред.), Giuseppe Penone, Actes Sud, 2012, 408 p. ISBN 978-90-6153-795-3
  • Catherine Grenier, Giuseppe Penone: Rétrospective, Centre Pompidou, Centre Pompidou, 2004, 307 p. ISBN 2-84426-234-1
  • Daniela Lancioni (ред.), Giuseppe Penone: Exposition, Rome, Villa Médicis, 29 janvier-25 mars 2008, Hazan, Académie de France à Rome, 2008, 185 p. ISBN 978-2-7541-0262-9
  • Hortense Lyon, L'Arbre des voyelles: Giuseppe Penone, CNDP, coll. „Baccalauréat Arts Plastiques“, 2009, 29 p. ISBN 978-2-240-03046-7
  • Henri Loyrette, Olivier Kaeppelin, Daniel Soutif et Marie-Laure Bernadac, L'Arbre des voyelles: Giuseppe Penone, CNDP, coll. „Baccalauréat Arts Plastiques“, 2009, 29 p. ISBN 978-2-84056-308-2
  • Frédéric Paul, Giuseppe Penone: archéologie, Actes Sud, 2014, 115 p. ISBN 978-2-330-03012-4
  • Giuseppe Penone, Giuseppe Penone: Le regard tactile: Entretiens avec Françoise Jaunin / Giuseppe Penone, La Bibliothèque des arts, 2012, 133 p. ISBN 978-2-88453-164-1
  • Penone: L'espace de la main. (Exposition, Strasbourg, Ancienne douane, 26 octobre 1991 – 19 janvier 1992), Musées de la Ville de Strasbourg, 1991, 203 p. ISBN 2-901833-03-9
  • Guy Tossatto, Giuseppe Penone, Actes Sud & Musée de Grenoble, 2014, 198 p. ISBN 978-2-330-03677-5

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Giuseppe Penone // RKD. Посетен на 26 март 2017. (на нидерландски)
  2. ↑ а б Giuseppe Penone // Centre national des arts plastiques. Архивиран от оригинала на 2017-03-27. Посетен на 26 март 2017. (на френски)
  3. ↑ Patrick Bade, Joseph Manca, Sarah Costello. 1000 Scupltures of Genius // Parkstone International. с. 527.
  4. ↑ Penóne, Giuseppe // Treccani. Посетен на 26 март 2017. (на италиански)
  5. ↑ L’homme qui murmure à l’oreille des arbres // Le Temps. Архивиран от оригинала на 2017-03-27. Посетен на 26 март 2017. (на френски)
  6. ↑ а б Giuseppe Penone. Tree of 12 Metres // Tate Gallery. Посетен на 26 март 2017. (на английски)
  7. ↑ а б New Giuseppe Penone sculptures in Rijksmuseum gardens // Rijksmuseum. Посетен на 26 март 2017. (на английски)
  8. ↑ Young Tree Carved Inside Old Tree // My Modern MET. Посетен на 26 март 2017. (на английски)
  9. ↑ Penone Versailles // Château de Versailles. Архивиран от оригинала на 2017-03-27. Посетен на 26 март 2017. (на френски)
  10. ↑ М. Сидельникова. Бедные французские короли! Итальянское arte povera пустило корни в королевских садах Версаля // The Art Newspaper Russia, 7 2013. с. 68.
  11. ↑ L'Arbre des voyelles (Giuseppe Penone) // Public Art Museum. Посетен на 29 март 2017. (на френски)
  12. ↑ Turner Prize 1989 artists: Giuseppe Penone // tate.org.uk. Посетен на 6 август 2017. (на английски)
  13. ↑ 2001 Giuseppe Penone // Rolf Schock Prize. Посетен на 6 август 2017. (на английски)[неработеща препратка]
  14. ↑ 2014 Sculpture. Giuseppe Penone // Praemium Imperiale. Посетен на 26 март 2017. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Джузепе_Пеноне&oldid=12011015“.