Диана Абгар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Диана Абгар
Diana Abgar
ПсевдонимДиана Абгар
Родена12 октомври 1859 г.
Починала8 юли 1937 г. (77 г.)
Професияписател, дипломат, журналист, общественик
НационалностFlag of Armenia.svg Армения
Активен период1892 – 1920
Темаарменски геноцид в Османската империя
Политика
Убежденияхуманист, демократ
Външно министерство на ДР Армения
почетен консул в Япония1918 – 1920
Диана Абгар в Общомедия

Диана Абгар (на арменски: Դիանա Աբգար) е арменска писателка и посланичка в Япония на краткотрайно съществувалата Демократична република Армения[1].

Тя е първата арменка дипломат, може да е и първата жена, назначавана някога на дипломатически пост[2].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Диана Анахид Агабегян, с кръщелно име Гаяне, е родена в град Рангун, Британска Бирма (днес Янгон, Мианмар) на 12 октомври 1859 г. Баща ѝ е индийски арменец, който емигрира в Югоизточна Азия от Нова Джулфа в Персия. Майка ѝ Авет е от областта Шираз в Иран. Диана е седмото и най-малкото дете в семейството. Израства в Калкута и учи в местно училище в манастир. Научава английски и арменски език, както и хиндустани.

Жени се за Апкар Михаел Апкар (Apcar Michael Apcar), потомък на рода Апгар от Нова Джулфа, от същия регион, от който е родом и семейството на Диана. Родът Апкар включва търговци и занаятчии, успели из цяла Югоизточна Азия, най-вече във вноса и износа на полирани с шеллак перли. През 1891 г. Диана се премества заедно с мъжа си в Япония, за да развие семейния бизнес[1]. Семейството има 5 деца, от които 3 оцеляват[2].

На 67-годишна възраст Диана страда от отслабващо зрение, загуба на слух и артрит. Тези здравословни проблеми водят до смъртта ѝ в Йокохама сутринта на 8 юли 1937 г.[2] Погребана е в гробище за чужденци до съпруга си. Гробът понастоящем е поддържан от токийското „Общество на арменско-японско приятелство“ (Society of Armenian-Japanese Friendship)

Дипломация[редактиране | редактиране на кода]

Когато Демократична република Армения получава независимост на 28 май 1918 г., страната не е призната от нито една друга държава. През 1920 г., в резултат от усилията на Абгар, Япония се нарежда сред първите държави, признали независимостта на републиката[2]. Като признак на уважение за усилията ѝ тогавашният външен министър на Армения Хамо Оханджанян (Hamo Ohanjanyan) обявява Диана Абгар за почетен консул на Армения в Япония[2]. По този начин Диана Абгар става първата арменса на дипломатически пост и много вероятно първата жена в света, назначена на дипломатически пост през XX век. След съветизацията на Армения през 1920-те години Абгар е принудена да се откаже от поста си[2].

Творчестмо[редактиране | редактиране на кода]

След като синът ѝ поема контрола над семейния бизнес в Япония, Абгар има много повече време да се съсредоточи върху хуманитарната, литературната и дипломатическата си дейност.

Дава началото на многобройни списания и вестници като The Japan Advertiser („Японският рекламен“), The Far East („Далечният изток“), The Japan gazette („Японската газета“) и „Армения“ (по-късно известна като „Нова Армения“).

Фокусира се в голяма част от литературните си творби върху потиснатите и техните условия на живот. Пише за тежкото състояние на арменците в Османската империя с цел повишаване на осведомеността на света. Написва 9 книги, посветени на Арменския геноцид. До 1920 г. Също така пише много статии относно международните отношения и влиянието на империализма върху световната политика и мир[2].

Творбите ѝ включват:

  • The Great Evil („Голямото зло“). Йокохама, Япония: „Japan Gazette“ Press, 1914, 114 стр.
  • Peace and No Peace („Мир и липса на мир“). Йокохама, Япония: „Japan Gazette“ Press, 1912, 101 стр.
  • The Peace Problem („Проблемът с мира“). Йокохама, Япония: „Japan Gazette“ Press, 1912, 131 стр.
  • On the Cross of Europe’s Imperialism: Armenia Crucified („На кръста на европейския империализъм: Армения разпната“). Йокохама, Япония: 1918, 116 стр.
  • In His Name... Yokohama („В негова чест... Йокохама“), Япония: „Japan Gazette“, 1911. 52 стр.
  • Betrayed Armenia („Предадената Армения“). Йокохама, Япония: „Japan Gazette“ Press, 1910, 77 стр.
  • The Truth about the Armenian Massacres („Истината за арменските кланета“). Йокохама, Япония: „Japan Gazette“, 1910, 26 стр.
  • Home Stories of the War („Истории за войната от вкъщи“). Кобе, Япония: The Kaneko Printing Works, 1905, 47 стр.
  • Susan („Сюзън“). Йокохама, Япония: Kelly and Walsh, Limited, 1892, 109 стр.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Soghomonian, Sarah. Lucille Apcar Introduces New Book. // Hay Sharzhoom 26 (#2 (88)). декември 2004. Архивиран от оригинала на 2013-11-04. Посетен на 18 ноември 2012.
  2. а б в г д е ж Diana Apcar: The First Woman Diplomat. // Armenian Cultural Foundation. Посетен на 18 ноември 2012. Архив на оригинала от 2013-11-01 в Wayback Machine.
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Diana Abgar“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​