Димитър Михайловски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Михайловски
български хирург
Роден
Димитър Иванов Михайловски
1864 г.
Починал
1939 г. (75 г.)
Семейство
Други родниниИларион Макариополски
Стоян Михайловски

Димитър Иванов Михайловски е български хирург.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1864 г. Произхожда от рода на Иларион Макариополски и Стоян Михайловски. Завършва медицина в Париж. През 1893 – 1894 г. е младши ординатор при Роберт Щирлин. До 1900 е старши лекар в хирургичното отделение на болницата в Пловдив. От 1908 до 1922 г. е началник на Клементинската болница в София. В периода 1922 – 1937 г. е началник на хирургичното отделение на болницата „Червен кръст“, а след това и на цялата болница. Работи и в частни болници. Умира през 1939 г.[1]

Професионална дейност[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на над 40 научни труда. Работи в сферата на коремната хирургия, ортопедията, урологията, общата хирургия, гинекологичната и белодробната хирургия. Архивът му изгаря по време на бомбардировките на София през 1944 г.[1]

За първи път извършва в България:

  • енуклеация на струма (1895);
  • шиниране с тел на счупена долна челюст (1895);
  • остеосинтеза за счупване на капачето (1895);
  • хистеротравматизъм (1896);
  • кастрация при хипертрофия на простатата (1897);
  • окачване на подвижен бъбрек върху дванадесетото ребро (1897);
  • спленектомия при хипертофия на слезката (1898);
  • апендектомия при остър апендицит (1898);
  • ауправагинална хистеректомия (1898);
  • изваждане на камъни от пикучния мехур по сурапубисен път (1898);
  • вагинална хистеректомия (1899);
  • отстраняване на шийния симпатикус при епилепсия (1899);
  • отстраняване на бедрена артерио-венозна аневризма (1902).[1]

Димитър Михайловски е първият или един от първите хирурзи в България, който описва през 1935 г. оперативно отваряне на белодробен гнойник.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Петров, Марин, Агоп Чакъров. Създаване и развитие на българската хирургия до 1978 година. София, ИК „Коралов и сие“, 2003. ISBN 954-9742-16-4. с. 51 – 52.