Димитър Байлов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Байлов
български агроном-агробиолог и обществен деец
Роден
Починал
Научна дейност
Област Агрономия

Димитър Димитров Ба̀йлов (19 септември 190011 септември 1991) е български агроном-агробиолог и обществен деец, член-кореспондент на Българска академия на науките.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е във Ветрен на 19 септември 1900 г. През 1926 г. завършва агрономство в Йена, Германия. В периода 1927-1939 г. работи в няколко опитни станции по тютюн. От 1939 до 1947 г. е главен инспектор и началник на отдел в Министерство на земеделието. От 1946 г. е професор и завеждащ катедрата по тютюнознание във Висшия селскостопански институт в Пловдив. От 1952 г. е старши научен сътрудник, професор от 1960 г. и завеждащ секция в Института по генетика и селекция на растенията при Селскостопанската академия. През 1946 г. е избран за член-кореспондент на Чехословашката земеделска академия. От 1962 г. е член-кореспондент на Академията на селскостопанските науки, а от 1971 г. е член-кореспондент на Българска академия на науките. Димитър Байлов създава над 20 сорта тютюн, 3 типа тютюневи сушилни и тютюнонизачна машина.[2]

Почива на 11 септември 1991 г.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Байлов е автор на редица трудове свързани с тютюнопроизводството:

  • „Сушене на тютюна. Сушила и сушилни в Югозападна България“ (1932)
  • „Тютюн“, в съавторство с Методи Попов (1951)
  • „Резултати от изследвания върху един нов метод за получаване на хибридно семе при тютюна“ (1961)[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Предстоящи годишнини на членове на БАН (1869–2010). // Българска академия на науките. Посетен на 17.07.2013. (на български)
  2. а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 153.