Димитър Христодоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Христодоров
Роден 1884 г.
Починал 1947 г. (63 г.)
Националност българин

Димитър Василев Христодоров е български журналист, писател и юрист.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1884 г. в Пазарджик. Следва право в Софийски университет. От 1898 до 1924 г. е редактор на органа на Демократическата партия вестник „Пряпорец“, а от 1924 до юли 1934 г. на вестник „Знаме“. Между 1936 и 1939 г. е подпредседател и касиер на Дружеството на столичните журналисти. Редактира ”Столичен общински вестник“ (1927 – 1936). Издава свой следпразничен вестник „Рила“ (1933 – 1934).[1]

Умира през 1947 г. в София.[1]

Личният му архив се съхранява в Централен държавен архив. Той се състои от 54 архивни единици от периода 1908 – 1942 г.[1]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на много пътеписи, фейлетони, исторически бележки и др.[1]

  • „За свободата на смъртта“ (повест, 1917)
  • „Трънен венец“ (сборник разкази, 1923)
  • „На поклонение“ (пиеса, 1925)
  • „Жертва“ (пиеса, 1929)
  • „През огън“ (роман, 1938)
  • „Тайният знак“ (роман, 1941)
  • „Св. Седмочисленици“ (Черната джамия) в София (исторически очерк, 1940)
  • „Борис Пожаров“ (монография, 1943)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Димитър Василев Христодоров. // Информационна система на държавните архиви. Посетен на 28 ноември 2017 г. (на български)